Независимо от 50% по-скъпите банани българинът купува двойно повече от тях
Oлиото, токът, парното, сиренето и много други стоки и услуги, които българинът смята за страшно поскъпнали през последните години, отстъпват първенството на гроздето. За последните 10 години неговата цена се е увеличила с 200% при средно поскъпване на малката потребителска кошница с 63,6% за същия период.
Освен това гроздето е единствената храна,
чиято консумация българинът видимо е намалил
за времето от началото на 2014 до края на 2024 г. Потреблението на всичко друго – повече или по-малко поскъпнало за този период от време, се е увеличило. Това показва нова публикация на НСИ за средните цени на стоките и услугите за последното десетилетие и потреблението им, която бе пусната в петък.
От данните личи, че това утрояване на цената важи както за десертното грозде, така и за виненото, защото виното също е сред топ 15 на най-поскъпналите стоки и услуги за последното десетилетие макар и само със 108%.
Ако през 2014 г. средната цена на килограм грозде на пазара е била 1,11 лв., то сега вече струва 3,34 лв.
Между 2014 и 2018 г. цената на този плод не показва някакви особени движения. Но през следващата 2019 г. се случи невероятна суша, която намали добивите с 30-40%.
Гроздето бе прибрано месец-два по-рано от нормалното и много стопани тогава се оплакаха, че
всъщност са набрали стафиди,
от които няма как да добият вино. Самото вино от тази и следващата реколта освен че бе по-скъпо, не бе и никак хубаво заради твърде високото съдържание на захар в плода.
Статистиката на земеделското министерство показва, че от едновремешните 77 хектара лозови насаждения към днешна дата са останали под 60 хиляди. Лошото в случая е, че сушата не беше само местно явление, а
засегна цялото Средиземноморие
и при това положение вносът няма как да се увеличи освен на по-високи цени.
Горе-долу паралелно с цената на гроздето нагоре тръгва и цената на виното. НСИ очевидно наблюдава само най-евтините вина на пазара, тъй като от публикацията излиза, че литър вино през 2014 г. у нас е струвал средно 3,41 лв. Но сега същото струва 7,13 лв.
Само че
консумацията на вино в България не намалява
освен през самата 2019 г. като еднократен ефект. Даже напротив: през 2014 г. едно средно домакинство в България е изпивало 4,7 литра вино, а през 2024 г. – 6,5 литра. Това е за цяла година, и то за средно домакинство, което у нас е съставено от 2,6 души.
Ефектът намаляване на консумацията паралелно с повишението на цената не важи за никоя друга стока от малката потребителска кошница, освен за гроздето, показват данните.
Например средната цена на килограм ягоди преди 10 години е била 3,46 лв., а днес е вече 7,85 лв. Но навремето консумацията е била по кило и триста грама средногодишно на домакинство, а днес е вече по 2 килограма.
При бананите, чиято цена
за 10 години се е вдигнала с около 50%, увеличението на консумацията е дори двойно
– от 11 на 20 килограма годишно.
Плодовете и зеленчуците определено водят класацията на най-поскъпналите за последното десетилетие стоки (виж инфографиката).
Бялото саламурено краве сирене също не им отстъпва. През 2014 г. килограм от него е струвал на пазара средно по 6,02 лв., докато днес е вече по 13,66 лв.
Трудно може да се разбере кога точно е имало ценови бум, цените му през целия този период се увеличават плавно. Но това не пречи
днес българинът да консумира с 12% повече от това сирене
в сравнение с преди 10 години.
Потреблението на други плодове и зеленчуци, мляко, яйца, масло и колбаси също се увеличава за последните десет години, и то с много повече (виж инфографиката).
Много от основните хранителни стоки, които в масовото съзнание са многократно поскъпнали, всъщност не са. Типичен пример за това е слънчогледовото олио. Литър от него е струвал 2,62 лв. през 2014 г., а в момента се продава по 2,92 лв., което е едва с 11% отгоре. Вярно е, че през 2022 г. средната му цена е била близо 5 лева бутилката, но това се дължеше на краткротраен ефект от войната в Украйна и факта, че тогава в нашия регион се стигна до шоково вдигане на цените на слънчогледа. Щом търговията се отпуши, нещата дойдоха на местата си. Освен това, ако се гледа консумацията му, тя почти не се повлиява за тези десет години.
Консумацията на месо през последните 10 години
е една от най-големите потребителски промени у нас
То се увеличава с темпове, които нямат нищо общо с цените на тези продукти. Например свинското е поскъпнало за времето между 2014 и 2024 г. с не повече от 3 лева килото - от 7 на 10 лева. Но пък потреблението от едновремешните 17 килограма на домакинство сега е стигнало до 27 кг.
Агнешкото, чиито цени всеки Великден предизвикват възмущение, се е вдигнало дори двойно за това десетилетие, макар че все още е твърде ниско - в момента по 2 килограма годишно на домакинство.
Малотрайните и трайните колбаси показват чувствително по-голяма консумация, която е нараснала с около 44% за този период.
Твърде възможно е потребителските трендове специално при храните
да се дължат и на модното увлечение по здравословно хранене
През това десетилетие например е настанала почти пълна замяна на маргарина с краве масло. Потреблението на масло се е увеличило с 39%, а то все пак е поскъпнало с 90% за този период. Маргаринът е поскъпнал със 102%, но неговата консумация се е увеличила с нищожните десетина процента.
Според публикацията от нехранителните стоки най-много за последното десетилетие поскъпват мъжките ризи и дървата за огрев - и двете стоки с по 108% за времето между 2014 и 2024 г.
