Приемам работата си като кауза, като религия, казваше Тоде, който е първият щатен служител в Планинската спасителна служба в Банско
"Той беше не само мой баща, но и пример – като човек, родител и истински мъж. Посвети целия си живот на семейството, на планината и на спасяването на човешки животи. Оставя след себе си спомен за достойно извървян житейски път и благодарността на хората, на които е помогнал."
Това казва кметът на Банско Стойчо Баненски за баща си Методи, който почина преди месец на 76-годишна възраст.
Тоде, както го наричат в града, си отиде внезапно - от сърдечно заболяване. За доайена на планинските спасители скърбят и хиляди скиори, планинари, туристи, на които е помогнал в планината.
Повече от 55 години Методи Баненски е сред природата в Пирин и един от най-добрите планински спасители.
Роден е на 7 март 1949-а, от дете е на ските в планината. Израства като спортист в армейска алпийска школа за високо спортно майсторство "Чавдар" в ЦСКА с треньор Енчо Петков. Осъществява алпийски изкачвания у нас и по света. През 1970 г., след като се уволнява от казармата, става планински спасител в отряда на ПСС – Банско. Седем години по-късно е назначен за щатен завеждащ спасителната служба в града.
Пет години е единственият щатен планински спасител в Банско и участва активно в строителството на базата на службата.
"Никога не съм искал да работя нещо друго. От дете съм в планината
- първо се качих на едни букови бичени ски, защото други нямаше. После тренирах алпинизъм и бях 2 г. в школата за високо спортно майсторство "Чавдар".
Първите 5 г. бях единственият щатен спасител. После станахме двама, след това постепенно щатът се увеличи. Нашата работа е колективна. Сам човек нищо не може да направи. С колегите сме и приятели, защото всеки разчита на помощ от другия.
Когато бях сам, при всяка акция организирах доброволците. В онези години повече инциденти имахме през лятото. Тогава Пирин се посещаваше от много поляци, германци, чехи. Имаше много пострадали, изгубени.
След като пуснаха първия лифт, вече и през зимата започнаха да се случват инциденти със скиори. Приемам работата си като кауза, като религия", казваше Тоде за всеотдайната си и професионална работа за откриване на изгубени, затрупани от лавини, пострадали при инциденти в Пирин.
През 2021 г. е удостоен със златен медал за заслуги на БЧК за активното му участие в организационната и спасителната дейност на отряд ПСС - Банско, за високата му отдаденост и професионализъм, за достойната му служба за спасяване на пострадали в планината.
Животът на Методи Баненски може да се определи само с две думи - мисия спасител
Винаги е казвал, че всяка акция, в която е участвал, е тежка.
"Всяка е различна, но лека спасителна акция няма. За нас обаче е удовлетворение, когато открием пострадалия жив и успеем да го свалим и предадем на медиците жив. В досегашната работа на ПСС - Банско, нямаме случай да открием човек с пулс и дишане и по време на нашите действия по транспортирането той да е починал.
Жив намерен - жив свален - това е най-голямото ни удовлетворение от работата",
споделя в едно от интервютата си пред наш репортер Тоде. Казва, че винаги когато тръгва на акция, има някакъв страх, но знае, че трябва да се свърши работа, да се спаси човек. Фактът, че нечий живот е на косъм и от спасителите зависи да го открият и да му помогнат, тушира страха и той остава на заден план.
В последните години той бе основно координатор на акциите на колегите си, не бе толкова активен на терен, но пък това бе изключителна отговорност да прецени какви са условията и теренът, да им помага със съвети.
Когато е излизал в планината, казва, че е бил по-спокоен, отколкото, когато е в базата. Тогава напрежението е по-голямо и повече се страхува за младите си колеги, на които е предал много опит и знания и те са добре подготвени спасители в отряда, които достойно ще го наследят. А
сред доброволците са и двамата му синове – Стойчо Баненски, кмет на Банско, и Росен Баненски, директор на Националния парк "Пирин"
Казват, че няма как да си израснал в семейство на планински спасител и да останеш встрани. От деца са в Пирин, а у дома им планинарството е основна тема за разговори. Покрай баща им вкъщи са им гостували доайените в алпинизма. Чели са книги на тази тема, гледали са карти.
"С брат ми сме се спускали с въжета от тавана на двора. Бях в трети клас, когато с брат ми, който бе в шести, четяхме книги с маршрутите в Пирин и "Първи стъпки в алпинизма". Така един ден тръгнахме от Банско и стигнахме до циркусите Казаните, както си бяхме по гуменки.
На заслона ни срещна един германец, който ни гледаше странно и удивено. След два месеца се обадиха на татко за курсист, който си е ударил главата и трябва да се организира акция на Казаните. С брат ми започнахме да разсъждаваме как може там да пострада, описвахме обстановката и татко се учуди откъде знаем всичко.
Тогава признахме, че с брат ми сме стигнали вече до Казаните.
Познайте какво последва - скандал, викове, дори
и бой май имаше",
спомня си детските години кметът на Банско. Тогава взели и "екипировка" - въже от простора, а една мотика трябвало да играе ролята на пикел, защото искали да стават алпинисти.
Минали през тежки ледени полета, а в заслона на Големия Казан изяли един пастет и все пак постъпили разумно, като решили да покоряват връх Вихрен друг път, защото времето тогава било много лошо.
Баща им имал вкъщи стационарна радиостанция и редовно слушали как протича всяка акция. Така разбрали за първото изкачване на връх Лхотце през 1981 г., когато от Черни връх предаваха по станциите. По същия начин научили преди всички и за изкачването на Еверест.
Често и тримата са изпадали в критични ситуации, но са успявали да помогнат и да се върнат живи и здрави у дома. По-сериозни притеснения обаче винаги са имали близките им. Често се е случвало на акция да излизат и тримата.
"Един от най-драматичните случаи бе на 9 май 2021 г., когато бе издирван Владимир Каролев
Стойчо и Росен го откриват в безсъзнание през нощта в района на Жабешкото езеро, където е паднал при каране на сноуборд. Докато братята обикалят района със свои колеги, баща им Методи координира акцията.
През ноември 2023 г. отново в тежка акция на терен са братята, баща им е дежурен и координира спасителните действия по издирване на американец, тръгнал на поход към Вихрен.
Сблъсквали са се и със смъртта - най-трагичната страна при инцидент.
"Тогава ми е най-тежко - когато видиш загинал. Владеем емоциите си, но и си правим изводи и преценки за ситуацията. Когато бяхме по-млади, възрастните колеги ни показваха как да се държим в такива случаи, те са били наша опора.
След акция физическата умора бързо отшумява, но емоционалното преживяване натоварва много повече.
Планината е агресивна среда и всеки може да попадне в кризисна ситуация
Трябва обаче да се подхожда отговорно и с респект, да си подготвен и да уважаваш природата", казва кметът на Банско.
