Комисията за енергийно и водно регулиране да може да прекрати лицензията за разпределение на природен газ за част от територията на газоразпределителните дружества, когато на нея не е изградена мрежа за период от 5 години след издаването й.
Тези нови поправки в енергийния закон, вкарани от депутата от ГЕРБ - СДС Делян Добрев бяха приети окончателно в парламента.
Изваждането на населено място без изградена газова мрежа за определеното време става след проверка от енергийния регулатор.
Министърът на енергетиката вади от обхвата на лицензията тази вече отнета територия, а за нея се обявява нов търг и се търсят нови инвеститори, предвиждат още промените.
При разгледжането на предложението в енергийна комисия в сряда Добрев поясни, че ако някой лицензиант държи 30 населени места, а за 15 години половината не са газифицирани, то явно не се справя и е редно да се търси нов инвеститор.
В мотивите е записано още, че това ще създаде гаранции, че всяка община или населено място, включени в лицензионна територия, ще бъдат газифицирани в разумен срок.
Като цяло основните промени в закона са насочени най-вече към контрола и инвестициите на ерепетата в разпределителните мрежи след зимните аварии, чиито инициатори за примането им са и Добрев, и Павела Митова от ИТН.
Одобрените изменения целят да се повиши сигурността на електроснабдяването на електроразпределителните мрежи чрез въвеждане на разпоредби, задължаващи ЕРП-тата при необходимост да извършват инвестиции за поддържането и модернизацията на електроразпределителните мрежи, с които се гарантира сигурността и качеството на доставките на електрическа енергия.
Съгласно приетите текстове Комисията за енергийно и водно регулиране ще има право да утвърждава и контролира изпълнението на инвестиционните програми на операторите на електроразпределителни мрежи.
КЕВР ще утвърждава минимален размер на планираните от операторите на електроразпределителни мрежи инвестиционни разходи и разходи за ремонт за всеки регулаторен период, свързани с реконструкцията и модернизацията на съществуващи електроенергийни обекти.
Създава се и възможност за общините да предоставят информация и предложения на електроразпределителните предприятия за дейности, свързани с реконструкция и модернизация на конкретни съоръжения и обекти на територията на конкретната община.
Промените предвиждат още, ако продължителността на временното прекъсване надхвърля общо 48 часа за период от 72 часа, операторите на електропреносната мрежа да заплащат на засегнатите крайни клиенти неустойка за времето над 48 часа.
Други промени предвиждат не по-малко от 30% от всички разходи за инвестиции и ремонти да бъдат насочени конкретно към съществуващи съоръжения – подмяна на амортизирани компоненти, подобрения по трасета и др.
Завишават е и санкциите за електроразпределителните дружества при неизпълнение на закона. В момента глобата варира от 5000 до 10 000 лв., вносителите обаче я вдигат от 20 000 до 50 000 лв. При повторно нарушение санкцията ще е в трикратен размер.
"За пореден път се гледат промени в Закона за енергетиката, които очакахме да бъдат предствани от министъра. Новите предложения са във връзка с десетките хиляди крайни потребители, които останаха без ток в дните между Коледа и Нова година и тогава отново се търсеха различни решения като винаги стигаме до такива прамени с мерки в законодателството, които уж трябва да решат проблеми, но всъщност те си остават. Министерския съвет обаче не е вносител на този законопроект, не е минал обществено обсъждане. Прави се опит да се прихвърли част от отговорността на общините, дава им се право да дават мотивирани предложения за ремот, подръжка, модернизация на обекти на енергото, намиращи се на територията на общината. В последствие пък никой не им дължи мотивирано обяснение защо се отказва да се направят инвестциите. Навярно едни кметове ще пишат предложния, но ще останат без резултат", предположи Радослав Рибарски от ПП-ДБ.
"Поех ангажимент към народното представителство и българските потребители, че ще има промени, които да поставят ерп-тата в ъгъла. Ангажиментът е спазен. Законопроектът не е пуснат за обществено обсъждане, за да скъсим сроковете. След като изготвихме текстовте с КЕВР ги внесохме в енергийна комоися и те бяха припознати от народните представители. Аварията по Коледа беше на базата на това, че електроповодите не са обгрижвани по начина, по който трябва да са. В тази връзка включихме и кметовете и се въвежда възможността да участват в инвестиционните програми, защото те знаят точно къде и какви аварии има. Задължаваме ЕРП-тата да са отговорни и да изпълняват инвестициите за повишаване сигурността на мрежата. Няма увеличаване на сроковете, в които хората могат да бъдат оставени без ток по каквато и да е причина. 24 часа е позволен срок и оттам нататък ЕРП-тата държат неустойка. А какво правеха досега? След като останат хората без ток, с цел да избегнат компенсации, ЕРП-тата пускаха тока за 5 минути и нулираха часа и така избягваха да дават компенсации. Сега, ако в рамките на 72 часа хората не са имали ток до 48 часа, дължат неустойки, така че потребителите да са обезпечени", обясни от трибуната енергийният министър Жечо Станков.
