Ново изследване на НАСА подкрепи хипотезата за взривил се във въздуха метеорит или парче от комета, но въпреки това конспираторите могат да празнуват
Ново изследване на НАСА е напът да разгадае така нареченото Тунгуско събитие, но феновете на конспиративни теории вече отварят касите с шампанско, защото за тях мистерията става още по-голяма. На 30 юни 1908 г. мощна огнена стихия връхлита замръзналата тайга в Източен Сибир и унищожава горите и растителността на площ от над 2150 квадратни километра.
От миналото лято с Operational Land Imager екипи на НАСА анализират сателитни изображения от мястото на експлозията и след обработка на данните вече категорично може да се каже – няма никакви следи от удар. Нито от кратери или каквито и да е щети от тази катастрофа, която е била достатъчна, за да изравни един съвременен град със земята.
Затова отсега може да се прогнозира, че любителите на конспирации имат нов повод да развеят теориите си и да цъкат с език цяло лято коя от тях е най-логична. Засега те са четири и общото между тях е, че са завладяващо оригинални, но имат един недостатък – нито една не е подкрепена от някакъв факт или научно доказателство. Разбира се, това не пречи те да се доразвиват, да се обсъждат и въобще да са една от любимите "дъвки" на феновете на загадки.
Първата абсолютно необоснована теория е, че през 1908 г. през Земята е преминала миниатюрна черна дупка. Втората е, че красивата ни атмосфера е претърпяла случаен, но катастрофален сблъсък с частичка антиматерия. Трета е още по-луда – извънземен космически кораб е експлодирал и, разбира се, веднага се е изпарил, за да не оставя следи. Така е бил програмиран – като в "Мисията невъзможна", където Итън Хънт чете инструкциите от малка джаджа и след 5 секунди тя се самоунищожава. Четвъртата е, че докато Никола Тесла правел експерименти със своите светкавици, е създал "Смъртоносно оръжие" с неподозиран мащаб и поразяваща сила, което е ударило Сибир.
На тези версии са посветени хиляди статии и стотици книги, но в тази статия ще дадем превес на възможните научни обяснения за загадъчното тунгуско събитие, защото такива има и те са не по-малко интересни.
Учените от години се опитват да разнищят мистерията, търсейки възможни кратери от метеорит, астероид или комета, но до момента няма яснота, тъй като няма следи и НАСА категорично потвърди точно това.
Именно това бе поводът да се обърнем към един от най-добрите изследователи на този тип явления у нас Пенчо Маркишки, който е физик в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН и в катедра "Астрономия" на Физическия факултет на Софийския университет. Потърсихме го не само с въпроса какво се е случило, а и дали има паралел с взривения метеорит над Челябинск през 2013 г., където 1615 души са били ранени в резултат на ударната вълна и изпочупени стъкла, а щети са установени в 7 хиляди сгради.
"Възможно е да е било голям метеорит, което е равносилно на астероид, може да е била и комета – обясни Маркишки пред "24 часа - 168 истории". - Често големите метеорни тела се взривяват в атмосферата и до земята достигат само техни отломки. Те и ударната вълна от взрива нанасят косвени поражения било в гората – както е при Тунгуския метеорит, било в град Челябинск. Така за наш късмет атмосферата ни пази от директни удари на големи тела." Според него сценарият на събитието зависи най-вече от това дали небесното тяло навлиза косо в атмосферата, изминавайки по-дълъг път през нея или перпендикулярно.
"Тогава има време, защото поради високата си скорост и съпротивлението на въздуха тялото се загрява в по-голяма степен и може да се взриви, преди да удари Синята планета – посочи Пенчо Маркишки. - Ако обаче то навлезе перпендикулярно в атмосферата, тогава то я пресича по най-бързия начин и по най-краткия път, падайки отвесно. Тогава шансовете за директен удар в Земята са по-големи и именно така се е случило някога в Аризона."
Там се намира Кратерът на Барингер, наречен от индианците "Каньонът на дявола".
"Поради това, че кратерът е почти кръгъл, се счита, че астероидът е ударил почти вертикално", поясни още Пенчо Маркишки.
Следите от него действително са внушителни. Само диаметърът му е 1264 метра, а дълбочината му е около 170 метра, като ръбът около повърхността е 45 м.
Събитието се е състояло преди около 50 хил. години, когато метеорит от желязо и никел с диаметър от около 50 метра връхлита със страшна сила през атмосферата. В продължение на над 30 години между 1871 и 1903 г. го смятали за изгаснал вулкан, но геологът и минен инженер Даниел Барингер започнал свое проучване и на база на данните изразил хипотеза, че кратерът се е формирал в резултат на метеоритен удар. И тъй като голямо небесно тяло така и не било намерено, едва през 1960 г. били открити частички, доказващи, че е с извънземен произход.
И ако произходът на Кратера на Барингер вече е известен, то при тунгуското събитие все още има въпросителни. Затова се обърнахме към един от най-известните ни геофизици, работещ по десетки международни проекти в чужбина, проф. Бойко Рангелов.
"Абсолютно вярно е, че няма следи върху твърдата земна повърхност, това е най странното – обясни той пред "24 часа – 168 истории". - Странна е и формата и на повалената гора - като разперена пеперуда, което изключва въздушен симетричен взрив."
Преди време професорът срещнал една необичайната хипотеза от двама български учени.
"В момента съм в чужбина и не мога да цитирам разработката, но пазя всичко в архива си в София – отбеляза той. – Според тях необичайно небесно тяло се е състояло от микроферомагнитни частици – от нанопрах. Това обяснява следата върху гората."
Според проф. Рангелов така би се разпръснал и болидът (голям метеорит, достигнал до земната повърхност) поради земното магнитно поле.
"Вероятно това е причината за силния магнетизъм, който са измерили при експедицията по късно – посочва той. - Сега аномалията практически е изчезнала. Затова аз съм склонен да приема тази хипотеза, тъй като тя обяснява почти всички наблюдения."
"При челябинския случай се е взривил болид, частиците от който са достигнали земната повърхност и са намерени там – отбеляза проф. Рангелов. – Докато при тунгуския най-вероятно става дума за комета от лед и наномагнитен прах в него и именно това бе теорията с изчисленията на двамата наши учени. Със сигурност там е имало височинен взрив."
Така стъпка след стъпка науката надгражда знания и в един момент любимият на всички пъзел ще бъде запълнен.
