Като сталкинг (от английски stalking - дебнене, преследване) се определя поведение, при което човек се опитва системно да се намеси в живота на друг, има натрапчиво поведение, преследва го и понякога го заплашва.
Сталкерът може да действа както на живо, така и онлайн (че и офлайн), редовно да се обажда по телефона, да пуска съобщения по всички възможни канали, да изпраща непрекъснато подаръци като бонбони, цветя и кукли с избодени очи, следи го, причаква го пред дома му или на обществени места, свързва се с негови близки и приятели и така нататък.
Често сталкерите са бивши брачни партньори, ексгаджета или твърде упорити ухажори. Но понякога са и напълно непознати хора, че дори и родители или други роднини.
Според юристи основните критерии, че ви преследват, е постоянството, натрапчивостта и че на вас ви става страшно, започвате да се чувствате неуютно и тревожно. Ако имате усещане, че сте заплашени, това не е преувеличение, а повод да се замислите за някакъв вид защита.
Има още един начин да разберете дали човекът отсреща е сталкер - най-проста молба да престане да ви преследва. Ако той осъзнава, че е преминал границите, ще се извини и ще изчезне от живота ви. Ако игнорира молбата ви, значи направо можете да говорите за сталкинг.
Фиксирайте признаците на преследването
Отначало общуването със сталкер може да не изглежда кой знае колко плашещо. Човекът вероятно ще прави подаръци, ще говори комплименти, ще се опитва да завърже разговор. Но както показва практиката, с течение на времето повечето преследвачи започват да заплашват.
Психолозите смятат, че реалната перспектива на заплахите е трудна за оценяване - на практика някои от сталкерите само заплашват жертвите си, но има и такива, които реализират замисленото. При всички положения обаче всяка заплаха трябва да бъде документирана като доказателство, което в бъдеще може да бъде използвано от полицията.
Някои неправителствени организации съветват жертвите да общуват с преследвача, докато не съберат достатъчно доказателствен материал, за да се обърнат към полицията с увереност, че той ще бъде осъден. Но повечето криминални психолози не смятат тази тактика за успешна, защото това означава отново да се потопите в среда на някакъв вид опит за насилие и това да не е съвсем безопасно. Да не говорим, че може да предизвика нова вълна от сталкинг.
Според юристи пък на първо място всеки трябва да поставя собствената си безопасност и не си струва да контактувате с какъвто и да е агресор, ако това създава допълнителни рискове, най-малкото ще му позволи да получи повече информация. Затова е най-добре този човек да бъде блокиран навсякъде, а където не е възможно, да се обърнете към администраторите на платформата и да обясните проблема.
Имайте предвид, че понякога сталкерите извършват минимални плащания в банкови приложения, благодарение на които могат да оставят коментари под тях. В такъв случай се свържете с банката, която може да спре коментарите.
Гледайте да запазите съобщенията, които са стигнали до вас, даже ако не съдържат преки заплахи, защото те биха потвърдили самия факт на преследване и тормоз. Пред полицията ще ви послужат всякакви доказателства, например скриншотове, което е добре да направите веднага, за да не може сталкерът да изтрие кореспонденцията, записи от телефонни разговори, снимки.
Важно е да се уточни, че в подобни случаи записването на телефонни разговори не е забранено, защото го правите с цел самозащита. За да направите запис, най-добре е да включите телефона на високоговорител, а на друго устройство (различен, телефон, таблет, лаптоп) да си пуснете диктофона. Освен това има и специални приложения, които позволяват директен запис, докато говорите, но в повечето случаи са платени. Освен това най-често предупреждават отсрещната страна, че разговорът се записва.
Обърнете се към полицията, въпреки че няма член в НК за сталкинг
Засега в българския Наказателен кодекс няма конкретен член за преследване. Но в зависимост от ситуацията действията на всеки конкретен сталкер могат да бъдат квалифицирани като закононарушение. Например, когато става въпрос за заплаха с убийство или причиняване на тежка телесна повреда, нарушаване на неприкосновеността на личния живот, клевета, нарушаване на тайната на личната кореспонденция, телефонните разговори или друг вид съобщения, както и незаконно разпространение на порнографски материали.
В подобни случаи можете да претендирате за компенсация за нанесени морални и материални щети. Там също ще са ви необходими скриншотове, показания на свидетели, експертиза на специалисти (например психолози) и така нататък.
Жалбата в полицията, освен че помага ситуацията да бъде фиксирана официално, всяко следващо действие от страна на преследвача ще бъде смятано за рецидив и ще усложни положението му. Ако сте жена, може да потърсите подходящ кризисен център или неправителствена организация, където ще ви помогнат. Това помага и в психологически аспект - така ще почувствате, че не стоите със скръстени ръце, а действате и по един или друг начин, противодействате на насилника. А и в някои случаи дори самата жалба до полицията може да го накара да спре.
Въпреки всички трудности и формални пречки използването на легалните начини за противодействие са препоръчителни, отколкото всички останали. За съжаление, има случаи, когато пострадалите от сталкери извършват по отношение на своите преследвачи сериозни престъпления като побой, заплаха за убийство, убийство, тежка телесна повреда, разказват юристи. Най-често въпросните престъпления се извършват поради страх за собствения живот, но все пак от гледна точка на закона те трябва да бъдат наказуеми.
Обърнете се за помощ към психолози и юристи
В такава ситуация помощ могат да окажат не само близките и полицията. Важно е да се обърнете към юрист, особено ако се е специализирал в подобна сфера, защото те могат най-добре да оформят жалбата ви и да съставят правна стратегия. Понякога подобна помощ може дори да ви излезе безплатна, макар че невинаги въпросният юлист има право да е до вас в съдебната зала. Но все пак може да ви насочи как да се борите за правата си.
Подкрепа ще получите и ако се обърнете за помощ към специализиран психолог. Такива има в кризисните центрове и неправителствените организация, които помагат на жертвите на домашно или друго насилие. Полезни могат да се окажат различните тематични групи в социалните мрежи. Там може да попаднете на хора с опит, които да ви посъветват как да постъпите в определена ситуация.
