Един вече безсмислен регулатор проведе безсмислен конкурс за обществена медия с годишен бюджет от 93,6 млн. лева, задължен да си довърши работата от 2022 г.
Емил Кошлуков, който иначе си е приличен генерален директор на Българската национална телевизия, ще продължи да е такъв поне до 16 октомври.
БНТ (евентуално) ще има нов началник след тази дата, тъй като Съветът за електронни медии обяви във вторник нов конкурс за избора му.
Кошлуков има право да се състезава в него, въпреки че заемаше високия пост още 3 години след изтичането на първия си мандат, но втори така и не е получил, а по принцип генералният директор има право на два мандата. Той остава в БНТ заради съдебната сага, която завърши чак в края на юни и Върховният административен съд разпореди СЕМ да прегласува финала на конкурса от... 2022 г.?!
Така три години по-късно петте дами, които са в този регулатор, проведоха неочакван и безсмислен миниконкурс за избор на генерален директор, давайки гласове
в необичайната
ситуация за 8-те
кандидати
от 2022 г.
- Емил Кошлуков, юристката Ирина Величкова, журналистите Сашо Йовков, Сашо Диков, Василена Матакева, Венелин Петков, Красимир Ангелов и доц. Светлана Божилова.
Нито един от пожелалите преди три години БНТ не присъства, но пък гласуването беше по концепциите, които може и да са остарели за това време.
Както се очакваше - никой не събра нужните 3 гласа въпреки трите заседания през час, каквато е процедурата при липса на избран.
Всеки път Кошлуков получаваше един глас от Галина Георгиева (от парламентарната квота, предложена от ГЕРБ), а Венелин Петков - бившият шеф на новините на Би Ти Ви - по два гласа от председателката на СЕМ Симона Велева (предложена от ПП) и от Пролет Велкова (предложение на “Демократична България”).
Най-последователни се оказаха Габриела Наплатанова и Къдринка Къдринова от квотата на президента Румен Радев, които бяха “против” и осемте кандидати.
Къдринова си имаше и своя версия защо го прави - по време на конкурса през 2022 не е била член на СЕМ, а влиза в органа през есента на 2024 г. Но очевидно гласува вътрешно убедено по съвест, защото се “запознала с всички налични материали, включително и записите от дискусиите с кандидатите”.
“Не коментирам!”, лаконичен беше Емил Кошлуков с новите почти 100 дни, които получи от СЕМ. Враговете му, естествено, заподозряха подготвен сценарий той да остане. Феновете му пък са доволни, че на “Сан Стефано” ще е спокойно до октомври.
Освен историята на дългата съдебна сага около конкурса за обществената медия буди недоумение и безсмислието три жени в България (защото сега съставът е от 5 дами) да решават кой да управлява годишен бюджет от 93 665 000 лева, които иначе парламентът гласува за БНТ. Каква експертиза имат те?
И откъде тази
сила да поемат
подобна
отговорност
във време, когато защитниците на лева напират през ден за достъп до микрофона, а останалите политици според репортажите и участниците в студиата ту виждат Кошлуков за фен на ГЕРБ, ту на Румен Радев, “ДПС - Ново начало”, ИТН, БСП...
СЕМ беше създаден през 2001 г. като наследник на Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ) и съществува, защото такива са европейските директиви - да има независим орган за електронните медии. Бюджетът му за 2025 г. е 3,45 млн. лв.
През всичките тези години май единственото име, което остана, на човек, преминал през СЕМ, е това на доц. Георги Лозанов, който обаче и преди двата си мандата като председател на този регулатор, и след това остана признат или критикуван медиен анализатор.
Някой днес може ли да изреди поименно настоящите членове на СЕМ и причината те да са част от този орган. Симона Велева е юрист, доктор по конституционно право, Габриела Наплатанова е журналистка, известна с работата си в Би Ти Ви, Пролет Велкова - журналистка и радиоводеща в “Дарик”, Къдринка Къдринова също е популярно име в журналистиката, а Галина Георгиева започва кариерата си в Нова тв и има 10-годишен опит в телекомуникациите.
Регулаторът избира на всеки три години генерални директори на БНТ и БНР, глобява частните телевизии, ако излъчват реч на омразата или пускат реклами без обозначение, дава лицензи на ефирните медии, следи политическите партии да бъдат равно представени по време на предизборни кампании, разглежда и жалби на зрители и слушатели.
Все по-често медийни хора, които или са обект на мониторинг от СЕМ, или пък осъзнават безсмисленото съществуване на този орган, предлагат парламентът да избира тези двама генерални директори, които да се отчитат пред депутатите, които гласуват бюджетите.
Въпрос на политическа воля и сметки, защото, както се вижда, най-трудно е българските политици да избират регулатори. Няма хора или няма подходящи за тях експерти.
Иначе съдебната сага срещу предишния конкурс, състоял се през 2022 г., когато победител не беше посочен, но пък решението на СЕМ бе дадено на съда, може да бъде разказана с няколко изречения. Тогава жалба подаде бившата юристка на БНТ Ирина Величкова, също кандидат за поста. Мотивите ѝ бяха, че не може членове на СЕМ да гласуват “въздържал се”. Това прие и Административният съд София-област (АССО) и година по-късно излезе с решение, според което съветът трябва да прегласува кандидатите само със “за” и “против”. След жалби на Сашо Йовков и Емил Кошлуков ВАС първоначално го отхвърли, но сега - три години по-късно, прие решението на първоинстанционния съд.
И чак в края на юни тази година Върховният административен съд разпореди, че СЕМ трябва да повтори вота си, гласувайки само със “за” или “против”.
Направи го, а след като не избра никого, прекрати конкурса и обяви нов.
12 септември
ще е крайният
срок за подаване
на документи
от кандидатите за високия пост. На 2 октомври СЕМ ще обяви кои ще бъдат допуснати до конкурса. На 9 октомври ще бъде съобщено кои са допуснати до изслушване. На 14 и 15 октомври ще са изслушванията с одобрените кандидати, а на 16 октомври СЕМ ще избере кой да е новият генерален директор на БНТ.
Председателят Симона Велева предложи предварително изпълнение на решенията за прекратяване на конкурса и за обявяването на нов. Това означава, че те влизат в сила веднага, без да се изчакват евентуални срокове за тяхното обжалване.
А жалби най-вероятно ще има. “Очаквам да има обжалване на решенията, даже съм убедена”, каза Велева пред “24 часа”. По думите ѝ подобна жалба може да бъде внесена от всеки, като се обоснове правен интерес. От СЕМ дори обясниха, че вече са чули, че се подготвя подобен казус.
“За да бъде спрян процесът, трябва първо да се обжали предварителното изпълнение и да се отмени, т.е. съдът да каже, че няма важни държавни и обществени интереси, които следва да бъдат защитени. Ако това се случи, трябва да се иска спиране до произнасянето на съда и тогава ще видим какво ще правим”, обясни Велева.
