Ангел Павлов е кметът, прочул се с видеа, в които ругае съселяните си в неравна битка с безводието, безвремието и опростачването
В разгара на лятото, когато жегата не само напича керемидите, но и човешките нерви, в сърцето на Софийска област един кмет се изправя с лице към хората си. Не зад бюро, не през тържествена реч или шаблонно изявление, а с мобилен телефон в ръка, в черна тениска и три-четвърти прокъсани дънкови панталонки, и с гласа си – суров, честен, понякога дори неудобен.
Той е Ангел Павлов - кмет на село Вакарел, който стана популярен далеч отвъд община Ихтиман с едно видео, в което завършва с отчаян апел към съселяните си: “Простаци прости, спрете да поливате шибаните си домати и да пълните скапаните си басейни!”
В свят на лъскави профили и сглобени усмивки, той е автентичен
Груб понякога – да. Прям – винаги. Родолюбец не по документи, а по действия. И в едно село, забравено от медиите, Ангел Павлов се опитва да промени света. Поне онзи малък свят, за който той отговаря.
Ангел Павлов е като един съвременен Дон Кихот, който се е впуснал в неравна битка с два съвременни демона - безвремието и опростачването. По думите му това са двете страшни съвременни бедствия, от които страда Вакарел.
Ето как разсъждава Ангел Павлов: Безвремието е това, когато смятаме, че имаме много права и всичко трябва да притежаваме и всеки трябва да ни дава нещо, а ние да не даваме нищо от себе си. А опростачването е навсякъде. Когато седиш пред магазина в моето любимо село Вакарел и дойде човекът от градската среда, той пренася желанието си да стане всичко на секундата и тук, при нас. Това да бързаш постоянно. Ти си дошъл на село, закупил си си къщичка и няма нужда да бързаш, но човекът пренася това напрежение и тук. И оттука идват проблемите на българина. Непрекъснато бързаме и непрекъснато сме заети с всичко. Непрекъснато сме заети...
Ангел Павлов все пак успял да намери шестима души незаети, шестима доброволци, с които да боядиса детската площадка.
Захванали се още в 9 сутринта, температурата през деня се вдигнала до 37°, но въпреки това малката команда на кмета възстановила и боядисала детската площадка.
Какво било разочарованието на Павлов, когато малко след това намерили купчини от люпени семки и други боклуци, хвърлени на площадката.
И той
отново прави социално ангажирано видео, което е насочено вече към “свинете”
Аз не ставам за политик. Аз казвам нещата такива, каквито са. Даже когато боли.
Така започва разговорът ни с кмета Павлов. Или по-скоро неговата изповед. Защото в този конкретен случай няма нищо полирано, нищо дипломатично. Доминира реалността, а тя е безмилостна. Особено що се отнася до възможността на водопровода в селото, който има ограничен дебит.
Хората са уморени, казва той. И го повтаря няколко пъти, сякаш търсейки оправдание за собствената си битка с вятърните мелници на суровата действителност. Ангел Павлов дори не се оплаква от съселяните си, изглежда, той ги разбира.
Видял е как вечер подир вечер, когато свиква събрание, за да се решават важните проблеми на Вакарел, никой не идва
Не защото не ги е грижа, а защото просто… не могат. Заети са, казва той. - Но не заети с живот, а с оцеляване.
Кметът лесно се унася в разсъждения за битието. Технологиите, уж създадени да ни улесняват, са ни вързали с още по-дебели вериги. Вървим с телефоните, стоим с телефоните, дори се караме и обичаме през тях. И губим всичко по пътя – комуникацията с близките, съчувствието, човечността.
Стоим на опашката и си гледаме в телефона. Не може ли да комуникираме помежду си? Не може ли да си кажем една мила дума ние с вас? Хората спряха да се поздравят и да се питат “Как си?”, чуди се Павлов.
И затова той решава да вземе на въоръжение именно средството, което е заробило разсъдъка ни - смартфона. Именно това е въображаемото копие на неговата съвременна донкихотовска битка.
Той се обръща към съселяните си чрез фейсбук – не защото иска да бъде популярен, а защото няма друг начин:
Когато ги моля нещо – не гледат. Когато им се карам – гледат ме милиони.
Във видеата на Ангел Павлов понякога гърмят ругатни. Понякога той си позволява да псува райграса и басейните, които вземат така ценната вода на Вакарел, докато в селото живеят семейства с деца, които дори нямат собствени кладенци и разчитат единствено на водата от канализацията. А тя е оскъдна особено в летните месеци. Затова са подадени и 20 сигнала за кражба на вода.
Идва човек от града, купува къща, сади райграс и пуска пръскалките – на 40 градуса, в пожароопасен сезон, когато водата може да потрябва на пожарникарите. А съседката с две деца няма вода да ги изкъпе. Не е въпрос само на екология, а и на съзнание, на отговорност, на възпитание, разсъждава Павлов.
Когато навремето той бил малко момче, в селото нямало вода с месеци. Имали баня и душ, но нямало вода и децата ги къпели в корито.
Като станах кмет, положих неимоверни усилия с община Ихтиман. Докарахме водата, има нов водопровод, ново водоподаване, всичко е ново. Но не можем да разширим тръбите. И какво се получава? Идва бай Драган от Разград, купува си къща на Вакарел. Той няма род и роднини тука, но няма лошо - има пари, купува си къща.
Обаче не сади картофи, а райграс, който гори за един ден и от него всъщност няма никаква полза,
кахъри се вакарелският кмет.
Мъчно му е, че освен достатъчно вода, няма и човешко разбиране. Затова Ангел Павлов надига глас и не се оправдава за тона, който използва.
Аз не ги жаля във видеата. Като спре водата, първо псуват кмета. Сега, като спре водата, първо псуват съседа, дето има райграс, казва Павлов.
Макар и корав на вид, той живее с чувствителността, че преди клипа с “простаци прости” селото му не се е радвало на голямо медийно внимание.
Направих събор във Вакарел с народни мотиви, народни тениски, с български производители, само народна музика, без чалга... Няма нищо и нито една телевизия не пожела да дойде да го отрази. Вместо да отразиш българското събитие с българските хора, с народните носии, отразяват се само убийства. На 13 септември правя лятно кино с коли във Вакарел. С урок по родолюбие, а борецът Армен Назарян ще ми бъде гост на тема “Не на агресията в училищата”. Аз няма да го направя на 1 октомври, когато вече ще са се сбили децата в училище, а предварително, ще ги запозная децата с този световен и велик шампион и той ще им обясни как не трябва това да се случва в училище, разказва Ангел Павлов.
Удивително е как този своеобразен Дон Кихот де Вакарел успява да събуди съвестта на хиляди хора. А гласът му - суров, но пълен с болка, казва: Не съм политик. Аз съм от тук. И ще си остана тук.
Ангел Павлов: Като ги моля, никой не чува, като ги обиждам, стига до милиони
- Г-н Павлов, кога точно решихте да се обръщате лично чрез социалните мрежи към вашите съселяни? Кое ви подтикна?
- Моментът, в който осъзнах колко заети сме и в какво заето общество живеем. И вместо технологиите да ни служат и да живеем по-добре от преди, ние сме обременени с още една тежест. Дори прибирайки се вкъщи, продължаваме да работим с компютри и телефони. Формата на комуникацията между хората достигна това ниво. Тази заетост и ангажираност, която лишава хората от време да обърнат внимание в семействата си, ще доведе до упадъка на нашето общество.
- Видеото, в което наричате съселяните си “простаци прости”, стана много популярно.
- Проблемът е в това, че аз не трябва да се популяризирам по този начин. Но е факт, че като ги обиждам, имам милиони гледания. Получих забележки да съм се държал неинфантилно. И на мене ми е смешно, обаче получих стотици и хиляди палчета за това, че съм обиждал хората. Не е ли резил за един българин това нещо? В каква държава живеем? Да сложиш палец на човек, който вика ши*аните домати от ши*аните басейни, прости простаци.
Имам шест-седем видеа. Когато ги моля, видеото има 50-100 000 гледания. Когато ги обиждам и се карам, имам милиони. Тоест тази схема с видеата за водата и площадката работи. Работи, защото вече имаме 20 сигнала за кражба на вода. Имам там едно видео за данъците. Община Ихтиман имаме да взимаме от Вакарел 400 000 лв. данъци. След моето видео се събраха 40 000, без да ги обикалям. В момента, в който започнах да ги обикалям, само единия ден се внесоха още 50 000. Това е ефектът на работещия кмет.
Все пак искам да се извиня публично на хората, които съм обидил. Но няма как на 40° при пожароопасен сезон, цялата държава гори, ти да поливаш доматите и да си миеш колата или да пълниш басейна в двора. И освен всичко останало да не плащаш водата, която ползваш. Не знам как е възможно това? Нещата са стигнали до точка, от която всеки момент няма да има връщане назад. И вие, младите, един ден ще плащате дълговете, които ние сме натрупали.
- Все пак има ли някаква надежда за преобръщането на този тренд, има ли такива признаци при комуникацията с вашите съселяни?
- Признаци за преобръщане не виждам. Напротив, все по-зле стават нещата. Нямате представа колко бедни хора живеят по селата. Хората живеем с 1/3 от заплатите, които се дават в София. Как да виждаме светлина в тунела? За което по-точно, за образованието ли? За кое?
Но все пак искам да отправя послание към хората. Не бъдете алчни, не правете зулуми, не трупайте дългове на децата ви. Рано или късно, всеки един плаща за тия дългове. Стремете се да живеете така, че да не оставяте дългове на децата си или на бъдещото поколение. Няма неплатена карма. Всяко едно нещо в тоя живот се заплаща. Рано или късно.
