Но не е открито лекарство, което да удължи живота на човек, който не се прехранва и който се движи достатъчно. Продължава търсенето на философския камък, но не за злато, а за дълголетие, казва в интервю за "24 часа" проф. д-р Сотир Марчев, дмн, началник на Клиниката по кардиология към Медицинския институт на МВР, почетен член (FESC) на Европейското кардиологично дружество, републикански консултант по кардиология. Има придобити специалности по вътрешни болести, кардиология и здравен мениджмънт. Още за него - в края на интервюто.
- Професор Марчев, с какво ще подкрепите анонса си в последното интервю за “24 часа”, че има лекарства, които удължават годините, през които сме здрави и пълноценни, независимо, че невинаги успяваме да се храним здравословно и да се движим достатъчно?
- Алхимиците са търсели философския камък, който според тях можел да превръща обикновените метали в злато и да дарява дълголетие, дори безсмъртие. Днес идеята за превръщане в злато е изоставена, но търсенето на средства срещу стареенето и смъртта продължава. До тук със сигурност е доказано, че хипокалорийното хранене удължава живота поне на лабораторните животни. Но науката не престава да търси спасителен пояс и за хората, които имат други планове за живота освен да спортуват и да гладуват.
В момента текат рандомизирани двойно слепи проучвания върху здрави хора на два медикамента, за които има данни, че удължават годините, през които сме здрави и пълноценни. Единият е рапамицин, изследван в течащото проучване PEARL, а другият – метформин (проучването TAME).
- Да започнем с рапамицина. Какво е това?
- Отговорът изисква отново да идем на разходка из историята и географията, както го направихме за хинина и вещества, чието откриване и използване е провокирано от него.
Ако се скарате с някой, без значение близък, колега, роднина, шеф и можете да си позволите да отидете максимално далече, едно от най-самотните места да се скриете е Великденският остров. Той се намира горе-долу на равни разстояния между Австралия, Южна Америка и Антарктида. Нарича се Великденски, защото на този ден през 1722 г. го открива нидерландският пътешественик и изследовател Якоб Рогевен, но за местното население той винаги си е бил Рапа Нуи. Известен е и с това, че из него има разхвърляни около 900 гигантски каменни статуи, наричани моаи, които са дело на древна цивилизация, докато островът при откриването му е бил населен от туземци.
Един гръцки общественик ми казваше: “Силно се съмнявам, че днешните гърци сме същите гърци, които в древността са измислили демокрацията, създали са “Илиада” и “Одисея” и други велики неща." Аналогичният въпрос е каква е цивилизацията, която някога е направила тези гигантски статуи, при условие, че нидерландските мореплаватели заварват на острова безпросветни хора. Генетичен анализ на останките от представители на тая древна цивилизация обаче показва, че генотипът им е същият като на съвременното население там. Това важи и за гърците, и за нас, българите. Просто всеки един народ има свои възходи и спадове. Да, гърците днес са като гърци, които някога са открили демокрацията. Българите сме същите българи, които някога са имали държава на три морета. Народите сме генетично почти едни и същи. Културата и духът са се променили.
Та и за статуите така. Като дете бях чел какви гиганти са. Като бях в Лондон преди десетина години, научих, че са изложили една каменна статуя от Великденския остров в Британския музей и отидох да я видя. По това време бях директор на инвазивната кардиология в Шумен и обичах да си правя дневната разходка до паметника “1300 години България”. Така че бях доста учуден, като видях, че тези статуи моаи, за които съм чел в моето детство, са всъщност малко по-малки от обувките на Хан Аспарух в паметника.
В интерес на истината да кажа, че по-късно прочетох, че статуите били различни по размер, а в Британския музей е донесен един по-малък представител. Любопитно е, че населението, което живее на острова и е създало моаите, традиционно ходи босо. Въпреки това хората нямат никакви рани по краката, нито гъбички, нито бактериални инфекции.
- Каква е тайната?
- Рапа Нуи е изгаснал вулкан. В единия край на острова има кратер, в кратера – езеро. Местните хора, като са болни, ходят да се къпят в това езеро, за да оздравеят. Подобна стара практика има и по нашите земи. Кожух планина е изгаснал вулкан, а в подножието има топли минерални извори, които се вливат в Струма. От баба си знам, че болни хора са ходили да лежат на местата, където термалните извори се вливат в Струма. Самият извор е толкова топъл, че ще се изгориш, ако влезеш в него, но там, където вече се разрежда с водата на реката, можеш да се потопиш. И докато при нас е просто местна практика, която продължава осъвременена и днес, на Великденския остров е направен опит да се разбере има ли лечебна стойност. През 1964 г. Канада изпраща военноморски кораб с научна и медицинска експедиция да разбере какво лекува местните хора на острова. Взимат проби от почвата и историята продължава в Монреал, в един от най-уважаваните университети в света - “Макгил”. Там откриват, че в почвата от Великденския остров живеят бактерии, които изследователите наричат стрептомицес хидроскопикус. За тях се установява, че произвеждат вещество, на което се дължат лечебните ефекти на почвата от острова. Наричат това вещество рапамицин. Ясно защо започва с “рапа”. А “мицин” е окончание за макролиден антибиотик. И това вещество наистина е макролиден антибиотик и убива бактериите, а бори и гъбички.
Ражда се мечта от рапимицина да се създаде лекарство за всички гъбички, за всички проблеми, които в съвременния свят имаме по краката. Но по онова време технологията за размножаване на бактерията е била твърде скъпа и със закриването на лабораторията откривател аха историята да приключи.
- Но?
- Тогава ученият Сурен Сегал си взима от изолираните бактерии у дома и ги слага да чакат в домашния хладилник по-добро време. То идва, когато изследователят се премества в “Принстън”, където установява, че това вещество, което при определени условия убива бактерии и гъбички, във висока доза потиска и клетките на имунитета.
- Това вече не е ли недостатък?
- Този факт помага да започнат трансплантации на бъбреци. Благодарение на потискането на имунитета тялото преодолява естествения си стремеж за отхвърляне на донорския орган. При използването на рапамицина вече като имунопотискащо средство на същото химическо вещество му е дадено второ генерично име - сиролимус. Тоест рапамицин и сиролимус са синоними в зависимост от това, как използваме това вещество.
Впоследствие се оказва, че същото вещество във висока доза може да се бори с тумори на бъбрека - работи и като цитостатик.
В инвазивната кардиология пък стентове, които слагаме в коронарните съдове на сърцето, ако са покрити със сиролимус, не се запушват от развитие на атеросклеротични плаки в тях, за разлика от обикновените “голи” стентове.
- Описвате веществото от тинята почти като панацея?
- Почакайте, това не е всичко. Оказва се, че освен всичко друго това вещество удължава живота на дрозофилите - плодовите мушички, които са обичайно използвани за научни изследвания. Всеки, който е варил ракия, знае, че около джибрите летят едни мушички. Това са плодовите мушички, на латински - дрозофили. Когато им се даде ниска доза сиролимус (рапамицин), живеят поне с 5% по-дълго от обичайното.
На мишки, като им се даде ниска доза рапамицин, мъжките живеят с 20% по-дълго, женските - с 30% по-дълго. Дори когато се даде на възрастни мишки!
Сходни ефекти се потвърждават и при много други експериментални животни. В ниска доза веществото се оказва чудодейно лекарство, във висока - убива всичко.
- Как съвместява толкова различни функции при непроменен състав?
- Както е казал още Парацелз, дозата прави отровата. Две независими изследователски групи в университета “Джон Хопкинс” и в Харвардския университет откриват, че веществото въздейства на един белтъчен комплекс, стар колкото живота. Имат го дрождите, имат го плодовите мушички, имат го мишките, имат го бозайниците, имаме го ние, хората. Наречен е м-ТОР, механистична цел (таргет) на рапамицин. Оказва се, че той е диригентът на живота и регулира развитието на клетките според наличието или липсата на храна. Когато има храна, клетката се размножава, дели и развива. Когато няма нищо за ядене, белтъчният комплекс спира делението, спира размножаването и принуждава клетката да изяжда сама вътреклетъчните си стари органели. А един ден, когато дойде храна, клетката синтезира нови вътреклетъчни органели и по този начин се подмладява.
- В последното ни интервю в “24 часа” миналия петък, 4 юли, озаглавено “Лечението с растения е по-старо от човека, но модерната фармация започва от хининовото дърво” обещахме продължение на темата за SGLT2 инхибиторите. Как тези лекарства за диабет тип 2 помагат на сърцето и бъбреците, каква е връзката?
- Нарочно отложихме отговора засега, за да бъде по-добре разбран след обяснението за рапамицина. В сърцето изобщо няма SGLT2 рецептори и няма как чрез тях да е опосредстван тяхното действие. Правени са даже генетични изследвания чрез мишки, които нямат никъде в тялото си такива рецептори. Но когато им се причини сърдечна недостатъчност, тези лекарства също им помагат. Ефектът на флоризина върху сърцето не минава през тези рецептори, въпреки че ендокринолозите ги наричат SGLT2 инхибитори. Стана като приказката “нека ти излезе името, че сестра ти е еди-каква си, пък ти ходи после доказвай, че нямаш сестра”. На тая група лекарства им излезе името, че са SGLT2 инхибитори, а сега нека ние, кардиолозите, да доказваме, че в сърцето такива рецептори няма. Сериозните кардиолози не казват “SGLT2 инхибитори”, а използват термина “глифлозини”, защото те не действат на сърцето чрез блокирането на въпросния рецептор за намаляване на кръвната захар.
- А как действат?
- Оказва се, че всъщност всички глифлозини действат върху м-ТОР и симулират ситуация на глад, при което клетките почват да си изяждат старите “вътрешности”, а когато има храна, си синтезират нови. Това вероятно е в основата на благотворните ефекти върху цялото на глифлозините.
- За всички видове диабет ли се използват SGLT2?
- Не. Глифлозините се използват за лечение на диабет тип 2, защото той се причинява от прехранване и обездвижване. Обратно, те са противопоказани при диабет тип 1, защото той се дължи на заболяване на панкреаса в млада възраст и не се лекува с глад!
- Какъв епизод от историята на медицината стои зад другия медикамент, използван за отлагане на старостта?
- Проучванията продължават и с други растения с приложение при диабет. Като една билка, която на всеки се е случвало да стъпче по нашите поляни. Латинското име е галега официналис. Често я наричат жаблек, понякога и френски люляк, защото цветът го наподобява. От кората са изолирани гванидини – други вещества, които намаляват кръвната захар. От гванидините е синтезиран бигванидин, по-известен с химическото си име метформин. Той е сравнително по-старо лекарство за лечение на захарен диабет. В Англия е направено голямо проучване да провери колко са здрави хората, които си лекуват диабета с метформин, а не точно колко им е кръвната захар. И се установява, че тези, които го приемат, умират с 42% по-малко от хората, които се лекуват с нещо друго, например сулфанилуреа или инсулин. Общата им смъртност е с 36% по-ниска отколкото при тези, които използват инсулин. Получават по-рядко инфаркти от тези, които се лекуват с нещо друго, получават 41% по-малко инсулти.
- Какво точно прави метформинът?
- Пречи на организма ни да поеме глюкозата от храната. От друга страна, подобно на глифозините потиска комплекса м-ТОР и симулира период на глад. Знаем вече също така, че хората, които си лекуват захарния диабет с метформин, по-рядко се разболяват от рак, отколкото хората, които се лекуват с друго. По тези причини метформинът, както и рапамицинът са едни от лекарствата, на които съвременната наука възлага големи надежди.
Глюкозата е много важна за организма. Мозъкът работи основно с глюкоза. Затова тялото ни може да синтезира глюкоза от всичко. Синтезът на глюкоза от аминокиселини (градивните единици на белтъците) или от лактат в черния дроб се нарича глюконеогенеза. Метформинът потиска глюконеогенезата и така хората, които го приемат, имат по-ниски нива на кръвната захар (и по-високи на лактата, чието преобразуване в глюкоза е потиснато от медикамента).
Но има особености, които трябва да се знаят за метформина. Като глюкозата не навлиза в организма, бактериите в червата се виждат с небичайно количество глюкоза. Обикновено човек колкото и глюкоза да поеме, тя се реабсорбира, попада в кръвта и за бактериите не остава. В случая заради метформина, дори и малко глюкоза да приеме човек, тя остава за бактериите и те бурно и смело, много щастливи, почват да се размножават. А размножавайки се, причиняват стомашно-чревни оплаквания.
Затова тайната да пиеш максимално ефективно метформин е да вдигаш дозата полека. Взимаш половин хапче на обяд например. След две седмици половин хапче на обяд и половинка на вечеря. След още две седмици едно от тия две хапчета го правиш на цяло, когато е най-обилното ядене. След още две седмици и следващата половинка я правиш на цяло хапче. Така тренираш бактериите да свикнат да приемат за норма голямото количество захар, което получават. И се преодоляват нежеланите стомашно-чревни ефекти на метформина.
Бактериите, които се развиват в червата при прием на метформин, отделят къси мастни киселини, които с кръвта достигат до черния дроб и допълнително потискат глюконеогенезата. Така метформинът пречи на покачването на кръвната захар при диабет тип 2.
Още нещо - когато правим коронарография, задължително спираме на диабетиците предварително и по време на процедурата метформина. Причината е, че когато правим коронарография, бъбрекът излъчва контрастната материя и не може да излъчва метформина. И се повишава рискът от лактатна ацидоза, повишава се киселинността.
И да повторя: с метформин и с глифлозини лекуваме последствията от прехранването и обездвижването. При глад, тежка инфекция (и коронарография) временно ги спираме! И да повторя, защото е важно: диабет тип 1 не лекуваме с тях, защото той не се дължи на нездравословен живот!
- Защо, ако метформинът и рапамицинът имат толкова много предимства, не се използват повсеместно?
- Основният проблем е, че и двете лекарства са генерични вещества. Никой не притежава патента за тях и никоя фирма не би спечелила от тяхното налагане за допълнителни индикации. Преди няколко години почна изследване TAME за борба с остаряването чрез метаформин. То се провежда без фирмена подкрепа, на собствени усилия, така че не можем да очакваме преди години да знаем дали метформинът е лекарство за удължаване на живота на здрави хора.
Рапамицинът също е генерично средство и няма заинтересувана компания, която да застане зад нови проучвания с него. За щастие, намерено е някакво финансиране и в момента се провежда проучване PEARL за отлагане на проявите на старостта в здрави хора.
- Защо цитираните от вас генерични вещества успяват да удължават живота?
- Вероятно поправят щетите върху организма, които се дължат на това да живееш, без да се движиш и без да се лишаваш от храна. Експерименталните животни живеят в клетка, движат се малко и ги хранят достатъчно, защото никой не отглежда експериментални животни, за да му умрат. Съвсем в същата ситуация сме и хората, които сме “вързани” на работното си място, в офиса, в кабинета, движим се ограничено, а имаме неограничен достъп до храна.
Рапамицинът, метформинът, вероятно и глифозините премахват вредата, която ни причинява този начин на живот на иначе здрави хора.
Глифозините са измислени пъвоначално като заместител на хинина. Имат ефект срещу инфекциите и хората, които пият глифозини, малко по-рядко пипват инфекции. Но когато ги сполети сериозна инфекция, те са беззащитни, защото глифозините пречат на организма да се бори. Гладът може да е средство срещу затлъстяване и обездвижване, но не и срещу инфекциите. Хората, които гладуват, много повече боледуват от инфекции.
Ако едно експериментално животно е навън в студа и го гонят хищници, подложено е на инфекциите, рапамицинът или метформинът по никакъв начин няма да му помогне, даже може да го убие.
Излиза, че човечеството разполага с лекарства, които преодоляват скъсяването на живота, причинено от обездвижване и прехранване. Но не е открито лекарство, което да удължи живота на човек, който не се прехранва и който се движи достатъчно.
Проф. д-р Сотир Марчев, дмн, има придобити специалности по вътрешни болести, кардиология и здравен мениджмънт. Притежава европейски и български сертификати за експертно ниво по ехокардиография, електрокардиостимулация и инвазивна кардиология. Член е на управителния съвет на Българската асоциация по ултразвук в медицината. Специализирал е във Виена, Осака и др. Главен изследовател е на първото в историята на българската кардиология клинично проучване фаза 1а.
Има защитена кандидатска дисертация в областта на тъканната доплер ехокардиография и докторска дисертация върху стрес индуцираната кардиомиопатия. Автор е на едни от най-четените български медицински учебници – "Как се разчита ЕКГ", "Как се преслушва сърце, бял дроб и корем", "Как се разчита рентгенография" и др. Както и на книгите "Бъдете здрави! Как" (съставена от 24 интервюта във вестник "24 часа"), и "Любимите ми медицински вицове".
