- Топ 3 на посочените причини за катастрофи са алкохолът, скоростта и наркотиците
- ПТП с жертва да се класифицира като умишлено убийство, ако виновният шофьор е в нетрезво състояние, искат 84,7%
Българите искат по-строги правила и наказания за нарушителите на пътя и признават, че основната причина за множеството катастрофи са самите шофьори, а не АПИ, МВР, общината или друга институция.
Това е изводът от национално представително проучване, проведено през март от центъра за парламентарни изследвания. То е особено актуално сега, когато предстои обсъждането на второ четене в пленарната зала на промените в Закона за движение по пътищата.
Шофирането под въздействието на алкохол е най-честата причина за катастрофи, посочена от 61,7% от попитаните. Следват карането с превишена скорост (60,5%) и под въздействието на наркотици (47,6%), на четвърто място е неспазването на правилата за движение и чак след това хората нареждат лошото състояние на пътищата и недостатъчния контрол.
Топ 3 причините, както са ги подредили българите, е интересно да се сравнят с тези, посочени в тематичния доклад на Европейската комисия от 2024 г. Там списъкът на най-честите причини за катастрофи звучи така: човешкият фактор (95%), инфраструктурата (30%) и състоянието на автомобила (10%). И в Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата до 2030 г. е посочено, че
повечето катастрофи у нас са предотвратими
И все пак много хора явно отдават проблема на манталитета: на въпрос защо някои водачи системно нарушават правилата най-много хора (28%) са отговорили със “защото са нагли и безотговорни”, а почти 20% са го отдали на неадекватните наказания. Далеч по-назад е лошото състояние на инфраструктурата.
На всеки въпрос, свързан с повишение на наказанията, отговорите са преимуществено положителни. За намаляване на ПТП-тата българите предлагат на първо място повишаване на санкциите (57,7%), по-висок контрол на движението и подобряване на пътната инфраструктура.
От отговорите се вижда, че хората са по-доволни от работата на институциите, отговорни за пътищата, на местно ниво, отколкото на национално. Така на първо място по одобрение са кметовете на общини с 41,5%, Пътна полиция към областните дирекции на МВР и областните управители.
Това мнение се затвърждава и от отговорите на въпрос дали държавата полага достатъчно усилия за подобряване на законите, на експертния потенциал в институциите и за повишаване на координацията между тях - над 54% са отговорили с “не”.
Настоящият Закон за движението по пътищата има нужда от промени, но не и да се пренаписва, смятат над половината запитани. Част от анкетата е хората да кажат одобряват или не конкретни идеи за промени.
Оказва се, че макар бруталните кървави катастрофи с жертви, които стават редовно по родните пътища, за хората най-спешно е да се реши проблемът с тротинетките -
85,5% са поискали по-строги санкции за нарушителите на тротинетки
България е една от първите страни в Европейския съюз, привела тротинетките към законодателството си, но е далеч назад по размера на глобите: в ЕС наказанията стигат до 2500 евро глоба и затвор, а у нас са като за колело и по-скоро символични - до 50 лева.
Друго предложение, одобрено от 84,7% от анкетираните, е катастрофа с жертва да се класифицира като умишлено убийство, ако виновният шофьор е в нетрезво състояние. Над 83% пък искат увеличаване на размера на налаганите наказания.
Действително глобите у нас са далеч по-ниски от тези в останалите европейски държави, включително и в Гърция, за която нерядко се шегуват, че дори и най-безразсъдните шофьори у нас спазват правилата там. В България, ако те хванат с алкохол от 0,5 до 0,8 промила, ти вземат книжката за шест месеца и те глобяват с 500 лева. Ако промилите са между 0,8 и 1,2, книжката се отнема за 12 месеца, а глобата е 1000 лева. От миналата година за наркотици или алкохол над 1,2 промила в кръвта се отнема колата на виновния водач или трябва да я изплати на държавата, ако не е на негово име.
В чужбина обаче наказанията дори за по-леките провинения са далеч по-сурови. Например
във Франция стартовата глоба за алкохол в кръвта е 4500 евро
при минимална заплата 1802 евро, в Чехия най-ниската глоба е 2000 евро при МРЗ 826 евро, а в Дания наказанието започва от 670 евро при средна заплата (няма минимална) 4977 евро, т.е глобите са по-високи от минималните заплати за разлика от България.
В проучването има въпрос и за отнемането на колите на неадекватните шофьори у нас и излиза, че повечето го одобряват.
Изненадващо се оказва, че всъщност българите одобряват идеята за намаляване на разрешената скорост по пътищата. Така например почти 73% искат да се въведе ограничение на скоростта до 30 км/ч за всички превозни средства в зони с голяма концентрация на ПТП, а
65,5% са за намаляване на разрешената скорост на магистралите от 140 на 130 км/ч,
което различни правителства са предлагали. И сега в повечето държави от ЕС ограничението на магистралите е 120-130 км/ч, междуградско - 80-90 км/ч, а в градовете - до 50 км/ч, т.е. правилата в България са в горната граница или над нея въпреки стария ни автопарк и лоши пътища.
Над 60% искат още повече правомощия за общинските власти, а младите шофьори на 17 г. да може да карат само с придружител.
Някои от запитаните са направили и свои предложения, сред които: да се отнема за 10 години книжката на шофьор, хванат за първи път с алкохол в кръвта, а при рецидив - да се отнема завинаги, да се вземат колите не само на пияните или дрогирани водачи, а и на рецидивистите, размерът на глобите да е според дохода на нарушителите, да се подобри събираемостта на глобите. Хората настояват още за подобряване на състоянието на пътищата, включително и на мантинелите, да бъдат по-добре осветени, да има повече стационарни камери.
