Преобразуването на жилищните сгради в четирите най-големи европейски икономики - Германия, Франция, Италия и Испания в щадящи климата до 2050 г. ще струва около 3 трилиона евро, става ясно от цитирано от икономическата телевизия Н-ТВ ново проучване – съвместен анализ на застрахователната група "Алианц" (Allianz) и кредитния застраховател "Алианц Трейд" (Allianz Trade). "Около половината от тази сума ще бъде изразходвана само за жилищния сектор в Германия, за да се финансират необходимите ремонти и подобрения на енергийната ефективност", казва Арне Холцхаузен, анализатор в "Алианц Рисърч" (Allianz Research).
"Декарбонизацията на сектора на недвижимите имоти е много скъпо начинание", твърди Холцхаузен. "Но колкото по-рано се заемем с него, толкова по-добре", подчертава той, позовавайки се на анализа.
Според данните жилищните сгради са отговорни за около 14 на сто от всички емисии на въглероден диоксид в Германия - без да се включват непреките емисии. Това превръща сектора в значителен източник на емисии на парникови газове - и във важен фактор за постигане на климатична неутралност.
Законът за енергията в сградите, често наричан "Закон за отоплението", който беше реформиран от предишното германско правителство, също може да допринесе за постигането на по-екологични цели. Той предвижда, че 65 на сто от енергията на всяка новоинсталирана отоплителна система трябва да е от възобновяеми източници. Християндемократическият съюз (ХДС), Християнсоциалният съюз (ХСС) и Германската социалдемократическа партия (СДПГ) обявиха в коалиционното споразумение, че ще отменят този закон. Въпреки това вероятно ще има Закон за енергията в сградите.
Според проучването един екологосъобразен ремонт би оскъпил имотите с около 0,5 процентни пункта. Но все пак си заслужава. "Само в Германия през 2050 г. създадената стойност в сектора на недвижимите имоти би могла да бъде с един трилион евро по-висока и да създаде около 107 000 нови работни места", казва Холцхаузен. Това би могло да доведе до намаляване на нивото на безработица средно с 0,2 процентни пункта.
Според проучването това може да се постигне чрез комбинация от по-високи цени на въглеродния диоксид, целенасочена финансова подкрепа и подобрени политически рамкови условия. Авторите на проучването обаче са убедени, че цената на въглеродния диоксид сама по себе си няма да бъде достатъчна като инструмент за контрол. Само цени, значително по-високи от 300 евро на тон, биха довели до очакваните икономии, покриващи високите първоначални разходи. В момента цената е 55 евро на тон емитиран въглероден диоксид.
