- Само 2000 лв. струва лятното облекло за горските пожари. Отделно са разходите за обучения, които стигат до 7000 лв., гориво, консумативи
- Вместо стимули и облекчения тези хора се оказват във финансов капан, а работодателите не гледат с добро око на мисията им
Герои, които са отдадени на мисията да спасяват човешки животи, рискувайки своите. И това не е тяхната работа. Правят го доброволно. Този героизъм им струва много, много лични пари. Оказва се, че доброволците в България плащат от собствения си джоб за обучение, за оборудване, консумативи, специализация.
Огнените стихии, които опустошиха хиляди декари земя у нас в последния месец, показаха, че пожарникарите се нуждаят от доброволци на терен, но обучени. Хората, които искат да станат такива, имат два варианта. Единият е да бъдат към частно формирование, където плащат за всичко. Другият е да бъдат към общинско, което често в малките градове липса, а в останалите е запълнена квотата, но само на хартия.
“В частните формирования изцяло си плащаш, а чрез дарителски кампании се получава техника и оборудване - обяснява пред “24 часа - 168 истории” парамедикът Георги Влайков, част от “Аварийно спасяване” - Пловдив, директор на Центъра за професионално обучение на доброволци към Националната асоциация на доброволците. - При общинските формирования, където кметовете се занимават с това, хората имат екипировка, имат държавно делегиран бюджет за оборудване, но това не значи, че имат абсолютно всичко. Поемат застраховката и някое обучение. Това са единични формирования. Винаги трябва да си купиш допълнителна маска, друга дреха и т.н. И в двата случая трябва да си плащаш, за да си доброволец, просто в единия даваш повече, в другия по-малко.”
Независимо от парите всички доброволци са силно мотивирани да помагат на населението при различни бедствия - пожари, наводнения. И те са наясно, че трябва да отделят време - за повишаване на квалификацията и за да са на терен, когато е необходимо, и пари - в зависимост каква специализация искат. Във всички случаи трябва да влагат много от себе си.
“Станах доброволец през 2013 г. - разказва Георги Влайков. - Първо трябваше да си намеря местно формирование, защото в някои райони, които са към общината, няма места, тъй като са на квоти. Ако е малък град като Сърница например и там са 15 човека в групата, един в повече няма да може да се вземе, защото за него няма да получат пари от държавата и няма да има с какво да го оборудват. Другият вариант е да отидете при юридическо лице, каквото е нашето - “Аварийно спасяване” - Пловдив, което е регистрирано към НПО. При нас нещата стоят така - идвате да се запознаете с хората, имате членски внос от 5 лв. на месец, или 60 лв. на година. Подават се комплект от документи - CV, диплома, свидетелство за съдимост, копие от книжка, медицинско. След това всички преминават задължително първоначално обучение в продължение на 2 месеца, което е свързано със спасителна и пожарогасителна дейност. То струва 250 лв., но всички формирования гледат да го поемат и то е безплатно. След него се полага изпит. Минавайки го, получават служебна карта, която ги вписва в регистъра на доброволците към пожарната. Те имат информация за всички доброволни организации. След това всеки човек може да специализира в различна област - въжено спасяване или първа помощ. Ако сте към община, те може да ви поемат един курс за например работа с дихателни апарати, ако не, вие трябва да си го платите.”
Разбира се, екипировката за наводнение и за пожар е различно, но струва скъпо и изисква различни умения.
“Един пълен комплект лятно облекло за горски пожари включва цял костюм - 400 лв., с цялолицева маска - 200-250 лв., ръкавици, каска, обувки - 200 лв., и излиза общо около 2000 лв. - подчертава парамедикът. - Останалите неща, които са ни необходими, като лопати, шлангове, помпи за вода и други консумативи си ги набавяме чрез дарителски кампании, защото след 4-5 пожара се амортизират и сменят. Отделно всяка година има едно поддържащо обучение и едно допълнително, но това е според ресурсите и възможностите на организацията или човека. Всички работим и може да се окаже, че има много хубав 5-дневен курс по въжено спасяване, но няма кой да ни пусне толкова време да отсъстваме от работа. Специализирани курсове има много, например за въжета излиза около 2000 лв. За парамедик е 4000 лв.”
Някои от тях използват и кучета, а един семинар за обучението им варира от 2000 до 7000 лв. Огнеборци са на мнение, че към пожарната трябва да има доброволци на служба, които да се викат при инциденти, за да може екипите да са пълни. В момента на повечето места, дори в София, групата се състои от шофьор, началник-смяна или командир и един пожарникар, а трябва да има поне още двама. В другите страни от Европейския съюз тези особености са уредени по много различен начин, като екипировката, консумативите и обученията са платени от търговския сектор.
“Например в Словения и Хърватия във всяка област търговската камара е ангажирана да подпомага доброволците, защото във всяка голяма фирма работят по няколко такива човека - отбелязва Влайков. - Ако на едното формирование им трябват 4 моторни резачки и две помпи, те се събират, има компании, чрез които ги поръчват по-изгодно и ги даряват. На други им отпускат пари за курсове. Това не го прави държавата. Застраховките там също работят по друг начин. Идват и казват, че ако имате по-нови каски с по-голяма степен на сигурност, може да ви дадат по-добрата застраховка. Там е изградено като културен принцип и социална инициатива да помагат на тези хора, а не защото властите ги задължават.
Няма професионална структура на света, която може да се справи с бедствия от такъв мащаб сама. Навсякъде има доброволци - един ресурс от хора, които са тренирани и оборудвани и когато трябват, се използват безплатно в рамките на две-три седмици или месеци. Имаше полемики за спонтанните доброволци, но ако ние сме достатъчно на брой, няма да ни трябват от тях или поне няма да са във фронта на пожара, защото сега идват хора по къси гащи, потници и джапанки. Много искат да помогнат, но ние не можем да си позволим да ги пуснем близо, защото ще се наранят, а ние носим отговорност за тях. Тази година колегите в Турция загубиха 15 човека.
При пожара във Виноградец, който затвори АМ “Тракия”, ние отидохме към 17 часа с офроуд линейката, която имаме, защото с нея можем да окажем първа помощ на пострадали и пожарникари. Успяхме да го овладеем около 2 ч през нощта. Когато отидохме, там имаше много хора от близките села, които бяха дошли да помагат, но бяха по джапанки. Въпреки това имаше много добра организация на местно ниво от Пазарджик. Имаше хора, дошли с високопроходими джипове, които можеха да стигнат до места, където пожарната кола не може да мине. Това беше суперполезно. Не гасиха огъня лично, но ни помогнаха много, просто трябва по правилния начин да ги използваме безопасно. Миналата година при един пожар в Отец Паисиево и Беклемето се нагледахме на стопени подметки. Някои си изгориха краката, трябваше да ги свалим на безопасно място и като се случат няколко подобни момента и пожарникарите вземат решение и спират пускането на спонтанни доброволци. Това намалява човешкия ресурс на терен.
От друга страна, ако сега избухне пожар и ни извикат, от 100 човека ще се отзоват 10-15, защото са на работа или имат други неотложни ангажименти. За сравнение, в Словения, която е по-малка държава от нас, има регистрирани 90 хил. доброволци, в България са 3000. Има и друг проблем. Немалка част от общинските формирования са само на хартия. Някой е написал 15 имена на служителите в общината, за да отбие номера и това е.”
Само че обучението, оборудването и екипировката не са единствените, за които трябва да се грижат доброволците. Не на последно място стои логистиката.
“20 човека се придвижват с лични автомобили и средства от единия край на страната до другия – споделя парамедикът. - Има някои от големите организации в Пловдив и София, които си имат пикапи и бусове. Но проблем е, че конкретно формирование не може да отиде в друга област, ако административно това не се уреди. Например наредбата казва, че ако в Пазарджик има пожар, кметът трябва да се обади на този на Пловдив, за да поиска доброволци. След това част от парите, които ще получи общината за това бедствие, трябва да преведе на другия град за разходите. Документално е толкова тежко, че почти не се случва. А тези, които са на самоиздръжка, слагат гориво в автомобилите и потеглят. Те нямат такива ограничения.”
Затова и различни компании даряват пожарни коли на тези формирования, но законите са голяма пречка за вкарването им в употреба. Наскоро доброволци събраха 15 хил. евро за такъв автомобил, но трябваше да платят близо 3000 лв. екотакса, за да го регистрират. Подобен беше казусът и с такава кола в Хисаря, която беше подарена миналата година. Общината нямаше пари, за да плати тази сума. Парадоксът е. че доброволците хем събраха сумата, хем с лични средства зареждат гориво, за да помагат на държавата и да спасяват животи. Историята предизвика бурни реакции в социалните мрежи, където потребители питат защо хора, които рискуват здравето си без заплащане, биват спъвани от бюрократични такси. Вместо стимули и облекчения доброволците се оказват във финансов капан, който поставя под съмнение възможността им да изпълняват своята мисия.
Затова тези хора настояват държавата да направи изключение или поне да осигури административен механизъм, чрез който подобни спасителни автомобили да бъдат освободени от екотакси. В противен случай абсурдът остава: спасяваш човешки животи, но плащаш като за луксозна кола. Историята е поредното напомняне, че без реформи в отношението към доброволческите структури държавата сама спъва собствените си спасители. А за закон се говори от 10 години, но партиите не може да се разберат кой законопроект е най-добър.
“Необходим е, но не и за нас, защото ние сме към Закона за защита от бедствия – посочва Влайков. - Има наредба, която урежда доброволните формирования. Законът за доброволчеството пак ще ни засегне, но не толкова критично, колкото другите видове. Има 3 проекта, като два от тях са с големи рестрикции за организаторите на такава дейност. От друга страна, е хубаво да има някаква регулация, защото чрез различни кампании се събират много спонтанни хора, които след това помагат дългосрочно.
Но най-важното, което трябва да се уреди, е липсата от работа, защото, когато отидем да гасим пожар, ние го правим в работно време, а не през уикенда. Докато другите, които може да планират техните кампании, ще садят дървета събота или неделя. Трябва да се изясни как един работодател може да пусне даден доброволец и дали това е привилегия за него. Например на Запад във всяко CV човек си пише дали е доброволец, или е бил, защото на това нещо се гледа с добро око. В България обаче по-скоро е обратното. Ако тук кажете, че сте такъв човек, работодателят ще знае, че вие ще отсъствате често от работа и няма да може да разчита на вас.”
Пример за това е скандалният случай отпреди седмица с доброволеца от Петрич Щерю Сидеров. На 29 юли той се включва в гасенето на големия пожар над село Илинденци, но само ден по-късно е уволнен от своя работодател, гръцки гражданин. След участието си в акцията мъжът е попитан от шефа си: “Огънят по-важен ли ти е от работата?”. Когато отговаря, че е защитавал човешки животи, следват обиди, псувни и физическа агресия. Казусът предизвика национално възмущение, а Щерю Сидеров беше подкрепен от общината и Националната асоциация на доброволците. Той подава сигнал в полицията и заявява, че няма да се откаже.
Което показва, че въпреки всички спънки по пътя към спасяването на човешките животи доброволците няма да се откажат от мисията си да преследват доброто.
