Допреди дни малцина знаеха името на адвокат Диан Иванов, който беше зам.-кмет на Варна до 5 май. Той е един от най-близките приятели на Благомир Коцев, негов семеен адвокат и кум. Юристът първо свидетелства срещу Коцев пред Комисията за противодействие на корупцията (КПК). Часове преди мярката за неотклонение обяви с пост във фейсбук, че се отказва от показанията си, защото били дадени под натиск. Депозира го официално в прокуратурата. Диан Иванов не обясни повече, но изрази готовност да даде нови. След мярката обаче той премахна публикацията от страницата си във фейсбук, което учуди мнозина и дори се появиха предположения, че може вече да не се отказва от думите си, които уличават кмета. Казаното от Диан Иванов на първия разпит още е в сила, докато той не даде нови показания. В четвъртък прокуратурата беше критикувана от адвокатите на кмета и двамата задържани общински съветници, че не го е направила преди мярката за неотклонение. Апелативните съдии обявиха, че приемат показанията му, макар че се отнасят към тях с особена критичност.
Може ли обаче отказът от показания да преобърне хода на едно разследване или дело. Не би трябвало, защото не е редно, а и законно досъдебно производство, обвинение, искане за постоянен арест, после обвинителен акт и внасяне на дело в съда да се опира само на казаното от един човек. Дори самопризнанието не е достатъчно за обвинение, без да има други свидетелски показания и доказателства. Например може да твърдиш, че си убил някого, но без да е открито тяло, оръжие, без да са направени ДНК и други експертизи, да са изследвани мотиви, не може да се повдигне обвинение в убийство.
В практиката често се случва свидетел да се отметне от своите показания, твърдейки винаги, че са били дадени под натиск. Дори и когато са направени пред съдия в досъдебното производство.
Последното шумно дело, по което свидетел се отказа от показанията си, беше това срещу Георги Семерджиев, убил с джипа си две млади жени на бул. "Черни връх". Пред апелативния съд се появи свидетелка, която твърдеше, че в нощта на катастрофата, Семерджиев не бил сам в колата, а с него имало и непозната жена. После обаче свидетелката изпрати до ВКС заявление, че се отказва от показанията си. Нито казаното пред съдиите, нито отказът ѝ повлияха на присъдата на Семерджиев, който и на трите инстанции получи 20 години лишаване от свобода.
И по много шумното дело срещу бившата кметица на "Младост" Десислава Иванчева имаше отказ от първоначални свидетелски показания. Отказът на Петко Дюлгеров от първоначалните показания също не оказа влияние върху делото.
И по делото за убийството на Митко от Цалапица имаше отказ на свидетел от първоначални показания. Пак с натиск Борислав Динков обяснява твърдението си, че бил видял Рангел Бизюрев да удря Митко, пък в съда казва, че не било така.
Преди повече от 15 години пък на делото срещу Златомир Иванов-Баретата и още близо 20 души беше истинска мода в съдебната зала да се явяват свидетели, обявени предварително от медиите като ключови, и да се отказват от думите си. Така постъпи защитеният свидетел Велин Добрев, после и Димитър Вучев-Демби. Доколко това е повлияло на съда, е трудно да се каже, защото Баретата получи шест години и половина затвор като лидер на престъпна група.
