- Попадал съм в течения, които те отнасят за секунди, в мътни води, губил съм се в потънали кораби на критична дълбочина, разказва фотографът
- Потопихме кораба "Чавдар", за да създадем подводен дом за цял един свят от обитатели
- Г-н Заимов, каква е целта на проекта, в който потопихте кораба "Чавдар", и как ви хрумна тази идея?
- Искаме да подарим на Черно море нов подводен дом – място, където миди, риби и цял един свят от обитатели да намерят убежище. Идеята се роди от любовта ни към морето и от успеха на "Пионер", който преди 17 години превърнахме в изкуствен риф. Този път добавихме и научна мисия – заедно с д-р Димитър Беров от Лабораторията по морска екология към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН започнахме експеримент за "присаждане" и защита на черни миди, ключови за екосистемата на Черно море. Те филтрират водата, стабилизират дъното и създават среда за много видове – без тях морето е по-бедно. Нашата цел е да ускорим възстановяването им и да докажем, че човек може да бъде помощник, а не враг на природата.
- Каква е цената на проекта и откъде са набавени средствата?
- Идеята бе подкрепена от водолазната общност и хора, милеещи за Созопол и морето. Корабът бе купен на цената на стария метал. Съпътстващите разходи бяха основно за почистване от гориво и масла, демонтаж на двигателя, резервоарите, винчовете, старите изолации и други основни компоненти. Също така в дъното на кораба, за да сме сигурни, че ще легне на равен кил, се изляха два бетоновоза.
На палубата и във вътрешните прегради се изрязаха големи отвори, за да се осигури свободно преминаване на рибите и водолазите.
"Чавдар" е като по-малкия брат, който изпращаме при "Пионер" - да живее под вълните и да пази живот. Когато потопихме "Пионер" преди 17 години, той беше гол и тих. Днес е цял подводен град - рибите му са жители, мидите са неговите зидари, а водораслите - градините му.
С "Чавдар" правим за морето това, което човек прави за градината си, когато окачи къщичка за птички – даваме подслон, за да се засели живот. Вместо гнезда и клони ние предлагаме стоманена защита на морския хабитат, който с времето ще се превърне в цял малък подводен град.
- 17 години след потапянето на друг кораб – "Пионер", какви са резултатите?
- Днес "Пионер" е истинска подводна градина – покрит с миди и мекотели, обитаван от пасажи риби, скрити раци и цветни водорасли. Той е станал част от морето, както скалите и пясъка. Хиляди водолази са се гмуркали до него и са видели с очите си какво значи едно мъртво тяло от стомана да се превърне в пулсиращо сърце на нов живот. Урокът от "Пионер" е ясен – когато човек работи в синхрон с природата, тя отвръща щедро. С "Чавдар" добавяме и науката в уравнението, за да може морето ни не само да се пази, но и да се лекува. Корабът днес създава живот, а не го отнема от морето, както е правил дълги години от създаването си през 1963 година. Ние сме длъжници на морето с безобразното ни отношение към него и обитателите му и каквото и да направим, за да му се изплатим, все ще е малко.
- Може ли да разкажете за момента, в който установихте разлива от кораба "Мопанг"?
- След една лятна буря взех лодка и отидох до мястото, защото от години предупреждавах за опасността от "Мопанг". Плажовете вече бяха осеяни с топчета мазут, а хората не знаеха откъде идват. В морето се носеше въртяна от вятъра бавна и упорита магистрала от мазут. Помолих тв екип от Бургас да заснеме всичко и след като го показаха, на всички стана ясно, че това не е абстрактна опасност, а реална рана в морето ни. При разлива от потъналия след Първата световна война кораб "Мопанг" край Созопол през 2018 г., алармирайки обществеността и институциите за изтичането на горивото и чрез подводни снимки и видеа, показах мащаба на проблема и привлякох медийно внимание, за да се ускори реакцията на държавата.
Ролята ми беше ключова в това темата да не остане скрита под повърхността – буквално и преносно. Съчетах гмуркането с гражданска активност, превръщайки се в "очите" на обществото под водата. В такива моменти усещаш колко безпомощно е морето срещу човешките следи от миналото. Това беше моят начин да дам глас на онова, което морето само́ не може да изкрещи.
- Видях, че сте използвали специална техника за източване на мазута тогава. Каква е тя?
- Две водолазни компании обединиха усилия, за да се справят с теча. Работата при понякога особено тежки условия продължи почти две години. Трябваше в по същество купчина разпадащ се ръждив метал да се открият девет горивни резервоара, да се пробият и източат, както и да се почистят разливите във вътрешността на някогашния кораб. В youtube има прекрасен филм, наречен "Мопанг", дело на талантливата режисьорка Косара Стефанова. Който проявява интерес, може да го изгледа, в него има много любопитни подробности и кадри от подводната дейност.
- Какви други проблеми в Черно море се забелязали?
- Човекът. Той е основната опасност за морето. С безотговорното си поведение, с липсата си на уважение и разбиране, причиняващ рани на морето ден след ден. Безобразното бракониерско нощно тралене за бяла мида, унищожаващо цели екосистеми, дънното тралене, свръхулова на калкан, неефективните пречиствателни станции, нефтените разливи са измежду наболелите въпроси.
Черно море е красиво, но и крехко. Под повърхността виждам неща, които на брега остават невидими - замърсяване с пластмаса и отпадъци, изчезващи мидени банки заради нашествието на рапана, прекомерен риболов, който изтънява популациите на ключови видове. Виждам и последствията от затоплянето на водата - нови, нетипични видове и болести, които променят баланса. Това не са проблеми от бъдещето, а от днешния ден. Морето не е безкраен ресурс - ако не го пазим сега, утре ще е късно.
- Какво ви дава морето? Защо точно Черно море изследвате най-често? И защо избрахте да живеете в Созопол? Под вода ли се чувствате по-добре, отколкото на сушата?
- Морето ми дава усещане за свобода и тишина, които никъде другаде не съм намирал. То е едновременно безкрайно и близко, сурово и нежно. Черно море изследвам най-често, защото това е нашето море – тук съм израснал, тук познавам всяко течение и цвят на водата, тук искам да видя промяната към по-добро. Избрах Созопол, защото това е град, който живее с морето – от изгрева до залеза. А под водата... там дишам по-бавно, мислите се подреждат, а светът става по-тих и по-чист. Понякога на сушата ми липсва именно това спокойствие, което намирам на няколко метра под повърхността.
- Ако трябва да направите портрет на Черно море, как ще изглежда той?
- Черно море би могло да напомня жена с тъмни очи – понякога кротка и ласкава, друг път сурова и непредсказуема. Косата е разпиляна от вълните, а в усмивката има вкус на сол и водорасли. Носи в пазвата си потънали спомени – кораби, легенди, забравени битки – и въпреки белезите от времето и човека продължава да ражда живот. То е красиво не защото е съвършено, а защото е истинско. Или може да е стар моряк – с бръчки от бури, сол по косата и очи, в които има и радост, и тъга. Цветът му няма да е тропическо синьо, а дълбоко, почти мастилено такова, което крие тайни. По рамото му ще кацне чайка, а по ръцете – белези от срещи с хората. То е море, което е преживяло много, но все още има силата да дава живот, ако го пазим.
- Имало ли е опасни ситуации в морето, в които сте попадали?
- Попадал съм в течения, които те отнасят за секунди, в мътни води, в които губиш посоката, губил съм се в потънали кораби на критична дълбочина. Имало е моменти, когато въздухът в бутилката свършва по-бързо от очакваното или когато от дълбините изниква силует, който не разпознаваш веднага. Но най-опасни са ситуациите, в които човек подценява морето – затова винаги влизам във водата с уважение и с мисълта, че там съм гост.
- Какъв беше опасният силует, който сте видели?
- Човешките емоции са непроменени от времето на пещерния човек. Страхът е основна сред тях, а паниката, която е пауза между две познати състояния, е резултат. Всъщност тя убива в морето. Често под вода водолазите губят ориентир и връзка, което води до големи напрежения, тъй като и отговорността е такава.
- Какво е усещането да снимаш под вода? Кои са техническите трудности? Как се справяте с подводните течения или ако водата е мътна?
- Под водата снимането е като да рисуваш в сън – всичко се движи, светлината танцува, а цветовете живеят свой живот. Но заедно с красотата идват и предизвикателствата – водата поглъща цветовете, затова червеното изчезва още на няколко метра, а детайлите избледняват. Мътилката скрива обектите, теченията те изместват точно в момента, в който искаш да натиснеш спусъка. Понякога чакаш минути, за да се отвори прозорче яснота пред обектива, друг път се бориш да задържиш позицията си срещу течението. Справям се с търпение, добра подготовка и познаване на морето – и с мисълта, че всеки кадър е единствен, защото никога не можеш да повториш същия миг под вълните.
- Какво научавате от морските организми, което хората не знаят?
- Морските организми са истински учители и пазители на тайни, които често ни изненадват с това, което можем да научим от тях - понякога неща, които хората още не са открили или разбрали напълно. Някои са способни да светят в тъмното благодарение на химически реакции в телата си. Други морски животни - като морските звезди или сепии, могат да възстановяват изгубени части от тялото си. Това е изключително интересно за медицината и биоинженерството, тъй като разкрива тайни за клетъчна регенерация.
Делфините и китовете използват сложни звукови сигнали и дори "езици", които учените все още се опитват да разберат. Това показва колко сложна и развита може да бъде комуникацията сред животните. Много морски организми живеят на големи дълбочини, при огромно налягане, студ и без светлина. Те ни учат как може животът да оцелее при условия, които за хората са смъртоносни, което е интересно и за астробиологията и търсенето на живот извън Земята. Морските растения като фитопланктона произвеждат голяма част от кислорода, който дишаме, и помагат за абсорбирането на въглероден диоксид. Те играят ключова роля в регулирането на климата на планетата. Мога да продължа, но се опасявам, че читателят ще започне да се прозява.
- Какво е най-странното морско същество, което сте видели и снимали в Черно море или другаде по света?
- В Черно море има около 180 различни вида риби. Ракообразните в Черно море включват около 20-30 вида. Срещат около 300 вида водорасли, включително червени, зелени и кафяви водорасли. Нощем по скалите цъфтят прекрасни конски актинии. Всичко гореописано формира основата на хранителната верига и е важно за екосистемата. Всяка среща с флората и фауната на Черно море е обогатяваща, интересна и донякъде странна.
- Има ли разлика при снимането в Черно море и в други водни басейни? Къде сте снимали още?
- Черно море е особено – тук видимостта често е по-малка, цветовете са по-приглушени и трябва да търсиш красотата в детайла, не в безкрайните панорами. В тропиците всичко е ярко и отворено – корали, риби, цветове, които избухват пред обектива. Снимал съм в Средиземно море, Червено море, Карибите, Индийския и на доста места в безкрайния Тих океан... Там предизвикателството е изобилието – не знаеш къде да насочиш камерата. В Черно море предизвикателството е обратното – да откриеш онзи малък свят, който се крие в сенките. И именно това го прави специално за мен.
- Морето променя ли нагласите ви и възприятията за всекидневието и как?
- Определено да — морето има една особена сила да променя начина, по който възприемаме света и всекидневието си. Когато си близо до морето, сякаш всичко се забавя, напрежението и стресът се разтварят в соления въздух и в ритъма на вълните. Морето те кара да се чувстваш по-малък в сравнение с огромността му, но и същевременно свързан с нещо по-голямо и вечно. Тази перспектива често променя нагласите ни — научаваш се да цениш простите неща, да си по-спокоен и да гледаш по-отдалечено на проблемите. Морето е като естествен терапевт — зарежда те с енергия и вдъхновение, понякога с чувство на свобода и безкрайност, размисъл, пречистване и възраждане.
- Защо приехте фамилията Заимов, а не бащината си?
- Майка ми напуска чуждестранния ми баща през 1967 година бременна с мен. Нейно е решението, нейно е възпитанието, отглеждането и грижата. Тя искаше да отрасна в бащините ѝ завети. Вярвам, че съм се справил според силите и обстоятелствата.
- Как ви обясняваха историята на семейството като дете?
- Като дете историята на семейството ми обикновено ми се разказваше през спомени и разкази от по-възрастните — баби, дядовци, родители. Често ми разказваха за техните детства, за това как са живели, какви са били традициите, за значими събития, за забавни или поучителни моменти. Бях от малък научен, че имам само задължения и никакви права. Бях възпитан в завета на дедите – чувство за дълг, чест и лично достойнство. Хич не беше нито лесно, нито приятно.
- За какво бихте разговаряли с ген. Владимир Заимов и Стоян Заимов, ако имахте възможност?
- Ще можете да прочетете в следващата ми книга – "Минало свършено". Това ще е национална семейна сага, описваща множество свързани съдби в период от два века. Надявам се да излезе от печат следващата година.
- Мислите ли, че може с нещо да се промени разбирането на българите за тях двамата и в каква насока?
- Не разбирам въпроса ви. Какво според вас е разбирането за основателя с Левски на Хасковския революционен комитет, заточеника от Диарбекир и Акра, един от основателите на Гюргевския революционен комитет, Апостола на Врачанския революционен окръг, създателя на паметниците на признателността - Скобелевия парк в Плевен, музеите в Пордим, Бяла и Горна Студена, Паметника на Цар Освободител в София, мемоариста на Възраждането Стоян Заимов у българина? Не е ли достатъчна оценката на Дядо Вазов, обединил в едно в образа на най-романтичния герой в българската литература Бойчо Огнянов чертите на Васил Левски и Стоян Заимов?
Или за сина му, героя от Калиманци, Одрин и Тутракан. Ранен в главата при Одрин и с отнесен от шрапнел крак на добруджанския фронт. Генералът, заплатил с живота си заради антинацистката си съпротива срещу авторитарния пронацистки режим, който е приел антиеврейското законодателство, изпратил в немските лагери, за да бъдат ликвидирани 11 343 евреи от окупираните от България територии, присъединил се към Тристранния пакт и обявил война на Англия и Америка? Да не забравяме, че само три страни са загубили и Първата, и Втората световна война: Германия, Унгария и настъпващата вечно същата мотика България.
- Какво ни пречи на нас, българите, да правим верните избори в историята и да достигнем най-развитите страни?
- Много е говорено и писано през годините по тази тема. От Иван Хаджийски до Вера Мутафчиева, минавайки през богатата мемоаристика. Българинът е своенравен индивид, непознал феодализма в западноевропейската му разновидност и данъчна тежест. Цивилизационните стъпала, пропуснати във вековете, са показателни, липсата на училища по селата чак до края на Втората световна война - също. Не забравяйте, че България посреща новия си строй с 80 процента селско, съответно неграмотно население, което не е проблем само̀ по себе си. Проблемът е анонимността на тези хора, изтръгнати от корена си и захвърлени в панелните блокове на индустриализацията. А касателно мотиката, то мерзавци е имало, има и ще има занапред. Това е част от изконната борба на доброто с лошото и стремежа на човека за свобода и съвършенство.
