Бившата кметица на “Младост” беше помилвана от вицепрезидента Илияна Йотова 10 месеца преди да изтече присъдата ѝ за 75 хил. евро подкуп, получен от предприемача Ваклин
10 месеца преди да изтече присъдата ѝ от 6 години затвор, бившата кметица на “Младост” Десислава Иванчева, най-строго осъдената за корупция у нас, излезе от женския затвор в Сливен. “Мамо, прибирам се. Ще си търся правата”, бяха първите ѝ думи на свобода. Иванчева влезе зад бетонните стени на затвора през ноември 2022 г. за поискан и взет подкуп от 75 хил. евро от строителния предприемач Александър Ваклин.
Във вторник тя беше помилвана от вицепрезидента Илияна Йотова, която преди дни даде знак, че е готова на подобно решение. “Ако бъде помилвана, то ще е
изцяло по хуманни причини”,
каза Йотова. Искането беше внесено в президентството през ноември 2022 г., събрани бяха около 5000 подписа. За подобно решение процедурата е над 15 месеца.
Пак във вторник изтече и условната присъда на Биляна Петрова, бивша зам.-кметица на район “Младост”, приятелка, съседка и съпроцесничка на Иванчева. Новината я съобщи тя във фейсбук. Петрова, която получи 5 г. затвор, беше освободена условно предсрочно през август м.г. заради влошено здраве. Иванчева също подаде искане за предсрочно освобождаване, но съдилищата в Ловеч и Сливен ѝ отказваха. Последните месеци тя прекара в общежитието “Рамануша” към сливенския затвор.
През годините бившата кметица на район “Младост”, която изкара на поста година и четири месеца, преди да бъде задържана, имаше сериозна група от фенове, съпровождащи я на съдебните заседания. Част от тях ѝ останаха верни и не повярваха на обвиненията в корупция, въпреки че три съдебни състава я признаха за виновна, включително ВКС. Поддръжници я посрещнаха и пред затвора.
Третият осъден по делото е Петко Дюлгеров, също бивш кмет на район “Младост”. Той получи 4 г. затвор, които изтекоха. Но за разлика от Иванчева и Петрова не е активен в социалните мрежи и не е известно как се е развил животът му. По време на делото получи инфаркт. Докато беше в затвора, Биляна Петрова пък загуби майка си.
Най-голямата промяна претърпя животът на Иванчева. Преди окончателната присъда на 19 ноември 2021 г. тя роди сина си Валентин-Александър, след няколко инвитро процедури. За момченцето се грижи 83-годишната ѝ майка.
До 2016 г. Иванчева се занимава с частния си бизнес - дистрибутор на бои за коса и шефка на транспортна фирма. Поголовното застрояване в “Младост” обаче вдига на протести местните хора. Една от най-активните е Иванчева. Още повече че градинката до нейния блок е сред заплашените от бетона. На частичните местни избори през ноември 2016 г. печели 60% от гласовете на съкварталците си. Кани за заместничка Биляна Петрова от съседния блок. През времето, в което беше начело на района, Иванчева освободи доста от подчинените си, като ги подозираше, че работят за старото ръководство.
На 17 април 2018 г. кметицата и заместничката ѝ са арестувани в самия център на София, пред Спортната палата на бул. “Васил Левски”. Задържането се разиграва пред очите на стотици минувачи. За показността през годините
прокуратурата отнесе много критики
Акцията срещу Иванчева, Петрова и Дюлгеров беше първата след създаването на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Мегаорган, обединил в себе си 5 институции и в онзи момент натоварен с големи очаквания и още по-големи обещания. Затова и до днес се помни как служителки на комисията броят белязаните евро пред Иван Гешев, тогава шеф на Специализираната прокуратура, и Антон Славчев, зам.-шеф на КПКОНПИ.
Години по-късно, през октомври 2023 г., тя беше разделена на две комисии, а сега се спори дали едната от тях - тази за противодействие на корупцията, да бъде закрита, а оставката на Антон Славчев се иска перманентно.
За съжаление, случаят “Иванчева” остана най-значимият за КПКОНПИ, която не записа в актива си други победи срещу корупцията. По него обаче бяха хвърлени много усилия.
В следващите два-три дни след задържането на тримата не се знае много. Едва на мярката за неотклонение в закрития вече специализиран съд се разбира, че сигналът е подаден от строителния предприемач Александър Ваклин.
Той първо се оплакал в ДАНС. По това време обаче се случва поредната реформа и отделът за борба с корупцията в ДАНС начело със своя шеф Антон Славчев се мести в КПКОНПИ, затова комисията започва работа по случая.
Сигналът на Ваклин е заради забавянето на преписка за строеж
на четири сгради в местността Камбаните. Ваклин се срещнал с Дюлгеров, защото опитите му да разбере защо Иванчева бави документа ударили на камък. Той ходил да я чака пред кабинета ѝ, а тя закъснявала. Накрая с посредничеството на Дюлгеров от Ваклин бил поискан подкуп от 187 500 евро за придвижване на преписката.
На 16 март 2018 г. тримата - Иванчева, Петрова и Дюлгеров, се срещнали в пицария “Ил Форно” в кв. “Борово”. Двете жени поискали от новата сграда на Ваклин между 3 и 5 % от разгънатата застроена площ, става ясно от съдебните решения. Дюлгеров им възразил, че това е равно на площта на цяла малка сграда. Като алтернатива те поискали пари - по 20 евро на кв. м. На 12 и 13 април 2018 г. Дюлгеров разказал на Ваклин какви са исканията.
Предаването на 75 хил. евро, които били първата от три вноски, става в кафене в градинката на “Кристал” на 17 април 2018 г. Там Дюлгеров се среща с Иванчева и Петрова, за да им даде сумата, която малко преди това получил от бизнесмена. Дюлгеров е задържан, след като се отдалечава. Кметицата и заместничката потеглят със служебен автомобил. Малко след това са арестувани.
В присъдата си ВКС посочва, че в нито един момент
строителният предприемач не е проявил инициатива да дава пари, без да му се искат
“Вярно е, че е демонстрирал желание за разрешаване на възникналите затруднения и да изключи фактора време, който му е носел финансови загуби, но Петко Дюлгеров е този, който добре е познавал Иванчева и Петрова. Той го уведомил, че затрудненията могат да бъдат решени само по един начин - подкуп”, казват върховните съдии.
“Ако Иванчева беше изпълнила задълженията си по закон и не беше бавила преписката, не беше поставяла непреодолими препятствия от административен характер, тогава и той нямаше да се обърне към тези органи”, отбелязва съдът.
Интересен факт е, че след като Ваклин се обърнал към държавата, за да го защити, разследващите не могли да осигурят парите. Известно е, че банкнотите, които криминалистите бележат, са осигурени от самия него, защото нито комисията, нито прокуратурата можели да намерят 75 хил. евро.
