Салдата по текущите сметки в световен мащаб ще се увеличат рязко през 2024 г., като се обърне тенденцията на намаляване, започнала след световната финансова криза от 2008-2009 г., заяви в доклад Международният валутен фонд (МВФ) във вторник. Същевременно фондът предупреди, че митата не са решение на глобалните търговски дисбаланси, предава Ройтерс, цитирани от БТА.
В годишния си доклад за външния сектор, в който се оценяват дисбалансите в 30-те най-големи икономики, МВФ отбелязва, че външнотърговските излишъци или дефицити не са непременно проблем, но могат да предизвикат рискове, ако станат прекомерни.
Фондът пояснява, че продължителните вътрешни дисбаланси, продължаващата несигурност по отношение на фискалната политика и ескалиращото търговско напрежение могат да влошат глобалните рискови нагласи и да повишат финансовото напрежение, което ще навреди както на държавите длъжници, така и на държавите кредитори.
Докладът е насочен и към наложените от президента на САЩ Доналд Тръмп по-високи вносни мита срещу почти всички търговски партньори, които според администрацията му целят да увеличат приходите и да коригират дългогодишния търговски дефицит.
"По-нататъшната ескалация на търговската война би имала значителни макроикономически последици", се казва в доклада, като се отбелязва, че по-високите мита биха намалили глобалното търсене в краткосрочен план и биха увеличили инфлационния натиск чрез повишаване на цените на вноса.
Нарастващото геополитическо напрежение може да предизвика и промени в международната парична система, което от своя страна да подкопае финансовата стабилност, поясняват от институцията.
Тазгодишният доклад, базиран на данни за 2024 г., показа, че разширяването на глобалните салда по текущите сметки се дължи главно на увеличените търговски баланси в трите най-големи икономики в света - САЩ, Китай и еврозоната.
Дефицитът в САЩ се е увеличил с 228 млрд. долара до 1,13 трлн. долара, или 1 процент от световния брутен вътрешен продукт (БВП), докато излишъкът в Китай е нараснал със 161 млрд. долара до 424 млрд. долара, а излишъкът в еврозоната се е разширил със 198 млрд. долара до 461 млрд. долара.
Вътрешни решения
В съпътстващ блог главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуринчъс заяви, че прекомерните излишъци или дефицити се дължат на вътрешни изкривявания, като например прекалено разхлабена фискална политика в страните с дефицит и недостатъчни защитни мрежи, които водят до прекомерни предпазни спестявания в страните с излишък.
Според него са необходими промени, насочени към тези вътрешни фактори, а не към митата. Това означава, че Китай трябва да се съсредоточи върху стимулиране на потреблението, Европа следва да харчи повече за инфраструктура, а САЩ трябва да намалят големите публични дефицити и да ограничат фискалните разходи, пояснява той.
Докладът се основава на данни, събрани преди одобряването на мащабния законопроект за намаляване на данъците и разходите, който според Бюджетната служба към Конгреса ще увеличи дефицита на САЩ с 3,4 трлн. долара в идните 10 години, което ще доведе до допълнителен натиск.
"Публичните дефицити в САЩ остават прекомерно големи, а неотдавнашното мащабно обезценяване на китайския юан - заедно с щатския долар - крие риск от разширяване на излишъка по текущата сметка в Китай", пише Гуринчъс.
Според него повишаването на митата оказва слабо влияние върху глобалните дисбаланси, тъй като те обикновено намаляват както инвестициите, така и спестяванията в страната, която налага митата, в резултат на което салдата по текущите сметки остават почти непроменени.
В доклада на МВФ се посочва, че несигурността относно митата може да подкопае доверието на потребителите и бизнеса, да увеличи нестабилността на финансовите пазари и да доведе до трайно поскъпване на щатския долар. Въпреки това в него се отбелязва, че от януари насам доларът е поевтинял с 8%, което е най-големият му спад за полугодието от 1973 г. насам.
Смекчаване на ролята на САЩ като "световен банкер"
В доклада се признава продължаващата доминация на щатския долар, но се посочва, че нарастващата геоикономическа фрагментация може да породи рискове в бъдеще, а скорошното по-слабо търсене на американски държавни ценни книжа може да отразява опасенията относно фискалната траектория на САЩ.
По-масовото използване на китайския юан в международната търговия и финансите, "смекчаването на ролята на САЩ като световен банкер" и появата на алтернативни платежни системи и частни дигитални активи може в крайна сметка да доведат до промени в използването на международните валути.
"Макар че рисковете от сериозни размествания в международните парични системи остават умерени, бързото и значително нарастване на глобалните дисбаланси може да породи значителни негативни трансгранични ефекти", пише Гуринчъс в блога.
"Основен риск за световната икономика е, че вместо това държавите ще реагират на нарастващите дисбаланси чрез по-нататъшно повишаване на търговските бариери, което ще доведе до по-голяма геоикономическа фрагментация. И макар че въздействието върху глобалните дисбаланси ще остане ограничено, вредата за световната икономика ще бъде дълготрайна", предупреждава той.
