Български възрожденци също имат принос към противопожарното дело
Тервелското село Честименско беше застрашено от пожар, възникнал в сухи треви, заради жена, изхвърлила по невнимание кофа с боклук с незагасена цигара. В Добричко в кравеферма в село Вранино изгоряха 2000 бали слама, 800 бали люцерна и 800 кв. м покривна конструкция. Край Балчик изгоряха 420 дка борова гора, като борбата с огъня продължи 6 денонощия. Горяха още пшеница, сухи треви, горски пояси.
"Борба с огъня и неговите последствия водят още българските канове и царе. Ако проследим историята на пожарите по нашите земи, ще установим, че в противопожарно отношение българският саракт (държава) има своите закони, правила и методи за предпазване от унищожителните пожарни бедствия. Такива са законите на кан Крум, кан на България от 802 до 814 година. Един от тези закони се отнася за всички навъдили се в саракта (държавата) убийци, лъжци, крадци и най-вече причинители на пожари.
„Който умишлено запали къща в село или нива, ако е от селото - да бъде изгорен жив, но ако е от града – да бъде посечен с меч. /Впоследствие, когато християнството е вече държавна религия, виновникът се наказва на дванадесетгодишен пост на хляб и вода./ Ако причинителят на даден пожар в дадено село не бъде открит, отговорността пада върху всички от селото или общината.
Кан Крум е изобретател на тъй наречената сега от пожарникарското съсловие щурмова стълба, използвана през вековете при множество войни и сложни военни операции, а векове по-късно и за гасене на пожар", пише в свое изследване писателят от Добрич Георги Казанджиев. То излезе в списание, което съдържа докладите от научната конференция „200 години от създаването на Рибния буквар на д-р Петър Берон", проведена на миналогодишния международен форум „Българско наследство" в Балчик.
„Безспорен е приносът в развитието на противопажрното дело на възрожденците д-р Петър Берон и д-р Христо Стамболски. Петър Берон в две книги - „Повече за пожарите в градовете" и „Изложение за една система против пожарите", препоръчва, че за да бъде прекратен пожарът, е необходимо да бъде отнет само един от елементите на горенето, т.е. въздухът: „достатъчно е да се попречи достъпът на въздуха до горящия материал и големият огън ще се превърне в малък огън, който е лесно угасим". Той предлага да бъдат взети бързи мерки за опазване живота на хората в горящата сграда. Сред тях са да има предварително начертан план - врати, прозорци, коридори, през които хората да се изнасят бързо, т.е. познатата днес евакуация, а хората, намиращи се или работещи в сградата, трябва да бъдат запознати с тоя „чертеж", което сега са предварителните инструктажи и обучение.
Тези трудове на д-р Петър Берон заинтригуват българският лекар-анатом д-р Христо Стамболски, роден през 1843 г. в Казанлък. По това време (24 май 1874 г.) избухва опустошителен пожар в квартал „Пера" на Цариград, в който д-р Стамболски едва не загива. Месеци по-късно през същата година в османската столица избухват още няколко унищожаващи по пътя си цели квартали пожари. По заповед на султана се съставят няколко комисии за набиране помощи за пострадалото население. За председател на една от комисиите е назначен д-р Христо Стамболски.
След Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) по инициатива на временното руско управление, на 14 юли 1878 г. в София се създава първата истинска пожарна служба в страната ни. Примерът на София последват градове като Пловдив, Русе, Варна, Шумен, Плевен и Велико Търново.Многобройните пожари, възникнали по това време в българските села и градове, заставят правителството на Драган Цанков да приеме „Закон за пожарите по селата, махалите, колибите и по малките градове, които се занимават предимно със земеделие", публикуван в Държавен вестник брой 136/1883 г.. Този закон се явява и първият официален законодателен акт, с който се поставя началото на противопожарната охрана у нас и се определят правилата и организацията за действие.
През следващата 1884 г. за Софийската пожарна група от странство са доставени първите возени с конска тяга помпи. Две години по-късно се приема и „Закон за градските и селски общини, с който закон се задължават да създават и оборудват с подръчни средства пожарни команди" – се казва още в изследването на Казанджиев.
Той е поставил следното мото на материали си „Огънят най-често отмъщава на дървените философи".
