Всички българи, които са песимистично настроени към еврото, трябва да се успокоят. Това е съветът от Хърватия, последната страна, която прие единната валута през 2023 г., пише "Политико".
Хиляди българи излязоха на протест, след като Европейската комисия одобри присъединяването на България към валутния съюз от следващата година, очевидно изплашени, че заради това животът ще стане много по-скъп.
Откакто Хърватия се присъедини към еврозоната, инфлацията в страната е малко по-висока, отколкото преди присъединяването. Но до голяма степен, според експертите, това отразява други положителни промени. Другите икономически данни сочат, че преходът на страната е до голяма степен успешен и е модел, който България може да последва.
Растежът в Хърватия беше сред най-силните в ЕС през миналата година - 3,8%, подпомогнат от туристическия сектор, който се е запазил силен, въпреки че индустриалните проблеми в Европа са се умножили. Безработицата е на най-ниското си ниво откакто са започнали да се събират статистически данни за страната през 1996 г. Субсидиите по различните фондове на ЕС продължават да постъпват бързо, благодарение на правителството, което си върши работата: рейтинговата агенция Fitch очаква до средата на следващата година да бъдат усвоени всички 4,5 млрд. евро от средствата, заделени по Механизма за възстановяване и устойчивост. Най-важното е, че заплатите са се повишили с над 30% откакто хърватите замениха куната с еврото.
Турбулентно влизане в еврозоната
Хърватия и България, две от най-бедните страни в ЕС, официално влязоха в чакалнята за присъединяване към еврозоната по едно и също време в средата на 2020 г., след като през по-голямата част от предходното десетилетие поддържаха нивата на инфлация на или дори малко под тези в еврозоната.
Но поредицата от сътресения, започнала с пандемията, промени всичко това: инфлацията се повиши много повече, отколкото в еврозоната, достигайки връх от над 13% в Хърватия и почти 19% в България, което направи потребителите и в двете страни изключително чувствителни към риска от повторение на същото.
Въпреки че инфлацията в Хърватия остава сред най-високите в ЕС, анализаторите твърдят, че причините за това до голяма степен не са свързани с приемането на еврото.
„Хърватия беше единствената страна, която се присъедини към еврозоната в условия на сериозен инфлационен натиск", каза Петър Сорич от Факултета по икономика и бизнес на Университета в Загреб, като отбеляза, че инфлацията от 2022-2023 г. е най-високата от 90-те години на миналия век, когато бивша Югославия се разпадаше.
При такива условия в началото на процеса на приемане, според Сорич, на потребителите е било трудно да определят каква е причината за инфлацията, което е довело до усещането, че тя е била много по-висока, отколкото сочат официалните данни.
Но опасенията от покачване на цените са отчасти оправдани, каза Фран Галетич, който също е от Факултета по икономика и бизнес на Загребския университет, като посочи опита на съседна Словения, където цените се повишиха с 9% в рамките на 18 месеца след приемането на еврото през януари 2007 г.
„Въпреки че официалната позиция беше, че това няма да се случи, много хора си спомняха как беше", каза Галетич. За да успокои обществеността, хърватското правителство задължи супермаркетите да показват цените и в двете валути в продължение на четири месеца преди еврото да замести куната през 2023 г. и в продължение на една година след това.
Това все пак не попречи на опортюнистичните търговци да изтръгнат пари от клиентите си. Много хърватски търговци повишиха цените си преди влизането в сила на правилото, което им позволи да твърдят, че не са ги повишавали по време на периода на двойно изписване на цените, каза Галетич. Потребителските цени се повишиха много по-бързо в 18-те месеца около приемането на еврото, отколкото в еврозоната.
България ще приеме подобна политика от юли и ще трябва да се поучи от опита на Хърватия.
Недоволството от този епизод все още се усеща: по-рано тази година хърватите бойкотираха супермаркетите в знак на протест срещу покачващите се цени, принуждавайки правителството да разшири редицата от ценови ограничения, които беше въвело за някои основни стоки през 2022 и 2023 г.
„Тези пакети бяха представени от правителството като част от отговора на енергийната криза, но тъй като частично съвпаднаха с преминаването към еврото, потребителите до известна степен вероятно ги възприеха като буфери срещу евроинфлацията", каза Сорич.
България, добави той, днес е в по-добра позиция, защото „сега има много по-спокойна перспектива по отношение на инфлацията, отколкото имахме през 2023 г. В този смисъл ще бъде много по-лесно да се проследяват промените в цените и да се наказват нелоялните практики в търговията на дребно".
Други фактори, които влияят на инфлацията, са по-трудно да се приписват на еврото, дори и косвено. Вземете например сезонния туризъм, който съставлява около една пета от икономическия продукт на Хърватия: откакто европейците възвърнаха свободата си да пътуват след пандемията, туризмът е най-горещата част от икономиката. През последните три години цените в хърватския туризъм са се повишили с 50 процента – много повече от 15-20 процента, които са отбелязани в Испания или Гърция.
Предимствата на еврото
Цялостно обаче експертите твърдят, че преминаването към обща валута носи много повече предимства, отколкото недостатъци. Ана Шабич, директор на отдел „Европейски отношения" в Хърватската национална банка, определи приемането на еврото от страната като „твърде успешна история". Хърватия се сбогува с таксите за обмяна на валута (голяма победа за бизнеса и туристите), а кредитният риск на страната спрямо Германия – отразен в доходността на държавните облигации – почти изчезна.
Хърватската национална банка изчислява, че страната спестява около 160 милиона евро годишно само от разходи за обмяна и транзакции.
„Хърватия усети всички очаквани ползи от членството в еврозоната, въпреки факта, че се присъединихме към еврозоната в много трудни времена", каза Шабич. Но с леко предупреждение към страна, която през годините е преживяла своя дял от правителствена дисфункция и скандали, тя подчерта, че „подробното и навременно планиране", както и „ясното разпределение на задачите и отговорностите между участващите институции са от съществено значение".
