- Правителството отдавна подало имена за шеф на ДАНС, главсек на МВР и посланици, но няма отговор
- За дипломатите правомощията му са по конституция, но рокадите в сектор "Сигурност" може да се развържат със законови поправки
Парламентът да предложи законови промени, с които да се върне балансът между институциите. За това настоя премиерът Росен Желязков преди началото на заседанието на Министерския съвет. Искането, което отправи в сряда, е във връзка със забавените назначения на посланици, шеф на ДАНС и главен секретар на МВР.
Наблюдаваме една нестабилност по отношение на политическия консенсус, свързан с баланса между институциите - така, както е предписан в смисъла и духа на българската конституция. Това не позволява в настоящия момент да се формират органите, свързани с националната сигурност, както и дипломатическата ни служба. Това е доста
опасен
прецедент, защото балансът, който е предписан от конституцията и законите, не е просто дебалансиран, а е парализиран. Затова парламентът има основната грижа да се опита да възстанови това равновесие със съответните законови промени, каза премиерът Желязков.
Посланиците, шефът на ДАНС и главсекът на МВР се назначават
по предложение на кабинета с указ на президента
Правителството е подало предложения до Радев за всичките вакантни длъжности, но отговор от него няма. В края на юни външният министър Георг Георгиев разказа в парламента, че още през декември са му подадени имена за посланици в Швейцария, Италия, Португалия, Гърция, Катар, Казахстан, постоянното представителство към ООН и ОССЕ във Виена. На 4 юли пак в парламента премиерът съобщи, че вече са предложили кой да оглави МВР. А още на 1 юли от “Дондуков” 1 до “Дондуков” 2 са пратили име за шеф на ДАНС.
Радев е коментирал само главния секретар на МВР, и то лаконично - миналия вторник каза, че очаква до края на месеца процедурата да приключи.
Главен секретар на МВР няма вече повече от година
Последно титуляр беше Живко Коцев, той подаде оставка в началото на април 2024 г. заради аферата в митниците и напусна системата. После го заместваше Димитър Кангалджиев, който пък излезе в дълъг болничен през септември. Сега и.ф. е Мирослав Рашков. По непотвърдена информация именно той е предложен за титуляр.
Шеф на ДАНС пък нямаме от пролетта, понеже избраха Пламен Тончев за комисията по досиетата. Сега агенцията се ръководи от заместника му Деньо Денев.
За назначенията няма определен в закона срок. За шефа на МВР например пише само, че при предсрочно прекратяване на мандата му в срок от 1 месец правителството трябва да предложи нов за поста на президента. Не се казва колко време има за мислене президентът.
Премиерът не посочи какви законови промени очаква от Народното събрание. Ясно заяви, че
правителството няма да ги инициира, понеже то е част от нарушения институционален баланс.
Правомощията на президента са разписани в конституцията. Там в чл. 98 изрично пише, че държавният глава назначава ръководителите на дипломатическите ни служби, както и “други държавни служители, определени със закон”. Тоест в специалните закони - за МВР и за ДАНС, може да се постави срок, в който указите да бъдат подписани.
В закона за ДАНС например пише, че шефът на агенцията се назначава с указ на президента. Така че най-лесната законова промяна би била да се въведе срок за отговор на президента или да се промени въобще процедурата по избор. За тази цел обаче ще трябва да се пипнат всички съответни закони.
С указ държавният глава назначава още шефовете на върховните съдилища - ВКС и ВАС, главния прокурор и висшия команден състав на армията, а когато се наложи - и служебно правителство. По отношение на съдебната власт нещата стоят по-конкретно. В конституцията е разписано, че държавният глава може да върне веднъж на ВСС кандидатурата, но при повторно предложение издава указа.
За по-сериозно “балансиране” на президента ще трябват нови конституционни промени, но едва ли някой би инициирал при сегашната конфигурация в парламента, а и след като партиите още спорят за последните поправки, част от които паднаха в КС.
Такова бавене е характерно за администрацията, например общинската или данъчната, но и там срокът е месец, след като се подаде молбата, да се издаде удостоверение, коментира конституционалист. Напомни, че идеята на основния закон е да има синхронизиране между институциите. И когато основният орган, тоест Министерският съвет, предложи на друг орган, тоест президента, който е в позицията на споделена управленска отговорност с вносителя, той трябва да го подпомогне, а не да му пречи.
Тогава, когато има споделена отговорност межу два органа и основният даде предложение, то допълнителният не би следвало да се противопоставя, казва конституционалистът. Можел да откаже, но ако представи доказателства, че кандидатурата е неподходяща или тя се ползва с противоречиво мнение в обществото, а не просто ей така - че не го харесва.
