Оживен е етнографският комплекс „Старият Добрич" в Добрич през летните дни. Той събира в прохладата и неповторимата си атмосфера деца, забързани хора, спрели за малко отдих или да си купят закуска, както и такива, които търсят в работилниците подаръци по различни поводи или за да украсят дома си. „Пълни" са пейките по централната алея, във вътрешния двор, около чешмата и малкото закътано пространство зад нея.
„Сиропчийницата е най-натоварена от 11 до 13,30 часа. Над ден се продават над 300 сиропа.Предлагаме около 20-ина вида сироп. Предпочитани са шоколад, мента, лимонада, сайдер, малина, както и бъз. Такива сиропи се предлагат от началото на работата на обекта. Има и по-предизвикателни видове – екзотик, горски плодове и др.Когато е много горещо, вървят големите сиропи. Купуват се и малките", казва майсторката на сладката разхладителна напитка Пламена Василева.„Сиропчийната наследих от баща ми Кольо Колев, който правеше сиропите. Вече 20 години работи обектът. Технологията на правенето на сироп не е променяна, приготвя се от ексракт и вода под налягане. Водата се газира от стара машина, която работи безотказно. Едно колело смесва водата и въглеродния двуокис и се получава газировката", добавя тя. „Занаятът е сезонен. Децата се спускат най-много на синия, зеления, розовия сироп, той е особено предпочитан от момиченцата", казва още Василева, докато приготвя поредния сироп. В сиропчийницата се предлага и кафе, за да бъде удоволствието в прохладната прегръдка на етнографския комплекс по-пълно.
Работилницата с табела „Шевици" не се оплаква от посетители. „Въпреки че хората най-напред се грижат да това да осигурят храната за дома и после мислят да доставят удоволствие и на душата си. „Хората, които влизат в работилницата, казват, че искат да съхранят традицията в дома си и в облеклото си. Млади жени поръчват народна носия, но да е като на баба. Това е и моята „мисия" – нещата, които правя, да са автинтични. Доволна съм, че мога да зарадвам хората", казва майсторката Яника Янкова от Добрич, която „върти" работилницата вече 11 години. „Изработвам носии, чанти, пантофи, дрехи с етноелементи – шевици, гайтани и т.н. Има клиенти, които искат да доукрасят дрехата си с такива етноелемнти – блузи, поли, рокли, ризи и т.н. Често в работилницата идват българи, които живеят в чужбина от години. Те купуват най-често чанти, пантофи. Имам чувството , че ги колекционират.Купуват и по-големи пантофи, защото старите им станали малки. Купуват и нови модели. Носии поръчват българи, които живеят в чужбина, както и участници в самодейни фолклорни състави. Търсят сукман, елек, цели носии", добавя тя. „По-рано майсторите в работилниците се събираха на бързо кафе, сега по-често се застояваме заедно навън. Трябва да има политика общината за развитието на комплекса", споделя с надежда Янкова.
Опашката пред геврекцийницата традиционно е голяма. Майсторът на гевреци, вместо да говори подготвя гевреците, слага ги в пещта, и пак се връща към тестото, за да продължи да оформя гевреците. Споделя само, че е много горещо и така е всеки ден през годините. Вместо него говорят клиентите – купуват по един, два , пет, осем, десет геврека, а пещта бълва неумолимо топлина, но и вкусната закуска със златиста коричка.
Общинският съвет разработи стратегия за развитето на енотграфския комплекс, върна го за управление на Регионалния исторически музей. Майсторите-занаятчии си направиха сдружение, но е очевидно, че „късчето от някогашния Добрич" има нужда от ремонтни работи, има затворени работилници за занаяти, за които няма кандидати, липсват и групите чужденци, които огласяваха камплекса с възласи на удивление от преживяването по калдаръма и изкушението да видят наживо българската традиция.
