- Това е първият ефект от влизането в еврозоната.
- И облигациите на Гърция засилиха позициите си
Нов външен дълг в размер на 3,2 млрд. евро пое България на международните пазари преди дни. Емисията беше особено успешна и предизвика голям интерес. Основна причина за това е приемането на страната ни в eврозоната. Но пазарът на облигации в Европа претърпява обрати, които също изместват вниманието на инвеститорите от традиционно стабилни държави към периферията.
Заявеният интерес към българските облигации е рекорден досега. Планираната продажба беше разделена на два транша. Първият се състоеше от 10-годишни еврооблигации за 2 млрд. евро с годишен купон от 3,375%, като те бяха продадени на средна суап цена плюс 95 базисни пункта. Първоначалната индикация към инвеститорите е била за 135 базисни пункта, но заради големия интерес са постигнати по-добри условия
Емисията включваше и 20-годишен транш на стойност 1,2 млрд. евро с годишен купон от 4,125%, като цената беше над средната суап цена със 145 базисни пункта. И при тези облигации са постигнати по-ниски лихви в сравнение с първоначално договорената цена.
България скоро не е продавала толкова дългосрочни ценни книжа – при последната емисия през април бяха пласирани 13-годишни облигации.
Силният интерес към книжата беше потвърден от факта, че поръчките за двата вида еврооблигации надхвърлиха съответно 7,6 милиарда евро и 5 милиарда евро, посочва “Блумбърг”.
“Общата номинална стойност на подадените заявления превиши с 13,8 милиарда евро търсените средства. Презаписванията са 4 пъти над търсения ресурс. Инвеститорският интерес беше огромен. Явиха се над 440 инвеститори от целия свят”, каза финансовият министър Теменужка Петкова.
Несъмнено е, че този успех се дължи на приемането на страната ни в еврозоната. Непосредствено след това кредитният рейтинг на България беше повишен
почти едновременно
от три международни агенции -
Fitch Ratings, S&P Global Ratings и Scope Ratings. Първите две ни дадоха оценка ВВВ+, която е най-високата степен от инвестиционните рейтинги от средния клас, а последната агенция дори ни включи във високия клас с оценка А-.
Министерството на финансите се възползва от момента и нетипично излезе на международния пазар втори път за тази година, и то по време на не особено активния летен сезон. В началото на април България успя да продаде още 4 млрд. евро облигации, отново при засилен интерес. Това беше най-голямата продажба на дълг, деноминиран в евро, за един ден. Тогава съвкупната номинална стойност на подадените заявки достигна 8,7 млрд. евро, което съответства на презаписване от 2,2 пъти.
Международният пазар на облигации в момента обаче също си има своите особености, които в момента играят в полза и на България. Те остават несигурни, на първо място, заради периодичните заплахи на американския президент Доналд Тръмп за налагане на нови и нови мита, включително и за Европа. Това прави ценните книжа на САЩ не толкова привлекателни, колкото са по принцип, и насочва инвеститорите към други пазари, сред които и европейските.
Но най-голямата изненада е кои точно европейски държави излизат големите победители в тази ситуация.
Оказва се, че това са големите
длъжници
Италия, Испания и Гърция. Техните облигации засилиха позициите си през последните седмици. За това говори отношението на доходността им спрямо тази на ценните книжа на Германия – еталонния кредитополучател в Европа, който се счита за най-сигурен.
Най-голям е напредъкът на Италия. Разликата в 10-годишната лихва по заемите между Рим и Берлин се срива до 0,9 процентни пункта, докато преди десетилетие, в разгара на дълговата криза, тя беше 5,7 пр. п. Дълго време държавата беше асоциирана с хаотична и разточителна политика, слаб растеж и нестабилни облигации, а днес се превърна в нещо като любимец на пазара, поне в сравнение с някои от алтернативите.
Това вече се отразява и в скока на чуждестранни инвестиции от началото на годината, пише “Блумбърг”.
Испания и Гърция също рязко стопиха разликите с референтните разходи по заеми на Германия – първата до под 0,6 процентни пункта, а втората - до около 0,7 пр п. Това е близо до най-ниското ниво отпреди дълговата криза.
България също отчита напредък по този показател. Според финансовото министерство новият десетгодишен транш постига исторически най-нисък спред към доходността по германските федерални облигации досега, а доходността по двадесетгодишните облигации - най-ниския спред спрямо осреднения лихвен суап и спрямо германските облигации в този матуритетен сегмент.
Южните държави са научили уроците си и днес поддържат фискална предпазливост и държат дефицита под контрол, като в същото време се радват на бърз икономически растеж, който изпреварва този на големите икономики.
Дори и Гърция, която всъщност разпали дълговата криза навремето и дълго беше спасявана със заеми от съюза.
Компанията за управление на инвестиции Neuberger Berman, чийто екип управлява фиксирана доходност за 6 млрд. долара, е купила италиански държавни облигации по време на пазарния хаос през април, предизвикан от митата.
Индексът на Bank of America за облигациите на държавите от периферията е напът да постигне най-добрите си тримесечни резултати от 2020 г. насам с ръст 2,3% от април насам в сравнение с нулева възвръщаемост за индекса на страните от Г7.
На пазарите на акции Испания, Гърция, Словения и Полша отбелязват най-големите ръстове на световно ниво в доларово изражение през тази година, показват данни, събрани от “Блумбърг”.
Също като България, Италия и Гърция спечелиха повишение на кредитните си рейтинги с една степен тази година, след като ограничиха дефицитите и разходите. Италия вече е с рейтинг BBB+ от S&P Global Ratings, а Гърция е с рейтинг BBB.
Има и още обстоятелства, които благоприятстват държавите от периферията. По време на пандемията бяха емитирани общи дългови инструменти на ЕС, което също промени начина, по който хората възприемат общата кредитоспособност на кредитополучателите от еврозоната.
Самата Германия също има вина за отслабващите си позиции, тъй като новото правителство на Фридрих Мерц жертва фискалната си дисциплина за сметка на по-високи разходи за отбрана и инфраструктура, които се очаква да достигнат до рекордните 1 трилион евро. Това доведе до намаляване на цената на германския дълг. При Франция и Великобритания нещата също се влошават.
Но това не променя факта, че Испания, Италия и Гърция все още имат външен дълг в съотношение към БВП по-голямо от 100%, което остава предупредителен знак към инвеститорите. Така че те все пак ще плащат повече за лихви.
По този показател България запазва своето предимство - съотношението към БВП у нас е 23,1%, като единствената държава, която ни изпреварва, е Естония с 19,6%.
Определеният максимален размер на нов държавен дълг, който може да бъде поет през тази година, е 18,9 млрд. лв. Това е заложено в Закона за държавния бюджет за 2025 г. Привлеченото до момента пазарно дългово финансиране е в размер на 2,1 млрд. лв. чрез ДЦК на вътрешния пазар, както и 7,2 млрд. евро на външния. Това означава, че ни остават възможни още 2,7 млрд. лв.
Еврозоната сви парите извън банките с 2 млрд. лв., вече са под 30 млрд. лв.
РУМЯНА ДЕНЧЕВА
Предстоящото въвеждане на еврото вече свива парите в оборот, намиращи се извън банките, показва статистиката на БНБ. След отчетените 30,4 млрд. лв. към края на 2024 г., които се оказаха с 5,5% повече от предишната, общата стойност на левовите банкноти в оборот спадна до 28,6 млрд. лв. Понижението е с 6% за половин година.
Виновник за това движение е въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. Очаквано бе кешовите спестявания, които досега се пазят в сейфове, буркани и дюшеци, да се прехвърлят в банкови сметки. Така те автоматично и безплатно ще бъдат превалутирани по вече потвърдения и от Брюксел и Франкфурт официален курс на лева към новата валута.
Видим е и спадът в броя на банкнотите в оборот - от над 611 милиона към края на декември 2024 г. до 569 милиона към 30 юни тази година.
Такъв спад се случва за първи път от 1999 г. насам. Най-често колебанията са сезонни, продължават месец-два, но никога досега не са намалявали в продължение на половин година.
В структурата на банкнотите в обращение също има размествания - вече твърдо най-много са тези с номинал 50 лв. - 232 млн. броя, и 100 лв.- 144 млн. броя. Драстично се е свил броят на петолевките и десетолевките.
Така че основната част от парите в оборот вече твърдо се формира от 50 лв. и 100 лв.
За разлика от банкнотите при монетите все още няма чувствителни промени.
