Три пъти повече вземат в Италия, Франция и Испания, но сме по-богати от сърби, македонци и албанци
Средната пенсия успя да мине 500 евро в три области в страната.
Най-богатите пенсионери отново живеят в София, като средният размер през юли вече е 1134,69 лв. В Бургас получават с почти 130 лв. по-малко, а в Перник минават с малко 500-те евро. (Виж инфографиката.)
Средният месечен размер на пенсията на един човек е 928,51 лв., което е 474,74 евро. В сравнение с юни 2024 г. средният размер е по-висок с 12,4%, или 102,57 лв.
Този сериозен ръст се дължи на увеличаването на пенсиите от 1 юли с 8,6% по швейцарското правило. Въпреки това увеличение те са далеч от
средната пенсия в ЕС, която минава 1300 евро
По този показател си оставаме на дъното. В Люксембург тя е над 2500 евро, а в Италия, Франция, Германия и Испания е около 1500 евро.
По-зле от нас са в Северна Македония, където през март средната пенсия е около 426 евро. € Четири евро отгоре пък вземат в Сърбия.
В Босна и Херцеговина възрастните вземат средно 369 евро. А в Албания и Косово пенсията е едва 190 евро, което я прави по-малка дори от нашата минимална пенсия. От 1 юли минималната пенсия в България стана 630,50 лв., или 322,37 евро.
Иначе пенсионерите у нас стават все повече, показват данните на Националния осигурителен институт (НОИ). През юни 2025 г. те са 2 056 378, което е увеличение с 12 190 души (0,6%) в сравнение със същия месец на 2024 г. Тази тенденция започна още преди няколко години, въпреки че те би трябвало да намаляват заради ежегодното вдигане на стажа и възрастта за пенсия.
Основната причина за ръста е, че инвалидните пенсии стават все повече. През 2024 г. 39 704 души са получили лични пенсии за инвалидност поради общо заболяване, като те са 40,9% от всички. През 2023 г. техният дял е бил 34,9%. Спрямо предходната година има увеличение на броя им с 9184 (30,1%). Според прогнозите
инвалидните през тази година ще достигнат 389 хиляди, а през 2040 г. - рекордните 451 600 души
Причините за тревожната тенденция са няколко. В началото на миналата година бяха приети законови промени заради голямото забавяне в системата на ТЕЛК и НЕЛК след пандемията. С тях се възстановиха правата на много хора, чакащи експертно решение с месеци и дори години поради независещи от тях причини - навсякъде, където забавянето е по вина на ТЕЛК, старите експертни решения бяха служебно удължени и оттам бяха възстановени и инвалидните пенсии на хората. Още през първия месец след влизането на промените в сила НОИ възстанови около 1000 инвалидни пенсии.
Една от краткосрочните мерки е да се спазват сроковете в работата на органите на медицинската експертиза. Дългосрочната мярка е справяне с опитите за измами, водещи до значително нарастване на броя на пенсиите за инвалидност.
Разходите за пенсии пък са достигнали 11, 524 млрд. лв. към средата на годината. Спрямо първите шест месеца на предходната година сумата е с 1,322 млрд. лв. повече, показва пък касовото изпълнение на бюджетите на социалноосигурителните фондове.
Общо разходите по всички фондове към юни са 12,981 млрд. лв.,
което е 47,4% от плана за годината. За изплащане на парични обезщетения и помощи по Кодекса за социално осигуряване са дадени 1,36 млрд. лв., което е 44,4% от плана. Отчетените разходи са с 87,1 млн. лв. повече спрямо същия период на миналата година, отчитат още експертите в НОИ.
