Учени предупредиха, че въртенето на Земята ще се ускори на 5 август, което ще доведе до един от най-кратките дни, регистрирани в историята досега. Промяната, предизвикана от гравитационното привличане на Луната, ще накара планетата да се върти малко по-бързо на полюсите си, съкращавайки обичайните 24 часа с 1,25 милисекунди.
Въпреки че промяната е твърде малка, за да я забележат хората, експертите казват, че дългосрочните последици могат да бъдат катастрофални.
С по-бързото въртене на планетата, центробежната сила ще започне да изтласква океанската вода далеч от полюсите и към екватора.
Дори скромно увеличение от само една миля в час би могло да повиши морското равнище с няколко сантиметра в екваториалните райони, достатъчно, за да залее ниско разположените крайбрежни градове, които вече са на ръба.
В по-екстремни сценарии, където Земята се върти със 160 километра в час по-бързо, огромни площи около екватора биха могли да изчезнат под покачващите се води, тъй като ледовитите океани се издигат на юг.
След наводнението учените предупреждават, че ежедневието ще става все по-враждебно с промяната на баланса на планетата, което прави тази на пръв поглед незначителна промяна далеч по-зловеща, отколкото изглежда.
По-бързото въртене не само би скъсило деня, но и би могло да хвърли човешката биология в хаос.
Ако въртенето на Земята продължи да се ускорява, денят може да се свие до само 22 часа, нарушавайки циркадните ритми и ефективно измествайки вътрешния часовник на всеки човек с два часа по-рано всеки ден, без време за корекция.
Подобно смущение не би било незначително. Проучванията показват, че дори малки промени, като лятното часово време, са свързани със скокове в броя на инфарктите, инсултите и пътнотранспортните произшествия. Постоянната промяна би била още по-опасна.
Астрономът на НАСА д-р Стен Оденвалд също предупреди, че метеорологичните модели ще станат по-екстремни. С по-бързото въртене на планетата, ефектът на Кориолис, който кара бурите да се въртят, се засилва.
„Ураганите ще се въртят по-бързо", обясни д-р Оденвалд пред "Дейли Мейл".
Тези минимални отклонения във въртенето на Земята се проследяват с помощта на атомни часовници, които измерват времето чрез отчитане на трептенията на атомите във вакуумна камера.
Това формира основата на Координираното универсално време (UTC), глобалният стандарт за отчитане на времето.
През последните години Земята е свидетел на нарастващ брой „къси дни". На 19 юли 2020 г. денят е бил с 1,47 милисекунди по-кратък от средното. 30 юни 2022 г. е бил с 1,59 милисекунди по-кратък.
Но настоящият рекорд е поставен едва миналата година, на 5 юли 2024 г., когато Земята завърши пълно завъртане с 1,66 милисекунди по-бързо от обикновено, най-краткият ден, регистриран от въвеждането на атомните часовници през 1949 г.
Греъм Джоунс, астрофизик от Лондонския университет, откри промяната по-рано тази година, отбелязвайки, че въртенето на Земята може да се ускори осезаемо на 9 юли, 22 юли и 5 август.
Обикновено на Земята ѝ отнема 24 часа, или точно 86 400 секунди, да направи едно пълно завъртане, което се нарича слънчев ден.
Въртенето на Земята не винаги е перфектно, тъй като тя може да се измести с малка разлика с течение на времето, за няколко милисекунди.
Това вероятно се дължи на факта, че то е повлияно от природни сили, като земетресения и океански течения.
Топенето на ледниците, движението в разтопеното ядро на Земята и големите метеорологични явления като Ел Ниньо също могат леко да ускорят или забавят въртенето.
