Анкара готви изцяло нова конституция
На 15 юли се навършиха 9 години от първия в историята на Турция неуспешен опит за военен преврат. Този кратък, но турбулентен момент бе повратна точка в развитието на югоизточната ни съседка, която даде път на мащабни реформи, трансформирали изоснови политическото ѝ устройство.
С поредица от събития бе почетена паметта на 253-мата души, дали живота си, за да възпрат метежниците при въоръжения бунт срещу президента Реджеп Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието през лятото на 2016 г. Но освен всичко друго акцентът падна върху това да се легитимира случилото се и да се отхвърлят всякакви твърдения, които оспорват автентичността на пуча.
“Докато едни излязоха по улиците, за да не позволят на терористите да напреднат, други наричаха това тяхно свято дело театър, игра, сценарий, контролиран опит за преврат”, заяви Ердоган пред парламента на 15 юли.
Сред турците съществува широк обществен консенсус за истинността на онзи изпитателен за тяхната демокрация горещ юлски късен следобед. Времето, когато под лъчите на залязващото слънце изтребители бомбардираха президентството и народното събрание, а банди от въоръжени дезертьори маршируваха, за да отвлекат или направо да убият президента.
Въпреки това извън страната в международната общност
разбиранията за мимолетната революция не са еднозначни и тя продължава да предизвиква въпроси и съмнения.
“За съжаление, някои си затвориха очите за съпротивата на турския народ срещу пуча от 15 юли. Международната преса не се отнесе към тези събития по справедлив начин. Държави, които смятат себе си за част от правовия ред, продължават да отказват екстрадицията на хора, замесени в метежа”, оплака се вицепрезидентът Джевдет Йълмаз.
Широко разпространена е идеята, че опитът за преврат е бил фарс, изфабрикуван от Ердоган и неговите съратници, за да си осигурят пълната власт в Турция и да се разправят с опозицията.
Фактът, че почти половин милион души, много от които видни интелектуалци, общественици, журналисти, магистрати и военни, бяха арестувани през последните 9 години във връзка с бунта, допълнително засили скептицизма и недоверието в действията на турското ръководство. По-малко от година след преврата Турция проведе успешен референдум за въвеждането на президентска форма на управление. Тя даде широки правомощия на Ердоган върху държавния апарат и практически го бетонира като лидер на страната.
За да отговори на тези критики и да докаже истинността на опита за преврат, Анкара поде мащабна информационна кампания, с която веднъж завинаги да сложи край на съмненията. Тя включва различни дейности със символичен и образователно-културен характер.
Например вниманието на всеки нов гост на турската столица веднага бива привлечено от различни стъклени съоръжения, разположени на много видими места по основните булеварди на града. В тях се намират останки на премазани автомобили от пучистки танкове. В много от тях е имало още хора, когато военните машини са ги газили.
В сърцето на властта в Анкара само на 5 минути от президентската резиденция и Меджлиса (народното събрание) се издига мраморната сграда на музея на “Демокрацията от 15 юли”. В него всеки може да изпита от гледната точка на очевидец случилото се в онзи екстремен политически момент. Мащабни интерактивни инсталации разказват минута по минута как превратаджиите се опитват да узурпират властта.
По коридорите на огромното здание може да се видят останки от хеликоптерите, танковете и дори изтребителите, които метежниците използват. Графични кадри от нощта на заговора показват как някои от машините дори стрелят по цивилното население.
Имперският град Истанбул също притежава подобен музей, макар и сравнително по-малък. В него насред вещи на загинали граждани и куршуми на дезертьори може да се види телефонът на журналистката Ханде Фират. От него турският президент призовава обществото да се противопостави на бунтовниците.
Още с влизането и в двата музея на всеки посетител правят впечатление две фигури. Докато едната е поставена на преден план в светлините на прожекторите, другата стои
винаги в сенките
Първата е тази на Ердоган, който бива представян като обединителят на нацията, а другата е тайнствената личност на противоречивия мюсюлмански проповедник Фетхуллах Гюлен.
Макар и покойник от почти година, Гюлен продължава да бъде най-големият политически враг на настоящия турски президент. Проповедникът и неговите последователи са обвинявани от Анкара за главни инициатори на опита за преврат. Наричани с абревиатурата ФЕТО (Фетхуллахистка терористична организация), според турските власти те са отговорни за изграждането на мащабна система, в която участват стотици хиляди души, за да подкопаят устоите на демокрацията в югоизточната ни съседка и да унищожат нейния светски характер.
До последния си дъх Гюлен отричаше всички обвинения за връзки с метежниците или опити за унищожение на светския начин на живот в страната. Неговите привърженици наричат доктрината му “Хизмет”, или “Служба”, и настояват, че тя се основава на принципите на умерения ислям, толерантността и трудолюбието.
“Като човек, който е пострадал от множество военни преврати през последните пет десетилетия, за мен е особено обидно да бъда обвинен, че имам някаква връзка с подобен опит. Категорично отричам подобни обвинения”, заяви Гюлен часове след опита за преврат на 15 юли 2016 г.
И до ден днешен продължава преследването и издирването на гюленистите както в Турция, така и извън нейните граници. През последните 9 години Анкара е арестувала над 390 хил. души във връзка с опита за преврат и движението на проповедника. От тях 113 хил. са в затвора с присъди или се очаква да бъдат осъдени. А само за втората седмица на юли властите в страната заловиха около 300 души, заподозрени в съучастие с ФЕТО.
Тази година 15 юли не беше просто ден за възпоменание на падналите в защита на турската демокрация и за легитимиране на истинността на случилото се. Ердоган го използва и като отправна точка за началото на т. нар. Турски век. Той настоява, че започва нова епоха, в която
Турция ще се превърне отново във велика сила и ще бъде символ на стабилност, просперитет и сигурност.
“Една нова ера ще започне. Изграждането на “Турския век” ще стане по-бързо от всякога. В един многополюсен свят Турция ще заеме подобаващото ѝ се място на център на влияние”, зарече се Ердоган.
Според Анкара осъществяването на това мащабно начинание минава през съставянето на изцяло нова конституция. Референдумът от 2017 г. само измени определени аспекти от настоящата, съставена след успешен военен преврат от 1981 г. Ръководството на страната е убедено, че за да просъществува местната демокрация, тя не бива да бъде подчинена на основен закон, съставен от хора, узурпирали властта.
“За разлика от предишната тази нова конституция трябва да бъде продукт на разширен обществен консенсус, за да не може националната ни воля да бъде поругавана никога повече”, обясни вицепрезидентът Джевдет Йълмаз.
