По искане на парламентарните комисии - на труда и социалната политика и на здравеопазването, омбудсманът Велислава Делчева изпрати становище по законопроекта за изменение на Закона за здравето, съобщават от пресцентъра на омбудсмана.
В становището се подчертава, че през годините омбудсманът констатира множество системни проблеми, свързани с правата на пациентите с психиатрични заболявания, като един от най-съществените е прилагането на крайни принудителни мерки спрямо пациентите без наличието на система за контрол.
Обръща се внимание, че най-тежкият случай, квалифициран като изтезание от началото на мандата на омбудсмана като НПМ, е възникналият на 2 октомври 2023 г. пожар в Държавна психиатрична болница в Ловеч, по време на който почива пациент.
Тогава омбудсманът установява, че в деня на пожара този пациент е бил изолиран в продължение на 9 часа и е бил имобилизиран, т.е. вързан за четирите крайника, за почти 6 часа. Това е причината по време на пожара той да загине.
„Имобилизацията се случва близо месец след постъпването му за лечение. Това от своя страна предполага, че след проведеното му лечение, острата фаза на заболяването му е овладяна. Още повече, че той е бил настанен в т. нар. „мека стая", която позволява пациентите да правят всичко и да се движат свободно без рискове и без затруднения за обгрижващия ги персонал. Видно в случая, вместо меката стая да бъде използвана като щадящо и безопасно място за изолация, тя е използвана като „наказателна стая", а пациентът е имобилизиран в нея", пише в становището си общественият защитник.
Друг съществен проблем, които установява омбудсманът, е нарушената Наредба № 1 от 28 юни 2005 г. за реда за прилагане на мерки за временно физическо ограничаване при пациенти с установени психични разстройства.
„Съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредбата пациент, по отношение на който се прилага мярка за временно физическо ограничаване, се наблюдава непрекъснато от определените от лекаря медицински сестри, които се сменят на всеки час. Видно от случая не е имало непрекъснато наблюдение на пациента по време на имобилизацията", категоричен е екипът на НПМ.
Освен това от Книгата за взетите мерки за временно физическо ограничаване са установени редица случаи, при които на пациентите са назначени няколко поредни изолации и няколко имобилизации в един и същи ден или в поредни дни. Особено драстичен е случаят на пациент с диагноза „съдова деменция", който от 30 септември до 2 октомври е изолиран общо 5 пъти по 6 часа и е бил имобилизиран 2 пъти за по 2 часа.
„Трябва да се подчертае, че Наредба № 1 от 28 юни 2005 г. за реда за прилагане на мерки за временно физическо ограничаване при пациенти с установени психични разстройства противоречи на Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание към ООН и Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание към Съвета на Европа. Омбудсманът смята, че е нечовешко и унизително отношение или отнасяне един пациент да бъде връзван в продължение на часове през един и същи ден и изолиран, както беше установено при проверката в ДПБ – Ловеч. В Наредбата не е разписано след като е назначена една мярка имобилизация (връзване) за 2 часа, това означава ли, че 5 минути след като е изтекла мярката пациентът отново може да бъде вързан неограничен брой пъти. Така също, когато човек е бил изолиран за 6 часа, не е разписано колко пъти може да се продължи тази мярка за по още 6 часа. На практика, човек може да бъде изолиран всеки ден в продължение на 15 дни почти без прекъсване на мярката", пише в становището.
В него за пореден път институцията на омбудсмана настоява Министерство на здравеопазването да преразгледа въпросната наредба, включително да изготви протокол за прилагане на принудителните мерки „имобилизация" и „изолация", в който ясно да е отбелязано с каква продължителност и колко често могат да бъдат изолирани и имобилизирани пациентите за период от 24 часа, както и да се конкретизират основанията, при които се прилагат тези мерки.
Друг съществен проблем посочен в становището на омбудсмана е липсата до момента на механизъм за правна защита и други системни дефицити. Акцентира се върху Публичното изявление относно България от 4 ноември 2021 г. на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ). Тогава в заключителните си бележки Комитетът отбелязва, че в своите предходни доклади е вземал надлежно предвид многократните уверения на българските власти, че ще бъдат предприети действия за подобряване на третирането на лицата, настанени в психиатрични болници и социални институции.
„Същевременно констатациите от посещението през 2021 г. за пореден път показаха сериозните и дългогодишни проблеми, по които не е предприето системно действие. Това положение на нещата свидетелства за продължаваща липса на действие от страна на българските власти по повечето от основните недостатъци и по прилагането на конкретните и многократно отправяни в продължение на много години препоръки на Комитета. КПИ е на мнение, че отдавна е трябвало да бъдат предприети действия в тези насоки и е необходима коренна промяна в подхода към цялостния въпрос за грижите за психичното здраве и социалните грижи в институции в България", се подчертава в становището.
В него се обръща внимание и на факта, че през март 2023 г. КПИ отново извършва проверка в две психиатрични болници в България, където констатира, че насилието спрямо пациентите от страна на персонала продължава. От Комитета отчитат като сериозен провал, че Министерството на здравеопазването не е успяло да преустанови тези неприемливи практики.
„На 23 ноември 2023 г. Народното събрание прие решение за създаване на Временна комисия, със задача да проучи какви нарушения на правата на психичноболните пациенти са констатирани в България от Европейския комитет против изтезанията и от омбудсмана на Република България и да предложи законодателни промени, така че да гарантира равните права на българските граждани, както предвиждат Конституцията на Република България и конвенциите, по които Република България е страна. Сред задачите на комисията са: да се изведе на водещо място в Националната стратегия за психично здраве; гарантирането на спазване на правата на пациентите; да се обсъди и предложи отпадане на института на запрещението; съвместно с НПО и медицински експерти да се предприемат нужните стъпки за осигуряване на деинституционализирането на психичноболни пациенти и зачитането на личния им избор. Омбудсманът като НПМ предложи на тази Временна комисия законодателни промени, които касаят правата на психично болните пациенти", пише още в становището.
В него се допълва, че трагичните инциденти продължават да се повтарят, а една от най-важните препоръки на омбудсмана за законодателна промяна, която не е включена в настоящия Законопроект, е създаването на единна информационна система, в която задължително да се вписва в реално време всяка „имобилизация" и „изолация" от всички психиатрични стационари в сраната. Тази система трябва да свързва всички психиатрични стационари с Министерството на здравеопазването и всеки месец то да предоставя публично данни за прилаганите принудителни мерки в психиатрични стационари в страната.
Какво е становището на омбудсмана по предложения ЗИД на Закона за здравето тук.
