"Ехаааа - отново сме на земя", написа Стефан Иванов в социалните мрежи и съобщи за успешния завършек на гребния маратон през Индийския океан от Карнарвон, Австралия до Дар ес Слам, Танзания. Българинът, известен със свръхчовешката си издръжливост и вече осъществените презокеански гребни експедиции в Атлантическия, Южния и Северния ледовит океан, бе ко-шкипер в лодката „Роза" с Ралф Тюин (Нидерландия), в екип с Евгений Судир (Украйна) и проф. Лиу Йонг (Китай). "Неопитомените", както се наричат четиримата, стартираха гребането от западния бряг на Австралия до източния бряг на Африка на 17 май, предаде БТА.
Без кил, а по-късно и без резервен кил, понякога без луна, а друг път в компанията на син марлин, Иванов, Тюин, Судир и Йонг прекараха на лодката, сред вятъра и вълните общо 65 дни, както Стефан обобщи, изпълнени с "безброй природни красоти, нескончаеми разговори със съотборниците, преодоляване на технически проблеми и телесни болежки".
Гребците изминаха над 4550 морски мили - 8400 км, по думите на Иванов - колкото от София до Чикаго, и очакват Гинес да признае редица рекорди на експедицията: Първи отбор, прекосил Индийския океан от континентална Австралия до континентална Африка;
Най-бързо гребане през Индийския океан;
Най-дълго разстояние изминато за 24 часа с гребане в Индийския океан.
Прекосяването на Индийския океан с гребане бе под флага на Клуба на изследователите (The Explorers' Club), създаден преди повече от столетие в Ню Йорк, за да подкрепя научни експедиции от ранга на достигането до Северния полюс през 1909 година и Южния - през 1911 година, първото успешно изкачване на връх Еверест, достигането на дъното на Марианската падина, стъпването на Луната.
„Неопитомените" прекосиха Индийския океан и в подкрепа на кампанията на българското министерство на здравеопазването "Да! За живот", посветена на личното решение и изявление пред близките дали човек иска след смъртта си да бъде донор на органи за животоспасяващи операции. От друга страна, екипът събра и проби от планктона по пътя си, за изследвания на климатичните промени и глобалното затопляне от учените в Биологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Освен това, гребците искат да мотивират повече хора да бъдат съпричастни към опазването на Южния океан и да се присъединят към петицията, която настоява Комисията за опазване на живите морски ресурси на Антарктика (Commission for the Conservation of Antarctic Marine Living Resources - CCAMLR) да обяви нови 4 млн. кв. км за защитени морски зони.
