Легендата Ози Озбърн почина три седмици след прощалния си концерт, съобщи "Гардиън".
В изявление семейството му съобщава, че си е отишъл „заобиколен от любов".
На 5 юли "Принца на мрака" излезе във "Вила Парк", Бирмингам заедно с Black Sabbath, за да изнесе последната си проповед от трон, роден не от власт, а от необходимост. Този ден имаше двойствена природа: дълбоко лично сбогуване за четирима мъже от Бирмингам и глобално поклонение на милионите от общността, която те създадоха.
„Лежах шест години и нямате представа как се чувствам", каза той на публиката тази вечер, като спомена за сериозни здравословни проблеми, включително Паркинсон и многобройни операции на гръбначния стълб. „Благодаря ви от цялото си сърце."
Ози е роден като Джон Майкъл Озбърн в Астън, Бирмингам, през 1948 г., син на двойка работници във фабрика. Живее в бедност и има тежък живот, на 11-годишна възраст е многократно сексуално малтретиран от две момчета.
"Беше ужасно... Изглеждаше, че това продължава вечно", казва той пред Mirror през 2003 г.
Освен това е лежал в затвора за кражба с взлом.
Black Sabbath е създадена през 1968 г. заедно с китариста Тони Айоми, барабаниста Бил Уорд и басиста Гийзър Бътлър. Често са определяни като пионерите в хевиметъл музиката.
През 1979 г. Ози напуска групата и започва солова кариера. През септември 1980 излиза първият му албум, наречен „Blizzard of Ozz", а звученето му много наподобява ранните творби на Black Sabbath.
Има четири деца. Две от първата си съпруга Телма - Джесика и Луис, и две от втората си жена Шарън - Джак и Ейми.
През 2020 г. той обявява, че е диагностициран с Паркинсон, а през 2022 г. претърпява операция на гръбначния стълб, след падане 3 години по-рано, което влошава предишните му травми.
През 2023 г. той отменя турне в Обединеното кралство и Европа, оправдавайки се, че не се чувства добре след "три операции, лечение със стволови клетки, безкрайни сеанси по физиотерапия".
Озбърн изпада в депресия покрай продължителното лечение, както описва в интервю за „Гардиън" през май 2025 г.:
"Събуждаш се на следващата сутрин и откриваш, че още нещо се е объркало. Започваш да си мислиш, че това никога няма да свърши".
