България и Нидерландия задълбочават сътрудничеството си в сферата на защитата на класифицирана информация
Министерският съвет на Република България прие Решение, с което одобрява проекта на Споразумение между Република България и Кралство Нидерландия за обмена и взаимната защита на класифицирана информация, като основа за водене на преговори и упълномощава председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията да го подпише от името на Република България, съобщават от правителствената информационна служба.
Споразумението между двете страни ще спомогне за задълбочаване на отношенията между двете страни, особено в областите, налагащи обмен на класифицирана информация - превенция за терористични действия, киберпрестъпления и други интернационални заплахи.
В проекта на Споразумение са дефинирани основните понятия, използвани в текста, посочени са компетентните органи по сигурността на класифицираната информация, отговорни за спазването на Споразумението, нивата на класификация за сигурност, както и достъпът до такъв вид информация.
Регламентирани са основните принципи за сигурност и начините за сътрудничество между двете държави. Уредени са сключването и изпълнението на класифицирани договори. Включени са разпоредби относно пренос, размножаване, превод и унищожаване на класифицирана информация, процедурите за извършване на международни посещения, както и действията при нарушаване на мерките за сигурност на класифицирана информация.
Освобождават се резерви от бутилирана вода за питейни нужди във връзка с обявеното бедствено положение в Хаджидимитрово и Горна Студена
Министерският съвет разгледа и прие Решение за освобождаване с възстановяване и предоставяне на освободени държавни резерви от бутилирана вода за питейни нужди по искане на кмета на община Свищов във връзка с обявеното бедствено положение на територията на с. Хаджидимитрово и с. Горна Студена.
Безвъзмездното предоставяне на бутилирана питейна вода ще спомогне за обезпечаване нуждите на населението на с. Хаджидимитрово и с. Горна Студена за преодоляване па последиците от възникналите проблеми с водоподаване то на тяхната територия.
Одобрени са резултатите от българското участие в Съвета по транспорт, телекомуникации и енергетика на ЕС
Министерският съвет одобри доклад от заседанието на Съвета по транспорт, телекомуникации и енергетика на ЕС (формат „Транспорт"), което се проведе на 5 юни 2025 г. в Люксембург.
В областта на въздушния транспорт, министрите приеха Политическо споразумение относно Регламента за правата на пътниците във въздушния транспорт. Бе отразено българското предложение, че право на обезщетение възниква при закъснение при пристигане от над четири часа за пътувания с дължина до 3500 километра.
По отношение на сухопътния транспорт бе направен първия обмен на мнения по Директивата за периодичните прегледи и крайпътните технически проверки и Директивата за документите и данните за регистрация на превозните средства, като част от Пакета за техническа изправност. България разглежда досиетата през перспективата на пътната безопасност и опазването на околната страна. Вече е наличен национален план за действие с мерки за повишаване на пътната безопасност, с които се засилва контрола с технически и физически средства на пътищата. Страната ни вече прилага изискването за ежегоден технически преглед на превозните средства, като това е мярка, доказала значението и ефективността си за подобряване на пътната безопасност. Българската делегация се застъпи и за въвеждането на електронен обмен на данни между контролните органи на държавите членки, включително достъп до информация за предишни проверки и нарушения.
Одобрени са резултатите от заседание на Съвета на ЕС във формат „Телекомуникации"
Правителството одобри резултатите от участието на България в заседание на Съвета на Европейския съюз по транспорт, телекомуникации и енергетика във формат „Телекомуникации". То се проведе на 6 юни 2025 г. в Люксембург, Велико Херцогство Люксембург.
В рамките на заседанието министрите приеха препоръка относно подробен план на ЕС за управление на киберкризи и заключения за надеждна и устойчива свързаност.
Българската страна изрази своята подкрепа за иновациите, новите бизнес модели и конкурентна среда с равнопоставен достъп до пазара, която гарантира ефективни и достъпни услуги за крайните ползватели, включително в труднодостъпни и слабо населени региони.
Министрите проведоха дебат относно спътниковата свързаност като елемент за стратегическа автономност. България подкрепи европейския подход за укрепване на стратегическата автономия чрез развитие на сателитната инфраструктура. Страната ни акцентира върху необходимостта от съчетаване на регулаторни мерки с иновативни финансови инструменти за подпомагане на малки и средни предприятия в сектора.
Актуализиран е Националният план за въвеждане на еврото в Република България
Със свое решение правителството прие актуализация на Националния план за въвеждане на еврото в Република България. Целта на промените е адаптация на текстовете към нововъзникналите обстоятелства и напредъка по техническата подготовка за въвеждане на еврото в Република България.
Те са свързани с изменението на индикативната дата за членство в еврозоната - 1 януари 2026 г., както и с приспособяването на необходимите времеви периоди спрямо нея. Промяната е в съответствие с приетата на 18 юни т.г. актуализация на ПМС № 168/2015 г. за създаване на Координационен съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната и с извънредните конвергентни доклади, в които Европейската комисия и Европейската централна банка потвърдиха, че страната ни изпълнява всички критерии за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2026 година.
Промените са разработени от Координационния съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната, който се председателства от министъра на финансите и управителя на Българската народна банка.
Националният план за въвеждане на еврото в България служи за управление на организацията на въвеждането на еврото, като в него са описани основните направления и дейности, които следва да се предприемат, както и взаимодействията между институциите в рамките на този процес.
Одобрен е допълнителен трансфер по бюджета на община Сандански
Министерският съвет прие постановление за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на община Сандански, област Благоевград, в размер на 288 507 лева. От тях 172 993 лв. са предназначени за възнаграждения, включително осигурителни вноски, на членовете на СИК/ПСИК и ОИК, в т.ч. специалисти и технически сътрудници, и 115 514 лв. - за логистично осигуряване на изборния процес за проведените избори за общински съветници на 23 февруари 2025 година.
Средствата са изчислени на базата на информация за действително извършените разходи за възнаграждения, включително осигурителни вноски, и за логистично осигуряване на изборния процес, предоставена от кмета на общината.
Необходимите средства се осигуряват за сметка на предвидените разходи по централния бюджет за 2025 г.
Правителството предлага на Народното събрание да ратифицира две споразумения за осигуряване участието на България във Фонд „ЕС за Украйна"
Министерският съвет прие решение, с което предлага на Народното събрание да ратифицира Споразумението за принос между Република България и Европейската инвестиционна банка и Известието за присъединяване към Гаранционното споразумение между Първоначалните гаранти и Присъединяващите се периодично гаранти и Европейската инвестиционна банка - Фонд „ЕС за Украйна". Документите във връзка с участието на страната ни във Фонда с вноска под формата на гаранция в размер на 10 млн. евро са подписани от българска страна на 27 юни 2024 г. в София, а от страна на Европейската инвестиционна банка на 10 юли 2024 г. в Люксембург.
Участието във Фонд „ЕС за Украйна" ще позволи на България да подпомогне индиректно възстановяването и реконструкцията на Украйна чрез солидарното гарантиране, заедно с останалите държави членки на ЕС на операциите на ЕИБ, ще допринесе за разгръщането на проекти от публичния и частния сектор за реконструкция на критична общинска инфраструктура и за подобряването на достъпа до финансиране за предприемачите в страната. Включването на държавата ще е още едно потвърждение за силната ни ангажираност към подпомагане възстановяването и икономическото развитие на Украйна.
Издаването на държавната гаранция във връзка с участието на България във Фонд „ЕС за Украйна" е предвидено в чл. 73, т. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 година.
Доверителният фонд е създаден в рамките на инициативата на Европейската инвестиционна банка „ЕС за Украйна", стартирана през месец март 2023 година. Той има за цел да даде възможност на държавите членки на ЕС, Европейската комисия и други държави и донори да подкрепят чрез приноса си възстановяването на Украйна. Чрез него се финансират проекти в публичния и в частния сектор, като основният фокус е върху общинската инфраструктура - училища и болници, транспортни мрежи, съоръжения за пречистване на вода и отпадни води, капацитет за цифрова и киберсигурност и подобрен достъп до финансиране за украинските предприемачи.
Фонд „ЕС за Украйна" се финансира от страните членки на ЕС. До момента са се включили 16 държави - Белгия, Италия, Кипър, Дания, Естония, Франция, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Финландия, Хърватия, Испания, Полша, Словакия и Ирландия. Донори могат да бъдат също Европейската комисия, държави извън ЕС, като страни от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), и частни донори.
Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на вътрешните работи
Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2025 г.
С Постановлението се одобряват допълнителни разходи в размер до 24 900 300 лв. по бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2025 г. за изплащане на фактически извършени разходи за дейности по издаването на българските документи за самоличност в изпълнение на поети ангажименти по сключени договори на Министерството на вътрешните работи.
Одобрени са резултатите от българското участие в заседанието на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи", формат „Вътрешни работи"
Министерският съвет одобри резултатите от участие в заседание на Съвета „Правосъдие и вътрешни работи", формат „Вътрешни работи", проведено на 13 юни 2025 г., в гр. Люксембург, Люксембург.
В доклада са представени резултатите от дискусиите относно: Отражение на настоящата геополитическа обстановка в Украйна и Молдова върху вътрешната сигурност на ЕС - тема на работна закуска; Бъдещ правен статут на разселените лица от Украйна; Достъп до данни за целите на ефективното правоприлагане; Европейска стратегия за вътрешна сигурност; Цялостно състояние на Шенгенското пространство; Повишаване на ефикасността на връщането, чрез по-ефективно сътрудничество за обратно приемане от трети държави - тема на работния обяд.
Променя се статутът на имот на Националния археологически институт във Велико Търново
Правителството взе решение да промени статута на имот, предоставен за управление на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките в гр. Велико Търново. Имотът на улица „Иван Вазов" № 29, с площ 506 кв. м., заедно с построената в него сграда с площ 206 кв. м, се обява от частна държавна за публична държавна собственост.
Одобрен е нов Устройствен правилник на Министерството на енергетиката
Министерският съвет одобри на днешното си заседание нов Устройствен правилник на Министерството на енергетиката. С него се създава оптимална организационна структура на ведомството, като се прецизират и диференцират функциите на отделните административни звена. Новата организация е необходима с оглед ефективно подпомагане на министъра на енергетиката при изпълнение на неговите правомощия.
С новия правилник специализираната администрация на ведомството е организирана в шест дирекции, а общата такава - в три. Създава се самостоятелна дирекция „Изпълнение на проекти в енергетиката", която ще бъде отговорна за управлението и изпълнението на програми и проекти в областта на енергетиката, финансирани от различни източници. Министерството на енергетиката е отговорно за изпълнението на програми и управлението на средства за инвестиции в областта на енергетиката на значителна стойност и от стратегическо значение за страната. Всички те са обвързани с времеви ограничения за усвояване на ресурса и изпълнение на дейностите, което налага мобилизирането на голям брой експерти едновременно.
До момента Министерството на енергетиката не разполага с обособена дирекция за тези дейности, а изпълнението на функциите по Модернизационния фонд, НПВУ, Европейския социален фонд и други програми и проекти е разпръснато в различни дирекции. За постигане на заложените цели се предвижда увеличаване на щатната численост на администрацията в Министерството на енергетиката с 18 щатни бройки, което ще се реализира с компенсирана промяна чрез намаляване на щатната численост на персонала на други администрации.
Министерският съвет прие решение за изплащане на 20 648 лв. по три решения на ЕСПЧ
Министерският съвет прие решение за изплащане на общо 20 648 лв., представляващи обезщетения в изпълнение на три решения на Европейския съд по правата на човека срещу България. Те са постановени в периода 07.01.2025 г. - 29.04.2025 г.
Одобрен е План за изпълнение на Националната стратегия за хората с увреждания
за периода 2025-2026 г.
Разширяване на възможностите за работа и създаване на подходящи условия на труд за хора с увреждания, осигуряване на достъпна среда, достъп до приобщаващо образование и по-качествени здравни и социални услуги са част от приоритетите в Плана за действие за периода 2025-2026 г. за изпълнение на Националната стратегия за хората с увреждания 2021-2030 г.
Одобреният от правителството документ включва още мерки и дейности за насърчаване на участието на хората с увреждания в културния живот и в спортни състезания, както и възможностите за ползване на повече видове транспорт без ограничения.
Изпълнението на плана ще допринесе за продължаване на водената до момента политика за хората с увреждания и ще надгради усилията за подобряване на качеството на техния живот чрез създаването на условия за пълноценно им и равноправно участие в общността.
Одобрена е позицията на България за неформална среща на министрите по заетостта и социалните въпроси
Правителството одобри позицията на България за неформална среща на министрите по заетостта и социалните въпроси, която ще се проведе в периода 7-8 юли 2025 г. в гр. Олборг, Дания.
Дискусиите ще се проведат в две пленарни сесии. Първата ще бъде посветена на темата за справедливата мобилност на работната сила в ЕС, осигуряване на високи стандарти за всички работници и равни условия за компаниите. В рамките на втората сесия ще бъде обсъдена конкурентоспособността в областта на политиката по заетостта и осигуряване на квалифицирана работна сила, качествени работни места и избягване на ненужни тежести за бизнеса.
Участниците ще дискутират въпроси, свързани със защитата на командированите работници - граждани на ЕС и на трети страни, ще споделят добри практики за прилагане и спазване на правилата на ЕС относно справедливата мобилност на работната сила. Ще бъдат обсъдени и възможни бъдещи промени в законодателството, които биха довели до намаляване на административната тежест за бизнеса.
Одобрени са резултатите от участието на България за Съвета по заетост и социална политика
Правителството одобри резултатите от участието на България във формално заседание на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, което се проведе на 19 юни 2025 г. в Люксембург.
По време на форума беше постигнат общ подход по Директивата относно стажовете. Министрите на страните членки по заетост и социална политика проведоха и ориентационен дебат за Директивата за прилагане на принципа на равно третиране.
Сред основните теми в дискусиите бяха Европейския семестър за 2025 г., включващ новия план за действие на Европейския стълб на социалните права и първата стратегия за борба с бедността. Съветът беше информиран и за текущи законодателни и незаконодателни инициативи и събития, проведени в рамките на Полското председателство. Датската делегация представи своите приоритети за предстоящото й председателство на Съвета на ЕС през втората половина на 2025 г.
578 училища ще получат подкрепа по две национални програми в образованието
Министерският съвет отпусна 12 200 315 лв. за дейности, извършени от училищата по две национални програми за развитие на образованието - „България-образователни маршрути" и „Обучение за ИТ умения и кариера".
На 576 общински училища се предоставят средства по Модул „Образователни маршрути за училищата и центровете за специална образователна подкрепа в страната", който е насочен към активно учене и извън училище. Чрез него учениците имат възможност да участват в образователни екскурзии, включващи посещения на културно-исторически забележителности и срещи с изявени личности.
Финансирането за училищата по този модул е в размер на 11 818 980 лв. като средствата за всяко училище могат да бъдат от 5 500 до 44 000 лв. Дейностите допринасят за обогатяване на когнитивните способности, подобряване на социалния и здравословния начин на живот на учениците, създаване на умения за работа в екип, ефективна комуникация, емоционална интелигентност, социална толерантност.
По НП „Обучение за ИТ умения и кариера" средства в размер на 381 335 лв. за провеждане на обучение на ученици в условията на преход към дигитална и зелена икономика и за придобиване на ИТ умения, свързани с професиите на бъдещето.
Одобрени са над 18,6 млн. лева за модернизация на детски ясли, градини, училища и студентски общежития
Министерският съвет одобри допълнителни средства в размер на 18 613 240 лв. за финансиране на четири национални програми на МОН, с които се обновяват и ремонтират детски ясли, градини, училища и студентски общежития.
По програмата за изграждане и основен ремонт на спортни площадки и физкултурни салони в държавните и общинските училища 2024 - 2027 г. се предоставят над 11 млн. лева. Средствата се разпределят между 10 професионални гимназии и 53 общини. До момента по програмата са изплатени над 85 млн. лева. Обновени са 116 спортни площадки, а други 230 в момента се реализират. Успоредно с това вече 19 физкултурни салона са завършени, а още 133 в момента се обновяват. Това помага за създаването на модерна спортна база в училищата, която подпомага физическата активност на младите и ги подкрепя в изграждането на здравословни навици на живот.
По програмата за саниране и обзавеждане на студентски общежития са одобрени над 3,6 млн. лева. Средствата се предоставят за ремонтиране на блокове на четири висши училища - Технически университет във Варна, УНСС, Софийския университет „Св. Климент Охридски" и Югозападния университет "Неофит Рилски". Извършва се цялостен ремонт на студентските жилища, като се осигуряват съвременни и модерни условия на живот. Подобрява се енергийната ефективност, осигурява се ново обзавеждане, ремонт на вътрешните части и подмяна на санитарни възли. До момента по програмата са изплатени над 50,6 млн. лева.
По програмата за изграждане, пристрояване, настрояване и реконструкция на детски ясли, градини училища 2024-2027 г. се отпускат над 2,3 млн. лева. Финансирането се разпределя между две държавни гимназии и пет общини. Средствата се предоставят както за разширяване на детски градини с нови корпуси и постройки, така и на училища. Дейностите ще помогнат и за изпълнението на основен приоритет на МОН, който е свързан с преминаване към едносменен режим на обучение на децата и учениците.
По предишното издание на програмата за изграждане, пристрояване, настрояване и реконструкция на детски ясли, градини училища 2020-2024 г. се отпускат над 1,5 млн. лева за една държавна гимназия и четири общини. По програмата до момента са изплатени над 158 млн. лева, като приключените обекти са 74. В резултат на това са създадени близо 2700 нови места в детските градини.
Открива се филиал на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов" в Бургас
Филиал на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов" в Бургас ще обучава студенти в професионално направление „Театрално и филмово изкуство". Със свое постановление Министерският съвет одобри откриването му на основание положително оценен проект от Националната агенция за оценяване и акредитация и решение на Академичния съвет на висшето училище.
Филиалът в Бургас като част от НАТФИЗ гарантира на студентите и преподавателите възможността да се възползват от целия му потенциал за творчески изяви и публикации. Въз основа на подписан Меморандум за сътрудничество с НАТФИЗ, Община Бургас предоставя материална база за Филиала в града, включваща зрителни и многофункционални зали, кабинети и гримьорни в културни центрове.
Професионалното направление „Театрално и филмово изкуство", по което ще се обучават студентите във филиала, има валидна програмна акредитация. Ще се провежда обучение по следните специалности: „Актьорство за драматичен театър" „Мениджмънт в сценичните изкуства и индустрии" „Публична реч" „Анимация" „Мениджмънт в екранните изкуства" и „Анимационна режисура".
Правителството одобри доклада за участието на България в неформалното заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство във Варшава
Правителството одобри резултатите от участието на България в неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство (част „Земеделие"), проведено в периода 15-17 юни 2025 г. в гр. Варшава, Полша.
Основната тема на дискусиите беше: „Обновяване на поколенията като основа за иновации и модернизация в земеделието". Министрите подчертаха, че обновяването на поколенията е от решаващо значение за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП). Младите фермери трябва да бъдат активни партньори в създаването й, тъй като именно те са най- склонни да преструктурират стопанствата си и да прилагат иновативни решения. Министрите акцентираха върху необходимостта от създаване на цялостен пакет от политики и инструменти - в сфери като здравеопазване, образование и инфраструктура. Достъпът на младите фермери до земя и капитал, както и борбата с ценовите спекулации, бяха посочени като основни предизвикателства. Подчертана беше и нуждата от опростяване на процедурите за прехвърляне на земеделски стопанства между поколенията.
Европейският комисар по земеделие Кристоф Хансен отбеляза, че ОСП вече играе съществена роля в подкрепа на младите фермери чрез Стратегическите планове - посредством целева подкрепа за доходи и инвестиции. Според него, животът в селските райони трябва да бъде привлекателен за цялото семейство, за да се насърчи устойчивото развитие и ангажираността на младите хора в земеделието. В този контекст той подчерта, че е необходима и подкрепа от други секторни политики. Комисарят обяви, че обновяването на поколенията е сред ключовите приоритети на Европейската комисия и анонсира представянето на нова Стратегия за обновяване на поколенията в земеделието, която се очаква през есента на 2025г.
Изменя се Устройственият правилник на Министерството на земеделието и храните
Министерският съвет прие постановление за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, с което се изменят Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните и Постановление № 125 на Министерския съвет от 2006 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на земеделието и храните.
Приетите изменения и допълнения са свързани с уреждане на функциите на Управляващия орган на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 - 2027 г. и на Управляващия орган на Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури 2021 - 2027 г.„Сортови семена-Елит" ЕАД, гр. София се влива във „Врана" ЕАД, гр. София
Министерският съвет прие разпореждане за преобразуване на „Сортови семена-Елит" ЕАД, гр. София чрез вливане във „Врана" ЕАД, гр. София. Преобразуването на дружеството чрез вливане във „Врана" ЕАД, гр. София ще бъде извършено въз основа на решение на министъра на земеделието и храните.
Правителството одобри Актуализирана Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха 2020 - 2030 г.
Правителството прие Актуализирана Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха (НПКЗВ) 2020 - 2030 г.
Програмата е разработена въз основа на сключено Споразумение за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на околната среда и водите и Международната банка за възстановяване и развитие в подкрепа на управлението на качеството на атмосферния въздух.
С приемането и прилагането на Актуализираната Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха се цели въвеждане на допълнителни национални политики и мерки, с които България да бъде в състояние да изпълни задълженията си за намаляване в периода 2020-2029г. и след 203Ог. на общите годишни антропогенни емисии на определени замърсители на атмосферния въздух. В програмата са предвидени мерки в секторите, които са по-значими източници на емисии на амоняк, прах и неметанови летливи органични съединения в атмосферния въздух, като Селско стопанство, Битово отопление и Производство и употреба на разтворители.
Актуализираната НПКЗВ ще допринесе и за постигането на дългосрочната цел на Европейския съюз за постигане на нива на качество на атмосферния въздух (КАВ) в съответствие с насоките за КАВ, публикувани от Световната здравна организация.
Одобрени са резултатите от заседанието на Съвета на Европейския съюз по околна среда
Правителството одобри доклада за резултатите от заседанието на Съвета на Европейския съюз по околна среда, проведено на 17 юни 2025 г. в Люксембург.
Министрите приеха общ подход по предложението за Регламент относно изискванията за кръговост при проектирането на превозни средства и относно управлението на излезлите от употреба превозни средства. С него се цели намаляване на екологичния отпечатък, повишаване на ресурсната ефективност и същевременно укрепване на конкурентоспособността на европейската автомобилна индустрия.
България подкрепи текста, предвид постигнатия значителен напредък, изразяващ се в ограничаване на необоснованата административна тежест и предоставяне на гъвкавост за отчитане на специфичните секторни и национални особености. Страната ни изтъкна, че във връзка е търговията с употребявани превозни средства е важно принципът на разширената отговорност на производителя да се прилага ефективно и справедливо в трансграничен контекст.
Заседанието продължи с обсъждане на целта на Европейския съюз за климата до 2040 г. в контекста на предстоящата 30-а Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата. България заяви, че залагането и успешното изпълнение на тази цел е възможно само ако декарбонизацията има стратегическа роля за връщане на конкурентоспособността на европейската индустрия.
Страната ни акцентира върху необходимостта от солидарно разпределение на ползите и разходите, отчитане на националните стартови позиции, ограничаване на негативните ефекти и стимулиране на кохезията и икономическото развитие.
Правителството одобри новите отговорни структури в Съвета по цифрово десетилетие
Правителството прие изменение на Постановление № 38 на Министерския съвет от 2022 г. за създаване на Съвет по цифровото десетилетие при Министерския съвет. Изменението е с цел синхронизиране на състава на Съвета с актуалните структура и състав на Министерския съвет, приети от 51-вото Народно събрание на 16 януари 2025 г., както и с промените в новия Устройствен правилник на Министерството на електронното управление от април тази година.
Изменението ще гарантира ефективното и отговорно участие на Съвета в процеса по цялостна координация, сътрудничество и консултация при разработването, провеждането, мониторинга и оценката на държавната политика в областта на цифровата трансформация в Република България, включително при разработването, изпълнението и отчитането на целите и дейностите, включени в Европейската политическа програма „Цифрово десетилетие" до 2030 г.
Правителството отпусна средства за инфраструктура в Индустриален парк София — Божурище и за изграждането на Икономическа зона Доброславци
Правителството прие решение за допълнение на Решение № 456 на Министерския съвет от 2024 г. за увеличаване на акционерното участие на държавата в капитала на „Национална компания индустриални зони" ЕАД, гр. София, съответно увеличение на капитала на „Икономическа зона Доброславци" ЕАД.
С решението се допълва т.4 от РМС № 456 от 2024 г., а именно обхватът на предмета, предвиден за целево финансиране по обезпечаване проектирането и изграждането на довеждащата техническа инфраструктура - довеждащи електропроводи и електрическа подстанция на територията на Индустриален парк София-Божурище. Предвиждат се и дейностите по изграждането на вътрешната (пътната и техническа) инфраструктура, прилежаща на електрическата подстанция, явяващо се изискване за нейното изграждане и въвеждане в експлоатация.
Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на културата
Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на културата за 2025 година за изплащане на минимални диференцирани размери на паричните средства за физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност на деца и учащи в държавните училища по изкуствата и училища по културата.
С Постановлението се одобряват допълнителни разходи за 2025 г. от централния бюджет, в размер на 91 730 лв. за изплащане на минимални диференцирани размери на паричните средства за физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно- туристическа дейност на деца и учащи от държавните училища по изкуствата и училища по културата към Министерството на културата, в изпълнение на Постановление № 46 на Министерския съвет от 2020 г.
Сумата се осигурява за сметка на предвидените разходи в централния бюджет за 2025 г.
Одобрена е позицията на България за редовното заседание на Съвета ЕКОФИН
Със свое решение правителството одобри позицията на страната ни за участие в редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН). То ще се проведе на 8 юли 2025 г. в Брюксел. Очаква се Съветът да приеме три правни акта, с което ще завърши процедурата на ниво ЕС, свързана с присъединяването на България към еврозоната.
По време на заседанието датското председателство ще представи приоритети си в областите на компетентност на Съвета ЕКОФИН.
Министрите ще обсъдят напредъка по законодателния пакет за единната валута, който има за цел да установи и регулира основни аспекти на цифровото евро като нова форма на законно платежно средство, наред с банкнотите и монетите в брой. В контекста на стратегията за Съюза на спестяванията и инвестициите министрите ще проведат политически дебат по прегледа на рамката за секюритизация.
В рамките на Европейски семестър 2025 г. ще бъдат одобрени специфичните препоръки по страни и заключения в рамките на Процедурата при макроикономически дисбаланси. Съветът ще приеме препоръки за средносрочните фискално-структурни планове и препоръки и решения в рамките на Процедурата при прекомерен дефицит. На заседанието ще бъдат обсъдени икономическите и финансовите последици от агресията на Русия срещу Украйна.
В рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост ще се одобрят измененията на плановете на Австрия, Белгия, Дания, Германия и Ирландия.
Съветът ще одобри и мандата на ЕС за срещата на министрите на финансите и управителите на централните банки на държавите от Г-20 на 17-18 юли 2025 г.
Одобрени са резултатите от българското участие в заседанието на Съвета на ЕС по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, част „Здравеопазване"
Министерският съвет одобри резултатите от редовно заседание на Съвета на Европейския съюз по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (част „Здравеопазване") /EPSCO/, 20 юни 2025 г., в гр. Люксембург, Великото херцогство Люксембург.
Министрите на здравеопазването проведоха политически дебат по актуални здравни теми в Европейския съюз:
Акт за критичните лекарствени продукти, реформата във фармацевтичното законодателство на ЕС и мерките на ЕС за превенция, включително намаляване употребата на тютюн и консумацията на алкохол.
Министрите на здравеопазването на ЕС одобриха Заключения на Съвета относно насърчаване и защита на психичното здраве на децата и младежите в ерата на цифровите технологии.
България направи изказване и по включената в дневния ред по предложение на Германия точка „Разни" относно „Въздействието на разширената отговорност на производителя съгласно Директивата за пречистването на градските отпадъчни води върху доставките на лекарствени продукти".
Внесената официална нота, в която участва и България, призовава Европейската комисия за допълнителна оценка на въздействието на базата на коректни данни.
В рамките на обяд министрите обмениха становища по темата „Киберсигурност на лечебните заведения".
Министър Кирилов проведе двустранни разговори с колегите си от Германия, Португалия и Белгия.
Правителството одобри резултатите от участието на българската делегация в редовното заседание на Съвета на ЕС по конкурентоспособност
Правителството одобри резултатите от участието на българската делегация в редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност (вътрешен пазар, индустрия, научни изследвания и космическо пространство), което се проведе на 22 и 23 май 2025 г. в Брюксел. Делегацията беше ръководена от заместник-министъра на образованието и науката акад. Николай Витанов в частта „Научни изследвания", заместник-министъра на иновациите и растежа проф. д- р Георги Ангелов в частта „Космическо пространство" и от заместник-постоянния представител на Република България към Европейския съюз г-жа Петя Василева в частта „Вътрешен пазар и индустрия".
В частта „Вътрешен пазар и индустрия" Съветът одобри мандат за преговори с Европейския парламент по Регламента относно публичен интерфейс, свързан с Информационната система за вътрешния пазар, за деклариране на командироването на работници.
Министрите обсъдиха темата за повишаване на конкурентоспособността и разработването на политики на ЕС, които са по-добре адаптирани към традиционно силните промишлени отрасли. Те призоваха за прагматичен подход и за поставянето на реалистични и постижими цели за декарбонизация на промишлеността.
Подчертана бе необходимостта от бързи мерки и целева подкрепа за осигуряване на достъпна енергия на конкурентни цени, развитие на иновации, умения, но най-вече за осигуряване на достатъчно финансиране за осъществяване на декарбонизацията и модернизацията на традиционните отрасли.
Европейската комисия представи приетата на 21 май 2025 г. Стратегия за единния пазар. В рамките на първоначалния обмен на мнения, държавите членки подкрепиха необходимостта от силен политически ангажимент и съвместни усилия на всички участници във всички области на политиката за правилното транспониране и стриктното прилагане на законодателството на ЕС на национално ниво, включително осигуряване на прозрачност на действията и съобразяване с принципите на по- доброто регулиране, както и за предотвратяване на въвеждането на нови бариери.
В частта „Научни изследвания" Съветът проведе ориентационен дебат на тема „Междинна оценка на „Хоризонт Европа": извлечени поуки и перспективи за следващата рамкова програма за научни изследвания и иновации (Рамкова програма 10)". Държавите членки като цяло приветстваха междинната оценка и призоваха за самостоятелна следваща рамкова програма и за продължаването на опростяването.
В частта „Космическо пространство" Съветът одобри заключения относно използването на спътникови данни, по-специално от мрежи от спътници за наблюдение на Земята, за целите на гражданската защита и управлението на кризи.
Министрите проведоха дебат на тема „Космически данни за повишаване на устойчивостта, сигурността и управлението на кризи в ЕС" и постигнаха съгласие, че управлението на рисковете от природни или човешки заплахи изисква пълноценно използване на космическите ресурси, като например образна диагностика, навигация и свързаност. Публичните и частните космически решения имат голям потенциал за повишаване на устойчивостта и сигурността.
Одобрени са допълнителни разходи
по бюджета на КЗК
Правителството одобри допълнителни разходи в размер на 520 000 лв. за издръжка по бюджета на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за 2025 година.
Необходимостта от тях е обусловена от възникнало задължение за заплащане на наложена през януари 2024 г. финансова корекция по изпълняван от Комисията проект по Оперативна програма „Добро управление". Сумата, която КЗК трябва да възстанови, е в размер на 530 614,05 лв., в т.ч. главница и лихва.
Стойността на задължението представлява около 78% от разходите за издръжка по бюджета на КЗК, утвърдени със Закона за държавния бюджет на Република Българи за 2025 година. След изпълнение на задълженията за плащане към Оперативна програма „Добро управление", Комисията няма да разполага със средства за своята текуща издръжка, което ще доведе до невъзможност да осъществява своите контролни функции.
Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на културата за археологически проучвания и теренна консервация
Министерският съвет одобри проект на постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на културата за 2025 г. в размер на 1 800 000 лв. за теренни археологически проучвания и теренна консервация.
От определените за настоящата година разходи за теренни археологически проучвания и теренна консервация в размер на 5 000 000 лв., с Решение от 05.02.2025 г. на Министерския съвет, Министерството на културата финансира над 3 000 000 лева неразплатени текущи и капиталови разходи, включително по сключени през 2024 г. договори за теренни археологически проучвания и теренна консервация.
В резултат, Министерството на културата разполага с бюджет в размер на 1 844 082 лв. по бюджетна програма „Опазване на недвижимото културно наследство" за теренни археологически проучвания и теренна консервация, като сумата от 400 000 лв. е определена за възникнала спешна необходимост от опазване на археологическото културно наследство. Тези средства са крайно недостатъчни и редица ключови археологически обекти биха останали без финансиране.
С решението си правителството осигурява финансиране за проучване на седем стратегически археологически обекта през 2025 г., с висока научна, културно- историческа и експозиционна стойност - Първа българска столица Плиска, Антична колония „Аполония Понтика", остров „Св. св. Кирик и Юлита", Средновековен град Калиакра, Средновековна българска столица Трапезица, Античен град Никополис ад Иструм, Тракийско селище при с. Васил Левски, община Карлово, Античен и средновековен град Петрич кале, Община Аврен.
Чрез допълнителните средства ще бъдат подкрепени дейности, свързани с проучването, представянето, популяризиране на културното наследство и привличане на интереса, ангажираността и подкрепата на обществото към опазването на културното наследство.
Одобрен е проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 година
Със свое решение правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 година.
Необходимостта от промените произтича от разпоредбата на чл. 113, ал. 11 от Закона за държавния бюджет за 2025 г.„ съгласно която Народното събрание може да извършва промени в Приложение № 3 към чл. 113, ал. 11. В него са определени приоритетни проекти по Инвестиционната програма за общински проекти. Промените се предлагат от Министерския съвет, въз основа на предложения на кметове на общини, в срок до 30 юни 2025 г.
Измененията в общинската Инвестиционна програма бяха изготвени от Министерството на финансите на основание предложения на кметовете на общини. В рамките на определените срокове бяха получени писма от кметове на 264 общини, с изключение на община Трекляно, която не е предложила свои проекти за включване в Инвестиционната програма. С получените писма кметовете декларираха своето желание за: запазване на 2 405 броя проекта, промяна на параметрите на 503 броя проекта, отпадане на 158 броя проекта и допълване с 564 броя нови проекта в приложение № 3 към чл. 113, ал. 11 от ЗДБРБ за 2025 г.
Броят на проектите в приложението се увеличава с 406 проекта, или от 3 066 броят на утвърдените по приложението проекти става 3 472.
С направеното предложение за изменение на Инвестиционната програма за общински проекти прогнозният размер на проектите за целия период става 8 184,6 млн. лв., в т.ч. 3 879,2 млн. лв. за 2025 г. и 4 305,4 млн. лв. за 2026 - 2027 г. и обхваща 3 472 проекта.
Чрез продължаването на Инвестиционната програма за общински проекти се подпомага изпълнението на капиталовата програма на общините и за периода 2025 - 2027 г.
Финансирането на проектите се извършва на база сключени споразумения между министъра на регионалното развитие и благоустройството и кметовете на съответните общини със срок на изпълнение и въвеждане в експлоатация до 30 юни 2027 г.
Предложението за нова алинея 17 на чл. 113 от проектозакона има за цел да се регламентира статутът на финансирането, което общините ще отразяват като отчетност на средствата, получени от Българската банка за развитие, за финансирането на инвестиционните проекти по сключени споразумения с Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
С проекта на закон за изменение и допълнение на ЗДБРБ за 2025 г. се предлага и прецизиране на текста за недопустими за финансиране разходи в случите, когато разходите са платени с публични средства, вкл. собствени средства на общината или със заемни средства.
Имущество, придобито от престъпна дейност, ще се отнема и от трети недобросъвестни лица в наказателния процес
Да се отнема в полза на държавата и имущество, придобито от престъпна дейност и притежавано или държано от трети недобросъвестни лица, предвиждат допълнения в Наказателния кодекс (НК), одобрени от Министерския съвет. Предлагат се също изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и в Закона за НАП.
С тях се изпълняват препоръки от Доклада от Петия оценителен кръг на Комитета на експертите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма към Съвета на Европа (MONEYVAL). Заключенията от Доклада доведоха до процедура на засилен мониторинг от страна на MONEYVAL, а неизпълнение на препоръките и до поставянето на България в „сивия списък" на Групата за финансово действие за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и на пролиферацията (FATF).
Една от критиките в доклада бе, че наказателното ни законодателство не допуска обезпечаване и отнемане на облаги от престъпления от трети недобросъвестни лица. Тази препоръка е съобразена в одобрения проект за НК, като едновременно с това е предвиден и процесуалноправен ред за защита на правата на третите лица при обезпечаване и отнемане (чрез НПК).
Става дума за лица, които не са извършители или съучастници в извършването на умишлени престъпления, но са се обогатили неправомерно. В НК изрично се уреждат случаите, в които се приема, че имуществото е придобито от трето недобросъвестно лице. Сред тях са: имущество, придобито безвъзмездно от трето лице, ако то е знаело или е могло да предполага, че е от престъпление; придобито възмездно от трето лице при същите условия, ако имуществото е на стойност, значително надвишаваща или значително по-ниска от пазарната стойност или е извършена замяна в тези параметри.
Ще се отнема в полза на държавата и имущество, придобито от съпруг, лице, с което виновният се намира във фактическо съжителство, бивш съпруг, роднини по права линия без ограничение в степените, роднини по съребрена линия - до четвърта степен включително, и по сватовство - до втора степен включително, ако са знаели или са могли да предполагат какъв е произходът му. На отнемане ще подлежи и имущество, прехвърлено или внесено в капитала на юридическо лице, ако лицето, което управлява или контролира юридическото лице, е знаело или е могло да предполага произхода му, както и когато е придобито от юридическо лице, контролирано от виновния.
Нова глава в НПК регламентира участието в наказателното производство на третите лица, чието имущество подлежи на отнемане. Те могат да участват в наказателното производство и чрез повереник. От момента, в който е направено искане за отнемане на тяхното имущество, тези лица могат да участват в съдебното производство, да се запознават с делото, да представят доказателства, да обжалват актовете на съда, които накърняват законните им права и интереси. Тези права обаче ще се в пределите, необходими за защита срещу исканията за вземане на мерки за обезпечаване и за отнемане.
Предлагат се и изменения в НПК, свързани със сроковете за извършване на разследване и на мерките за процесуална принуда. В отговор на отправената критика за формални и бюрократични процедури за удължаване на срока, се предлага увеличаване на първоначалния срок за разследване на три месеца, както и възможност още в началото да се определи по- дълъг срок при фактическа и правна сложност на делото - до шест месеца.
Предвижда се при фактическа и правна сложност на делото прокурорът вече да може да удължи срока на разследването до дванадесет месеца, вместо както досега - до четири месеца. Запазва се възможността, ако и този срок се окаже недостатъчен, административният ръководител на съответната прокуратура или оправомощен от него прокурор да може да го удължава по искане на наблюдаващия прокурор.
Комитетът MONEYVAL остро критикува и заложения максимален срок от 18 месеца за наложени обезпечителни мерки заради риска от осуетяване на обезпечаването на облаги от престъпна дейност по мащабни наказателни дела, като тези срещу организираната престъпност, сложни схеми за изпиране на пари и др. Предлага се тези срокове да могат да се удължават, но с решение на съда. По искане на прокурора, съдът ще може да удължава срока на мерките за обезпечаване на глобата, на конфискацията, на отнемането на вещи в полза на държавата и на разноските по делото, като срокът на всяко удължаване не може да бъде повече от 18 месеца при обвинение за тежко престъпление и осем месеца - в останалите случаи.
При дела за компютърни престъпления отпада изискването компютърните информационни данни да се записват върху хартиен носител. Иззетите компютърни информационни данни ще бъдат приобщавани по делото като електронни доказателства и обработвани от компетентните органи с автоматизирани средства.
Създава се също процесуален ред за изземване на криптоактиви като обект или средство на престъпление, за да могат да бъдат съхранени за целите на производството.
Предлагат се и изменения в Закона за НАП, с които се преодоляват констатирани слабости в режима на управлението на конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата имущества.
