Станцията на Пловдивския панаир в Гела е с нов собственик, който в момента я ремонтира
Тъжна е гледката на някогашната станция на пловдивския панаир в родопското село Гела. Пътят към нея е обрасъл, а самата тя сякаш се разпада. Затворена е повече от две десетилетия.
Мястото, където е построена, е божествено. От прозорците се открива дивна гледка към кулата на Снежанка, връх Перелик и онзи магичен купен, наричан от местните Турлата.
Десетилетия там отдъхваха служители на международния изложбен център на символични цени, провеждаха се и семинари за външни посетители, посещаваха я и ученици. Беше известна с народните си цени в барчето и вкусните гозби, които майсторяха местни жени.
Сега пред сградата са струпани купчини олюпени мазилки, части от фасадата са оголени на тухла, смъкнати са старите улуци. На места прозорците са счупени.
"А колко хубаво беше. По няколко пъти в годината ходихме. Поддържахме я. Дори разширихме ресторанта, а под него направихме кафене", спомня се някогашната главна счетоводителка на панаира Стоянка Багрянова. Тя заемаше този пост при изпълнителния директор Александър Дяков до 2001 година. Неотдавна имала път със семейството си в този район и се отбила да види някогашната станция в Гела.
"Дъщеря ми каза: "Мамо, не се натъжавай, дай да тръгваме", разказа Багрянова. Спомня си, че нощувките по нейно време били на смешни цени. Зимата парното работело на мах, защото имало почиващи. Гела отстои на шест километра от Широка лъка и е близо до Пампорово. По тази причина служители на ведомството нощували там, а денем ходели на карат ски на Пампорово.
Достъпът до самата станция зимата е труден, тъй като пътят е заснежен. Поддръжката й се оказала нерентабилна. И още в началото на новото хилядолетие, когато панаирът беше с преобладаващо държавно участие, министерството на икономиката е взело решение да я продаде. Оттогава реално тя е затворена.
Няколко купувачи я оглеждали, но се отказвали. Едва преди малко повече от половин година се намерил инвеститор, който я взел. Сделката била изповядана. И в момента новият стопанин е предприел ремонт. По тази причина са струпани отпред стари мазилки и улуци. Започнал е от покрива, като е подменил керемидите. Купувачът бил бургазлия и възнамерявал да стегне някогашната станция и да я превърне в хотел.
Преди да стане собственост на панаира в годините на социализма, първо се е водила в активите на "Млечна промишленост", а след това на "Българска захар". По–късно е прехвърлена на международния изложбен център.
