Високата цена отказва хората да купуват накити, те не са подходящи и за инвестиция
Блясъкът на златото става все по-силен, но този на бижутата отслабва. Макар цената на благородния метал да продължава да се качва, а с това и на инвестиционното търсене, накитите се купуват по-малко.
В конкретни цифри - стойността на една унция достигна рекордните 3280 щатски долара на глобалните пазари. През второто тримесечие на 2025 г. интересът към златото се е покачил с 3% на годишна база до 1249 тона, а инвестиционното търсене - с цели 78% до 477 тона, което е най-високото ниво от пандемията насам. В същото време обаче покупките на златни бижута са
намалели с 14%
до 341 тона, което е най-ниското равнище от 2020 г.,
показват данни на “Тавекс”.
Причината за този контраст е в различния профил на потребителите. Да си купиш злато за инвестиция и защита от инфлация, е съвсем различно потребителско поведение от това да си вземеш нови обици, защото искаш да се поглезиш или да направиш подарък. Във втория случай обикновено това не е менажиране на спестявания, а тъкмо обратното - отделяне на средства от бюджета за “глезотия”, която става все по-недостъпна заради скъпите цени на златото в момента.
По принцип търсенето на златни бижута е най-големият компонент от общото търсене. През 2024 г. само на този пазар се падат над 40%. Последните месеци обаче се наблюдава забележим спад. Същевременно в стойностно изражение разходите за бижута са нараснали поради високите цени, което показва силно разминаване между обема и стойността в долари на различните пазари.
Спадът е най-голям в Китай и Индия, където търсенето е намаляло съответно с 20 и 17%. Техният общ дял на световния пазар на бижута е спаднал под 50%, което е рядко явление, посочват от “Тавекс”. Само за тримесечие спадът в Китай е с 45%.
По принцип през лятото се купуват по-малко бижута, което обикновено се дължи на по-малкия брой сватби и фестивали в двете държави. Но тази година цената оказва още по-силно отражение. На фона на търговската война китайските потребители са изправени пред слабо доверие по отношение на икономическото развитие на страната си и ограничават разходите си, а и търговските обекти намаляват. Отделно китайците държат високи нива на спестявания.
Макар че все още да подариш златно кръстче за кръщене или красиви обици за годишнина си остава традиция и се счита и за инвестиция, това не е толкова изгодно, колкото изглежда. Инвестиционното злато е без данък, докато при покупка на бижу плащаме и 20% ДДС. Ако след време решим да го продадем, този налог няма да ни бъде върнат. Освен това в цената на накитите са калкулирани и разходи за труд.
Ако имаме спешна нужда от средства, не е толкова лесно да обърнем бижутата в пари, колкото ако са вложени в инвестиционно злато. Все пак, ако вече имаме златни бижута вкъщи, добър момент ли е да ги продадем?
Ако не се нуждаем спешно от пари, може би е по-добре да изчакаме
Пазарът на злато все още е бичи - във възходящ тренд, и анализаторите очакват цената му да продължава да се вдига. Американската инвестиционна банка Citi наскоро повиши прогнозата си за цената на метала през следващите три месеца от 3300 долара на 3500 долара за тройунция, а очаквания търговски диапазон – от 3100-3500 долара на 3300-3600 долара.
Също така трябва да имаме предвид, че компаниите, които изкупуват бижута, се интересуват единственно от количеството злато, вложено в тях. Те няма да предложат по-висока цена, колкото и красив, сантиментален или старинен да е накитът, посочва Хенрик Маркс, ръководител на отдела за търговия с благородни метали към една от водещите компании в сектора “Хереъс Прешъс Металс”.
Тези фирми за търговия на дребно с благородни метали купуват златни украшения от клиенти и претопяват златото, което е вложено в изработката им. След това ги препродават на централните банки и на други професионални инвеститори под формата на кюлчета.
През второто тримесечие рециклирането на злато е нараснало с 4% на годишна база до 347 тона. Все пак въпреки поскъпването на благородния метал обемът на рециклиране остава под очакванията на Световния съвет по златото, тъй като много потребители задържат златото си в очакване на по-нататъшно увеличение на цените.
Търсенето от централните банки също започна да се охлажда на фона на рекордните им покупки в последните години. През второто тримесечие на 2025 г. те са добавили 166 тона злато в резервите си, което обаче е намаление от 21%, показват данни на Световния златен съвет. Общо от началото на годината банките са купили 415 тона. Така че може да се очаква, че 2025 г. ще е по-слаба в това отношение от предишните три години, когато търсенето надмина 1000 тона.
Най-големият купувач през второто тримесечие е Полша, която е добавила 19 тона злато към активите си. Следва Казахстан с 16 тона, Турция с 11 тона и Китай с 6 тона. Азербайджанският държавен инвестиционен фонд също е добавил 16 тона.
Макар и с по-ниски темпове, интересът на централните банки едва ли скоро ще затихне. В скорошна анкета 95% от институциите посочват, че очакват резервите им по света да се увеличат през следващата година. Темпът на покупки се е удвоил около инвазията на Русия в Украйна, тъй като замразяването на руските валутни резерви в чужбина е подчертало предимствата на златото като убежище от политически рискове.
Продължаващата световна търговска война, очакваното икономическо забавяне, най-вече в САЩ, където данните за заетостта се влошават, а опасенията от рецесия се задълбочават, остават основните двигатели на растежа на цените на златото. Затова в момента
пазарите отчитат ръст на инвестиционното злато
На Запад силна роля оказват борсово търгуваните фондове (ETF). В момента на тях има отлив от криптовалутите обратно към златото. Те са добавили 170 тона глобално през второто тримесечие до общо 397 тона, натрупани през първата половина на 2025 г. – най-силното първо полугодие от 2020 г. насам.
ETF фондовете, регистрирани в Северна Америка, са добавили 73 тона, а тези в Азия - 70 тона. В процентното изменение азиатските златни фондове са увеличили наличностите си с над 79% за година. Само китайските фондове са отговорни за 61 тона от този ръст. Прави впечатление, че китайският ETF вече е сред десетте най-големи фонда, обезпечени със злато.
Търсенето в Европа, особено в Швейцария и Обединеното кралство, добави още 24 тона. И тук инвеститорите са реагирали на нарастващите макроикономически рискове, включително несигурната търговска политика на САЩ, намаляването на лихвените проценти и сътресенията на капиталовите пазари.
В България интересът към инвестиционно злато също остава висок. До юли пазарът беше много силен, въпреки че през август се наблюдава лек спад заради почивния сезон и рязкото поскъпване на метала, казва Крум Атанасов, собственик на Igold, пред “Блумбърг”. По думите му част от българските инвеститори виждат в златото защита от предстоящото въвеждане на еврото - около
10-15% от клиентите предпочитат да запазят част от средствата си в злато, а не в евро
На Изток пък расте търсенето на кюлчета и монети - с 11% на годишна база до 307 тона през второто тримесечие. Това е осмото поредно тримесечие на растеж, като особено силен принос имат Китай (44%) и Индия (7%).
В Китай търсенето се движи от опасенията за цените на недвижимите имоти, слабото представяне на акциите и спадащия юан. Търсенето на физическо злато в Индия пък се повиши с нарастващия интерес към монети с по-малък номинал поради ограничения в достъпността.
