Бохем или всъщност затворен и страдащ човек? Какъв точно е бил Тодор Славков, който на 21 юли 2025 година отне живота си?
Свидетелствата на хора, които са го познавали добре или бегло, на такива, които твърдят, че са били негови приятели са разнопосочни. Но очевидно в последните си дни внукът на Тодор Живков и син на Иван Славков и Людмила Живкова е страдал. Пред хората в село Асен, където отне живота си, твърдял че си почива. Пред приятеля си Христо Крушарски, в чиято къща се самоуби, Тодор Славков също обяснил, че има нужда от уединение.
Тодор Славков, макар и популярна личност и бохем, не говореше много в последните години. Всъщност има само две значими участия. Първото е в подкаста на Йонислав Йотов-Тото от 2 май 2021 година. Второ е в автомобилния подкаст "Бричка" от началото на 2024 година.
Представяме ви подборка от разказите на Тодор Славков за живота в тези последни две негови интервюта.
Във всичките резиденции на дядо ми съм бил в определен период. Лятото ходих в една, есента в друга. Те се ползваха не само от него, но и от всички членове на политбюрото. Там са били Александър Лилов и Петър Младенов, Андрей Луканов, Милко Балев, Пенчо Кубадински.
Любимата ми резиденция беше на Витоша. Прекарвах всеки уикенд там и карах ски през зимата, разказва Тодор Славков за детството си в семейството на Тодор Живков пред Тото.
Има хора, които не разбират хумора ми. Едно от най-опасните неща на света е да нямаш чувство за хумор. Наистина те, хората, които нямат, не могат да го осъзнаят.
Дядо ми беше рядко интелигентен човек, той не лъжеше. Подаряваше ми кола, някой скъп часовник.
Завърших английската гимназия в София. Не учех наравно с другите деца, бях много по-умен. Започнах като четиригодишен и получавах отлични оценки.
Семейството ми беше добър приятел на Ванга, познавах я много добре. Ходил съм при нея, но не с цел да ми познава бъдещето. След 89-а година всичко беше предначертано за мен. Ванга и майка ми бяха много добри приятелки. Караха я от Петрич при нас в София като бях дете. Виждал съм ги да си говорят с часове, продължава Славков със спомените за живота по времето на комунизма.
Тодор Славков не пропуска да разкаже и за баща си Иван, комуто според мнозина и опитвал да подражава:
Много преди да бъде баща ми шеф на БФС, баща ми беше председател на "Левски". Аз не помня, не помня мач на "Левски", на който да не съм бил. Ще разкажа една смешна история с Милко Балев. Той беше член на политбюро и така нататък, вторият човек ужким в държавата, най-близък на дядо ми. Той беше луд чорбар заедно с Добри Джуров. Ама болен, болен. Ходим на всеки един мач на "Левски". И на поредния мач "Левски"-ЦСКА, независимо за какво се играе, бяха ме научили да свиря с пръсти. Бях 7-8-годишен. Спъва някой от ЦСКА някого от "Левски" и аз започвам да свиря. Това е на трибуната на стадиона. Долу стоят, който е дошъл от политбюро, ние сме малко по-нагоре, аз съм с охрана. След пет минути обратната ситуация. Някой от "Левски" спъва, някой от ЦСКА по същия грозен начин. При което Милко Балев се обръща и вика: "Е сега защо не свириш, защо не викаш?" Викам: "Не видях."
Баща ми беше по-голям магнит за боклуци от мен. Само пиявици около него, смучат, пият, казва още Тодор Славков пред Тото.
До ден днешен приятелите ми от едно време още са ми приятели. Единствените приятели. Малко са, заключва още внукът на Тодор Живков в това си участие.
Пред Тото той си спомня и обвиненията, че комунистическият елит е имал информация и е опазил здравето си при аварията в АЕЦ "Чернобил" през 1986 година.
Семейството ни знаеше за аварията в Чернобил. В страната бяхме тогава и не сме мърдали, разказва Тодор Славков.
Към младежките си години той се връща и пред водещия на "Брика" Филип на 27 януари 2024 г. Естествено заради насочеността на подкаста към автомобилите, разговорът е главно за тях.
Първите спомени за колите? Ние живеехме в Бояна, където живее в момента президентът. Там са вилите на политбюро бяха, на правоимащите. Те се возиха в Mercedes-Benz. Това са били по-голямата част от времето. А ние, членовете на семействата, нали, всички сме били обслужвани от УБО. Членовете на политбюрото имаха шофьор плюс охрана. Дядо ми имаше много охрани и много шофьори. Последните коли, в които се возеше, бяха Mercedes и точно пурите неговите бяха различни, разбира се. Те бяха бронирани. Ще те излъжа дали имаше два тъмносини и два черни или имаше един тъмносин и един черен Mercedes. Те пак пурите бронирани.
Возил съм се в плумана, да. Това е уникална кола, не знам колко такива има в света, разказва Тодор Славков за автомобилите, возили Тодор Живков. Той самият бил возен на училище с две волги.
Аз имам жесток афинитет към коли и мотори. Баща ми имаше глупостта да ми купи една Honda DAX 50-кубикова, четиритактова, моторче със скорости и в момента, в който ми го даде тоя мотор да го карам.
Аз го карах горе в Бояна само. В момента, в който се качих за първи път на тоя мотор, приключи абсолютно всичко с учения, с абсолютно всякакви интереси.
Имах две Ducati преди шест-седем години, спомня си още Славков.
Дядо ми беше против против това да баща ми да ми купува мотори. Аз не знам баща ми навремето е карал мотор.
Аз нямам общо взето част на тялото, която да не съм си чупил с различни мотори от падане. Крака, ръце, пръсти, сигурно имам над 100 падения.
Карал съм и пистови и кросови мотори.
Първият мотор, който вече започнах да карам пак незаконно, защото нямах книжка, пак не знам с какъв акъл, баща ми ми го купи, една Honda CBR 1000.
Audi 90, дядо ми ми я купи тая кола и ми я подари за 18-ия рожден ден. Тя тогава беше като извънземна. Audi 90 дизел, златисто.
Имах една Toyota, с която катастрофирах на Симеоновското, където живея, завършва той спомените си за автомобилите.
