Има и сериозно нарушение на устойчивостта на екосистемата
Близо 45 хил. дка гора и друга растителност, както и много животни изгоряха за 6 дни в най-големия пожар за последните десетилетия в България.
"Над 20 г. работя в системата на горите и нямам спомен от такъв пожар! И колеги с повече стаж също не знаят за подобна стихия", каза лесовъдът инж. Иван Герин, зам.-директор на Югозападното държавно предприятие (ЮЗДП).
Огънят в Пирин тръгна миналия петък около 21 ч над село Илинденци и за часове силният вятър го разнесе въпреки незабавната намеса на пожарникари, горски служители и доброволци. Гасенето на ръка бе непосилно и се включиха наши военни хеликоптери, а след това и чужди, изпратени по механизма за гражданска защита от ЕС.
На няколко пъти пожарът страховито доближаваше населени места в общините Струмяни, Кресна и Сандански. Наложи се евакуация на село Плоски.
На шестия ден заваля дъжд и успя да загаси голяма част от огнищата, но останаха още, които се обхождат. В петък бяха изпратени самолет и хеликоптери, за да ги доизгасят. Огнищата са локализирани.
Тепърва ще се оценяват щетите от огнената хала
Категорично е, че има сериозно нарушение на устойчивостта на екосистемата в района. Според сателитни снимки засегнатата площ е около 45 хил. дка, но е възможно реално да се окаже 2 пъти повече.
След окончателното потушаване и на последните огнища хора от горските стопанства в Струмяни, Кресна и Сандански ще навлязат за подробен обход.
"В ниската зона са изгорели дъб и хвойна, във
високата – черен бор, а най-горе – бял бор и ела
Има засегнати и открити площи, които не са гори. Изгорелите дървета са на по 20-30-50 г. в по-ниската част, които са високи от 10 до 20 метра. Те са били основно изкуствено залесявани на ерозионни терени.
Възрастни жители на Плоски и Лиляново още помнят, че на младини са ходили на бригади за залесяване в района. В най-високите части има и 100-годишни дървета с височина до 30 метра, които са с естествен произход", казва инж. Герин.
Върховият пожар е най-опасен за дървесните видове, защото изгаря короните и всички иглички и листа, което прави невъзможно съживяването на дървото. Низовият пожар дава някаква надежда, че кората на дърветата ги е предпазила от унищожаване, и има голяма вероятност да са запазени жизнените им функции.
Възстановяването на изгорели гори е дълъг процес на няколко етапа. Първо, ще трябва да се определят районите, където върховият пожар е изпепелил всичко. Тези със запазени някакви части от короната се оставят, за да се следи дали ще оцелеят.
"На много места няма горски пътища и ще трябва да се прокарат, за да се стигне до терените. Този процес може да продължи 1-2 г. Във високата част вероятно ще оставим малки площи, но в ниската залесяването е задължително.
Предвид климатичните промени, високите температури и продължителните засушавания ще заложим на залесяване на повече подходящи широколистни видове - примерно космат дъб. Те са по-устойчиви на пожари от иглолистните.
Ще залесяваме на пояси - иглолистни, след това широколистни.
Схемата ще е съобразена със създаването на противопожарна ивица от широколистен дървесен вид. Имаме собствени семенни бази и разсадник и фиданките ще са оттам. Необходими са грижи за младите насаждения, за да оцелеят. Фиданките, които залесяваме, са на 1-2 г. с височина около 20 см.
Представете си колко години трябва да минат, за да станат големи дървета и да се оформи горски терен.
Ако има под 80 процента успеваемост на залесяването, се прави ново
Процесът може да отнеме много години", допълва лесовъдът.
Животинските видове също пострадаха от големия пожар. Тепърва ще се видят пораженията. Бавноподвижните, като костенурки и таралежи, вероятно не са се спасили.
"Надяваме се сърни, зайци, диви прасета да са избягали. Животните притежават обоняние и инстинкт и може да са успели да се преместят в съседни райони. Засега не сме срещали изгорели животни", казва инж. Герин. В района на Синаница преди два дни са били забелязани 20 диви прасета, които са се спасили от пламъците.
Преди 8 г. в Кресненското дефиле бушува подобен пожар, но бе на доста по-малка площ - 17 хил. дка.
"Тогава върховият пожар бе на 6000 дка. Вече изцяло сме възстановили и залесили поетапно около половината терени с иглолистни и широколистни видове. От първото залесяване вече всичко е зелено. Личи, че има дръвчета и короните им се доближават, но още много години трябват, за да се оформи гора", разказва инж. Вера Станишева от ЮЗДП.
Тя допълва, че според Закона за горите след почистване на площите трябва да се изчака до 3 г., за да се види дали ще има естествено възстановяване, но при пожари не се чака този срок. Според нея храсти и треви може да се възродят по естествен път, но гори – не.
"След 50 г. ще може да се каже, че има нова гора, и иглолистните дървета да стигнат до 25-35 метра, а широколистните – до 30 метра", допълва инж. Станишева.
