Поредният опит за вкарване на проект на решение в парламента за въвеждане на референдум срещу еврото, се оказа отново неуспешен. Вносители са пак от "Възраждане", но подписи са сложили и от МЕЧ, и от "Величие". Въпросът е следният: "Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?". До гласуване обаче не се стигна, защото заседанието на парламента приключи, а от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС-НН не приеха да си удължат времето до изчерпване на точката, която е именно референдумът, което ядоса хората на Костадин Костадинов.
Това е третият път, в който "Възраждане" се опитват да прокарат искането си. Първият път беше през април 2023 г. Подписката им беше подкрепена от 470 000 души. Тогава обаче Народното събрание отхвърли предложението за провеждане на допитване. Година по-късно - на 4 септември 2024 г., от партията отново внесоха предложението, този път подкрепено и от "Има такъв народ". Въпреки това депутатите от 49-ото Народно събрание отхвърлиха инициативата.
Президентът Румен Радев също поиска да се проведе референдум. Той внесе предложението си в Народното събрание на 12 май, а въпросът бе следният: "Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута евро през 2026 г.?". Президентът подчерта, че въпросът му е свързан с времевата рамка на присъединяването ни към еврозоната, а не е „за" или „против" и че така ще се даде думата на хората и ще позволи да се чуят всички аргументи. Председателят на НС Наталия Киселова обаче върна предложението, тъй като според нея не е в съответствие с чл. 5, ал. 4, във връзка с чл. 4, ал. 3 и чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България и така не се стигна до неговото разглеждане в пленарната зала.
"Референдумът не е заплаха за демокрацията, той я утвърждава. Третото му внасяне в парламента, е оглушителен сигнал за обществената му значимост. Българските граждани искат техният глас да бъде чут", каза от трибуната по време на дебатите сега Маргарита Махаева от "Възраждане".
"В края на юни излезе проучване на Евростат за цените на храните в ЕС и стана ясно, че цените в Хърватия след приемането на еврото са по-високи с 11 пункта повече от средното за Европа. Обяснявате, че с влизането ни в еврозоната ще потекат реките от чуждестранните инвестиции, но данните показват, че в Хърватия те са намалели значително. Има и отлив на туристите, защото им е скъпо да ходят там, те предпочитат Албания. Лъжа, е, че животът на хората ще се подобри, след като се приеме еврото", каза и Георги Иванов от "Възражждане"
Петър Петров пък припомни, че това е трето Народно събрание, в което внасят такова искане, защото смятат, че българските граждани искат да бъдат питани, те вече не вярват, че нещо зависило от тях.
"Слушах внимателно дебатът, какъвто всъщност няма, има една група, която ползва пропаганден алгоритъм, който върви от няколко месеца. Ясно ми е защо се прави този дебат по въпросите за еврото - политиката се храни от разломи. Колкото по-голям е разломът, толкова повече обществена енергия се акумулира и политиците се хранят от това. Няма да влизам в този дискурс - за или против. Сравненията с Хърватия обаче са неуместни. Те нямат нищо общо с нашия икономически статус, в индустриално отношение сме в пъти по-добре от тях", включи се в дебата и Любен Дилов-син от ГЕРБ.
"Ако за вас да се пита българският народ за тази важна стъпка е пропаганда, ние не мислим така. Искаме народът да бъде питан. Две от 20 държави приели еврото не са били питани - Кипър и България", отговори му Мария Илиева от "Величие".
"Да започнем първо с малко обяснения по кои въпроси се провежда национален референдум - по въпроси от компетентността на Народното събрание. Може ли да се произнася Народното събрание по въпроси, които не са в неговата компетентност - краткият отговор, е не. Българското законодателство през 2009 г., когато въобще не е имало идея да има политическа партия "Възраждане", "Величие", "Меч", Народното събрание е приело Закон за прякото участие на гражданите в държавата власт и местното самоуправление. Там е предвидено, че по въпроси, които са по международни договори, които вече са ратифицирани, не може да има национален референдум. По това спор няма. Българската държава не може да си позволи да изглежда нелепо в очите на своите партньори", излезе да разясни от правна гледна точка как стои въпросът председателят на парламента Наталия Киселова.
По думите й въпросът каква е позицията на БСП, е важен. И разясни - през 1995 г. правителство със социалистическата партия начело подава молба за членство в ЕС. През 2005 г. с премиер от социалистическата партия започват най-усилените дейности, за да влезе в България в ЕС, а 2007 г. това вече е факт.
„Социалистическата партия и нейните коалиционни партньори имат ясното разбиране, че България има проевропейски път на развитие и това не подлежи на съмнение. Още през 2011 г. България е трябвало да стане член на еврозоната, не се е случило по различни причини. В момента обсъждаме дали да завършим пълноценно европейската си интеграция. А по отношение на правните аспекти, всички юристи в тази зала, трябва да си отговорят на въпроса към кой момент е можело да има национален референдум. Преди да ратифицираме договора за присъединяване към ЕС, което става 2005 г., дали към момента, когато предстои да се подаде заявление от правителството, за да се види дали сме в готовност, или по всяко едно време. Няма спор, че във всеки случай, когато не е в компетентността на НС, не може да има национален референдум. И спрете да лъжете хората, че държавната власт във всеки един момент може да прави народно допитване. Не, не може. И трябва да се върнем към устоите на парламентарната демокрация в този ред, в който конституцията е предвидила. Ние не сме държава, в която всеки който смята, че има мнение, то трябва да стане закон, това става по правила", заяви тя.
"Колеги, използвате вашия тесен политически интерес, за да се заигравате със страховете на хората. Ще ви оставя една книжка, която показва ползите от приемането на еврото и отговоря на много въпроси, просто политически трябва да се проведе по-откровен разговор за рисковете, но и да се кажат множеството ползи от влизането ни в еврозоната", излезе в защита на валутата и Александър Иванов от ГЕРБ.
Според Тома Биков от ГЕРБ въпросът дали трябва да влизаме сега в еврозоната, е смешно да се задава в този момент. "След като нашето правителство е поискало през 2018 г. да влезем в чакалнята, след това е положило усилия да отговори на критериите, от Брюксел ни отговарят, че спазваме техническите критерии. И изведнъж излиза Румен Радев с половинчата си позиция. Той не казва дали е за или против, няма ясен план. Представете си как изглежда една държава, която е подала искане за влизането в еврозоната и след това казва изчакайте, че почваме да правим референдум. Изглежда като лудница, далеч от нормалното. Трябва да имаме усещане затова как ни възприема света, а не как се възприемаме в тази зала, а да не говорим за президента, който трябва да ни вижда в цялост, а той се оказва най-неадекватен в тази позиция", смята Биков.
