Това е един от малкото такива плавателни съдове, запазени в световен мащаб
Нашето Черно море е забележително заради културно историческите останки под вода, а откритията са от световно научно значение.
В китенския залив, известен като Урдовиза, за четвърта година археолози от Центъра за подводна археология (ЦПА) и специалисти от Австралия и САЩ проучват корабокрушение от 19. век на един от малкото такива плавателни съдове, запазени в световен мащаб.
„Вече сме на 20. ден от експедицията. Работата вървим много добре, много бавно. В Световния океан, в Средиземно море. Обикновено откриваме само дъната на потъналите кораби. Откриваме само купове от амфори, които, като ги вдигнем, евентуално може да открием някакви минимални останки от корпуса. Докато в случая на Урдовиза, ние имаме един цял потънал кораб“, казва д-р Драгомир Гърбов от ЦПА пред bTV.
Затова неговото проучване върви бавно.
„Поради доброто запазване на кораба, всъщност отнема много време за бавно систематична работа и самото разкопаване отнема много време“, обясни доц. Крум Бъчваров.
За четири години работа учените бавно възстановяват как в миналото хората са живеели и плавали в началото на 19. век.
„Предметът на археологията като дисциплина е реконструирането на човешкото поведение в миналото, въз основа на материалните останки от него. Работата по тяхното експониране и артикулиране на дъното и после тяхното изваждане цели, без да нарушим тяхната цялост, е бавен и сложен процес. Затова за 4 години ние сме проучили може би около 15% от корпуса на Урдовиза“, каза д-р Драгомир Гърбов.
„На мен, като корабен археолог, най-интересна ми е самата конструкция на кораба. Аз опитвам да възстановя инженеринговия процес, при който той е проектиран. Но в момента това, което разкриваме, основно данните от последните няколко дни, всъщност ни покажат, ни говорят точно за възстановка на живота на борда на кораба. Така че малко по малко, фрагмент по фрагмент, ние изграждаме една пълна картина за начина на живот на борда на Урдовиза, ежедневния живот и работния живот на екипажа“, каза още той.
„Още в началото на проекта сме поставили няколко важни въпроса, на които искаме да отговорим. Културната принадлежност и идентичността на екипажа е една от тях. Друга е корабостроителната традиция, която е дълбоко залегнала в мисълта на корабостроителя, който е построил кораба Урдовиза“, допълни д-р Гърбов.
„На трето място изследваме също така мореплавателските практики“, уточни той.
Един от големите приноси на това корабокрушение същност е изследването на процеса на образуване на археологическия обект.
„Ако ние разберем този процес, това ще ни помогне да търсим другите кораби, които до този момент ги намираме в дълбоки води, но не ги намираме тук в плитки, където можем да ги проучваме по археологически методи“, каза доц. Бъчваров.
„Проектът Урдовиза има не само научни цели. Както казахме преди това, археологията свързва хората, не ги разделя. Тя е над границите и искаме да потвърдим и да заселим именно това. Комуникацията между различни хора, обмяната на знания, обмяната на умения. Това е, може би, най-добре запазения потънал кораб, някога проучван под вода. Броят се на пръстите на една ръка добре запазените кораби, като известния Ваза в Стокхолм, който обаче е копан на суша“, каза д-р Драгомир Гърбов.
Той е изваден цял от водата и е проучван на сушата.
„Или пък като Амстердам, който е в Англия, един холандски кораб, който е частично проучен, но също така е в по-лошо състояние от Урдовиза“, допълни д-р Гърбов.
„Изключително рядка находка е толкова цял кораб“, каза доц. Бъчваров.
Работата на учените е насочена назад в миналото с надеждата за откриване на по-стари корабокрушения в залива Урдовиза, за което това старо местообитание има всички предпоставки.
„Някъде на този залив ни чака средновековно или даже и по-ранно корабокрушение“, убеден е доц. Крум Бъчваров.
