Неделя след Петдесетница. Св. пророк Илия (Илинден).
Българската православна църква почита днес паметта на св. пророк Илия. Църковният празник е наречен от народа Илинден.
Св. Илия се тачи от всички християни, като най-големия библейски пророк, и заедно с Моисей - като един от двамата най-велики старозаветни мъже. Илия е живял по времето на израилския цар Ахав. Родил се е в град Тезвия. Името му означава "крепост Господня". Израилските царе се покланяли на идоли и живеели нечестиво. От всички най-недостойни били Ахав и жена му. Илия отишъл при нечестивия цар и му предрекъл поради греховете суша, която продължила три години и шест месеца. Тогава Илия събрал народа, жреците и пророците на Ваал в планината Кармил. Помолил се на истинския Бог и огън паднал от небето и запалил жертвеника.
Житието на пророка представя как при смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето. Същия образ рисува и иконографията - св. Илия е в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели коня.
В християнизираните митологични представи, отразени и в песенната традиция, при подялбата на света на св. Илия се паднали "летните гръмотевици, летните трескавици".
Според народните представи св. Илия е господар на летните небесни стихии и градушката. Той ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която "пасе" житата. Светкавиците са огнени стремена, които хвърля по ламята. Огънят, излизащ от ноздрите и изпод копитата на конете му, дава дъжд и роса.
На този ден се спазва строго забраната за работа. В чест на светеца се коли курбан от най-стария петел и се изпича погача. Трапезата се прекадява от най-възрастния член на семейството. Организират се и общоселски сборове с жертвоприношение на мъжко животно - овен или вол. Общоселската трапеза се нарежда на високо място или под вековни дъбови дървета.
Илинден е празник на кожарите, кожухарите, самарджиите и керемидарите.
Имен ден празнуват: Илия, Илиян, Илияна, Илко.
