Това са момчетата, които в тези трудни дни със своя тих и скромен пример се притекоха на помощ по свой начин, каза премиерът Росен Желязков, който покани в МС 5-имата младежи, помагали на екипите пожарникари в района. Министрите станаха на крака
"Гори в момента, на терен сме... Днес нося повече вода на пожарникарите, защото не съм с колелото, докараха ме с кола. Взел съм 6 големи бутилки по 2 литра и 6 по половин литър. Нося и храна – хляб, салам, майонеза."
Това казва пред репортер на "24 часа" 16-годишният Даниел Гълъбов на петия ден от невиждания огнен ад край Сунгурларе. От 8 до 12 август тийнейджърът
разнася провизии с колелото си, преметнал през рамо старата си брезентова торба
И така изминава десетки километри от Сунгурларе до огнените огнища и обратно, за да раздава по глътка освежителна течност на екипите.
Признава, че е изморен, но няма да спре, докато не бъде потушено и последното огнище.
Пламъците се вихрят на няколко фронта, като в един момент достигат критично близо до къщите в село Скала. На терен работят 21 екипа на пожарната и 30 военни. В действията по овладяване на пожара са включени и горски служители, земеделски производители и доброволци. По въздух помощ оказват 3 самолета от Швеция и американски "Кугър" от полигона в Ново село.
За щастие, след няколко безсънни нощи и 120 часа неуморна работа
огнищата са локализирани и оънят е овладян.
На шестия ден от пожара – 13 август, Даниел и още 4 смели момчета, помагали на пожарникарите, се озоваха в Министерския съвет по покана на премиера Росен Желязков. Правителството бе на крака пред младите доброволци, които Желязков определи като представители на всички, които в тези усилни времена показват човешката добродетел.
"Това са момчетата, които в тези трудни дни със своя тих и скромен пример в Сунгурларе се притекоха на помощ по свой начин. Но той стана толкова видим за всички и такъв кураж даде на огнеборците, на горските, на доброволците, че нямаше вариант да не ги поканя тук", каза премиерът за Даниел Гълъбов, Александър Димитров, Виктор Николов, Атанас Кръстев и Станислав Божиков.
И допълни: "Те показват онзи скромен, своеобразен тих героизъм, непретенциозен героизъм, но същевременно онова, което ни кара да се чувстваме обединени като хора, обединени като българи."
"Признателни сме за срещата, беше вълнуващо. Поговорихме си с премиера", казва скромно Даниел след посещението си в Министерския съвет, като не пропуска да спомене и останалите четирима доброволци - местни младежи от Сунгурларе.
"Това момче беше като феникс, роден от пепелта наоколо
– символ на надеждата сред разрухата", казва за 16-годишния Даниел журналистът от БНТ Иван Янев, който среща момчето в изпепелените гори край Сунгурларе, докато отразява пожара.
Оприличава пейзажа на мираж сред пустиня от сажди и пепел. Насред изпепелената гора се появява момче на колело, цялото в сажди, с полуизгорели маратонки и рани по краката. Носи платнена торба, пълна с вода...
"Пет литра за хората и два за животните", отсича Даниел. Той не е местен - от София е, но прекарва лятото при баба си в Сунгурларе. Когато на 8 август избухва големият пожар, момчето не поема обратно за столицата, а се качва на колелото си и тръгва по прашни и опасни пътеки, за да разнася вода на огнеборците, доброволците и животинките.
В един от курсовете си Даниел вижда полумъртва катеричка
Успява да даде вода и да я свести. Разказва това с усмивка, доволен, че е спасил живо същество.
"Хора сме, трябва да си помагаме. Не смятам, че върша нещо героично, но си давам сметка, че не всеки на моята възраст би го направил", казва Даниел.
"Дани всеки ден ходеше на пожара да помага, ние си знаехме, но изпаднахме в ступор, когато излезе новината за него по телевизията. Гордеем се с нашето момче. Всички, които са на терен, заслужават дълбок поклон. И всеки, който има възможност, трябва да помага в такива бедствени моменти", казва майката на смелото момче Цветелина Янева.
Тя разказва, че от малък Даниел обичал да помага, да бъде полезен както на хората, така и на животните, които обожава.
"От малък все носеше котета и ги хранеше, тази любов към животните е наследил от мен", казва Цветелина. Всеотдайният доброволец е ученик в 26-о СУ "Йордан Йовков" в София, в паралелка с IT профил, но
от малък мечтае да стане военен
Няма хора с пагони в рода си - родителите му са юристи, работят като държавни служители, но Дани е твърдо решен да следва мечтата си да учи във военното училище във Велико Търново.
"Влече го към машините и техниката. Чете такива книги, гледа клипчета, подготвя се", казва майката на смелия тийнейджър, който наесен ще е в XI клас.
"24 часа" номинира тези момчета за инициативата си "Достойните българи".
