В София почти няма квартали с под 2000 евро на кв. метър, Пловдив също не отстъпва по високи цени
България продължава да е в челните места в ЕС по поскъпване на имотите. Страната ни излезе на второ място по повишаване на цените през първото тримесечие, личи от данните, които Евростат публикува в петък.
У нас на годишна база те са нараснали с 15,1%, докато в лидера по поскъпване Португалия ръстът за същия период е 16,3%. През предходните две тримесечия - третото и четвъртото на миналата година,
ние бяхме на първо място по поскъпване
в целия Европейски съюз, а и сега разликата с първенеца Португалия не е особено голяма. Особено на фона на средното поскъпване в ЕС, което е 5,7%, а в еврозоната - 5,4%.
Оказва, се има страни, които са изключение от тенденцията и там цените са паднали. Това са Словения, Люксембург, и Финландия,
За 15 години - от 2010 г. до първото тримесечие на 2025-а, цените на жилищата в България са се увеличили със 125%, което поставя страната ни на пето място в ЕС и тя се оказва една от деветте държави, в които жилищата са поскъпнали над два пъти. Тези държави до една са в Източна Европа, ако изключим Португалия и Австрия. Причината е, че към началото на периода стойността на жилищата в този район на Европа е бил далеч по-нисък от този в Западна Европа.
Средното увеличение за 15 г. в ЕС е 57,9 на сто, а за същия период наемите са се вдигжнали с 27,8%. Докато при тях има постоянен ръст, цените на жилищата следват -променлив модел - рязко увеличение между първото тримесечие на 2015 г. и третото на 2022 г., последвано от малък спад и стабилизиране, преди да се увеличат отново от 2024 г. насам.
Според последния анализ на една от големите агенции за имоти
годишният ръст на цените през първото тримесечие в София е дори 18%,
а в Русе - 20 на сто.
Според управителката на агенцията Полина Стойкова средната цена на всички сделки за жилища, сключени от тях през първото тримесечие, е 2080 евро на квадратен метър, т.е. с малки изключения вече няма столични квартали, в които средната цена да е под 2 хиляди евро.
Изключенията са “Банишора” и “Малинова долина”, където цената на жилищата е съответно 1980 и 1720 евро на кв. метър. А на цени под 1500 евро на квадрат не може да се намери жилище дори в отдалечени крайградски райони. Но за сметка на това около Докторския паметник и в квартал “Иван Вазов”, в които
не може да се намери нищо за под 4 хил. евро,
а често цените са още по-високи.
Тази година има и значително влошаване на показателя “достъпност на жилищата”. За първото тримесечие той е 1,2, което означава, че 1,2 средни месечни заплати в столицата са необходими за закупуване на 1 квадратен метър жилищна площ.
Този показател се влошава в сравнение с миналата и по-миналата година и е почти равен на нивата от края на 2022 г., когато беше разгарът на инфлацията. Но все пак е по-добър от времената преди и след световната финансова криза. Например през 2008 г.
са били нужни 3,4 средни столични заплати, за да се купи един квадрат жилище
Данните на БНБ за отпуснатите жилищни кредити сочат, че средният лихвен процент продължава да бъде на исторически най-ниски нива – под 2,5%. В България за разлика от много други държави нямаше промяна на лихвите дори по време на ускорената инфлация.
Новото строителство в Пловдив също не отстъпва по високи цени, в центъра квадратът надхвърля 3000 евро.
