В древното селище били с трогателно отношение към децата покойници: в гробове от мрамор слагали играчки – кончета и петлета, казва археологът проф. Людмил Вагалински
"Инфраструктурният проект за газопровода за Гърция бе отлична възможност да работим на места, на които иначе не бихме могли. Това бе шанс за нас и за 4 месеца разкрихме част от Западния некропол, който попада в сервитута на газопровода. Успяхме да проучим 140 гроба с около 150 погребения. Буквално всеки ден излизаше нещо, което ни носи нова информация."
Това разказа проф. д-р Людмил Вагалински от НАИМ-БАН, който е ръководител на разкопките на античния град Хераклея Синтика край Петрич.
Заради разширяване на газопроводната мрежа България - Гърция екипът му започна в началото на април спасителни разкопки по сервитута на тръбата, където има непроучени досега гробове от Западния некропол на града, съществувал от IV век пр. Хр. до IV век сл. Хр. Разкопките приключиха в края на юли, а
при работата за месец помагаха и 11 студенти от Испания, Германия, Великобритания и Турция,
които учат археология и реставрация.
"Получихме интересна историческа информация и се потвърд и предположението ни, че Хераклея Синтика се справя икономически много добре. Бил е богат град, който е имал търговски контакти с далечни дестинации.
Традициите в погребалния обред се спазвали векове, били са устойчиви, което говори, че и обществото е било сравнително устойчиво без пикове в развитието си. Хората основно са били от средната класа. Няма много богати, но и много бедни погребения", казва археологът.
Отношението към децата е било трогателно. В детските гробове, които са били облицовани с мрамор, керемиди или тухли, са намерени детски играчки – кончета, петлета и др.
В гробния инвентар са влизали монети, глинени лампи, кани, стъклени чаши, фибули, накити като плетена верижка, пръстен, обици. Те са толкова много, че ще е трудно да се подберат кои от тях да бъдат изложени в Историческия музей в Петрич.
Откритите надгробни плочи са по-малко, а те са особено ценни, защото носят най-много историческа информация. Начините на погребения са били трупоизгаряне и трупополагане. Понякога са се ползвали и двата, защото има намерени гробове със скелети и урни от кремация на едно място. Децата никога не са били кремирани.
"Хераклея Синтика се опитва да ни удави от информация. Толкова много информация бълва ежедневно, че трудно се наваксва. Когато започнахме през април, имаше сняг, дъжд, а сега – температури над 40 градуса, но не остава време да усетиш жегата.
Нямам представа колко е общият брой на намерените предмети. Имаме полева инвентарна книга, в която записваме всичко по-стойностно. Има и масов инвентар.
Само монетите са стотици. Надписите обаче винаги натежават, защото дори и да са по-малко носят много повече информация", казва професорът. Дава пример с намерено малко парче керамика с графити на площада на града. От него обаче станало ясно, че там са се настанили хора от далечен Картаген.
Сред интересните находки е изображение на хермафродит, открито в гроб с кремация
от II-I век пр. Хр. Теракотата е разпозната след консултация с изкуствовед. Легендата за Хермафродит, плодът на любовта между Хермес и Афродита, е разказан в "Метаморфози" на Овидий: как момчето, отблъснало нимфата Салмакида (Салмацида), се превърнало в двуполово същество заради нейното желание да се слее завинаги с него.
За Хермафродит е писал и поетът Псидип от Пела още през IV в. пр. Хр., но се смята, че митът е възникнал по-рано на Кипър във връзка с култа към Афродитос.
Разкрит е и богат гроб на жена, погребана със златни обеци, по-масивни от намираните досега, бронзова гривна на ръката, костени игли в прическата. До нея е оставена миниатюрна лампа. Има и много стъклени мъниста, част от тях залепнали по някаква тъкан, за която се предполага, че не е плат, а кожа от дреха.
В гроб със запазен скелет е намерена лампа с лъв върху нея. Лампата датира погребението към III – началото на IV век, но е забележителна и заради името на дъното.
След консултации с епиграфа Николай Шаранков от СУ "Св. Климент Охридски" се изясни, че името върху дъното на лампата не е на собственика, а на известен производител от Атина: Кратерос, изписано е със съкращения.
Келтската богиня Епона вероятно е изобразена като жената, яздеща кон на една от 18-те теракотени фигурки от интересен гроб с трупоизгаряне.
"През III в. пр. Хр. тази иконография символизира по-скоро жената изобщо, отколкото конкретно божество. Не мога още да кажа дали погребението е на жена, предстои малкото обгорели кости да бъдат дадени на антрополог. Най-впечатляваща е фигурката с коня, тя ни насочва към присъствие на гали/келти в региона.
Предполагаме, че
в административната територия на Хераклея Синтика е живяла немалка общност от гали,
но не знаем какво е станало с тях след решаващата битка при Пидна", разказва проф. Вагалински.
Сред находките е лампа с разпознаваем сюжет, на която се вижда как Херакъл се сражава с Лернейската хидра. Многоглаво същество от древногръцката митология е доста близко като представа до ламята в българските приказки.
В по-късни времена Лернейската хидра се възприема като символ на раздора, войните и възможно най-трудното за побеждаване зло.
Археолозите се натъкнаха и на доказателство за съществуването на по-ранно тракийско селище. Това са две бронзови фибули. Въпрос на системно търсене и донякъде на шанс е да бъде локализирано селището на траките (синтите), предшествало Хераклея Синтика.
Тайните и загадките на Хераклея Синтика преди дни проф. Вагалински и директорът на Историческия музей в Петрич Катя Стоянова представиха в подножието на Олимп, сред боговете на Древна Елада, където Зевс е седял на своя трон по време на 54-ото издание на престижния фестивал "Олимп".
Показват втората статуя, след като я реставрират, не е ясно на кого е
Втората запазена статуя от Хераклея Синтика, намерена миналото лято, ще бъде представена на 5 август в Националния археологически институт с музей към БАН. За първи път ще може да се види след продължила повече от 8 месеца реставрация и консервация.
Статуята бе открита без глава, която пък бе намерена на няколко метра от тялото. През февруари беше показана завършена реставрираната глава, а сега тя е прикрепена към тялото и показва образа на младия мъж. Реставрацията е направена от Ренета Караманова - Златкова.
"По фигурата след почистването бяха открити множеството пукнатини. Явно мраморът, който им е бил продаден, е бил с множество дефекти. Поставени са специални карбонови пръчици за укрепване. Няма обаче нужда от допълнително подпорно скеле,тя стои на собствените си крака.
Все още обаче не мога да дам предположение кой е мъжът от статуята. Не мога да намеря убедителни доводи на кого принадлежи. За да се произнеса, трябва да стъпя на базата на нещо.
Възможно е да е на много голям местен първенец или пък на значим човек на имперско ниво, но нямаме с какво да направим паралел", каза проф. Вагалински.
След като бъде показана в София, през октомври тя ще бъде пренесена и изложена за постоянно в Историческия музей в Петрич.
