Големият проблем на всички сюжети със записи е, че не знаем кой натиска копчето. И че не просто удрят отделни политици, а сриват доверието в институциите и смисълът да се държим като общност чезне
Имаме си обръч от фирми - те ни финансират, ние им помагаме.
Точно 20 години след като Доган издаде как се случва политиката в България,
нещата се оказват без промяна, а “Промяната” - без лидер
Кой и какви обръчи върти в “Люлин” и “Младост”, още се разследва, но е ясно, че Кирил Петков си тръгва, бъдещето на бранда ПП не е розово, а кризата в управленито на столицата ще става все по-дълбока.
Тогава, в една юнска вечер през 2005 г., създателят и лидер на ДПС, вечният уж балансьор, който днес загуби партията си, гостува в “Шоуто на Слави” (кой да знае, че говори с бъдещ лидер на политически проект). И даде рецептата за маята, от която втасва политическото тесто у нас.
За да стане съвсем ясно какво Доган има предвид, пак в края на юни през 2009 г. обясни в село Кочан, че той разпределя порциите в държавата през хората си, разставени на всички нива във властта.
Записът от това мероприятие предопредели изхода от изборите,
които изстреляха задълго на върха Бойко Борисов и ГЕРБ.
Въобще с първите жеги през юни явно и политическата жега по нашите ширини става голяма. Трептят антените, въртят се лентите, леят се записи.
Някогашният спортен министър от ИТН, впоследствие сподвижник на ПП, а сега лидер на МЕЧ Радостин Василев бе уличен с аудиозапис от хората на Слави да заплашва депутатката им Христинка пак през юни (2022 г.)
И прословутият запис от заседанието на “Промяната”, който минира дружбата им с ГЕРБ и едва не провали сглобката, бе пуснат от Радостин Василев горе-долу в този сезон - май 2023-а.
Отново през юни с гласа на Бойко Борисов прозвуча онова изказване по адрес на председателя на българския парламент Цвета Караянчева - от пуснатия на 12.06.2020 г. запис.
С днешна дата почти безобидно звучи Надежда Михайлова от 90-те, която искаше да нахрани журналистите. Забравена е и грубата шегичка по адрес на протестиращите учители от бившите министри Пламен Орешарски и Даниел Вълчев - “Да разтурим седянката”.
Защото записите вече са далеч от безобидни и дебнат отвсякъде.
Превръщат се в новото нормално, официализират нечистоплътен начин за правене на политика
Бележат и предопределят събития като избори, излъчване на управленски коалиции, издигане и сваляне на правителства, разцепване на партии и пускането на пазара на нови.
Най-големият проблем е, че не просто удрят някакви политици, а заличават крехкото обществено доверие в институциите. Всички са маскари, държава няма, смисълът да се държим като общност чезне. А разграденият двор лесно се препарцелирира.
Въртим се в порочния кръг: хората очакват злоуптреби, защото не вярват в институциите и елитите, и получават нови и нови доказателства за такива злоупотреби. Предлагане според търсенето, така да се каже. И в тази среда всеки запис изглежда достоверен, дори преди да е проверен.
Компроматът, после отговорът на “изпържените” в него, преброяването на колитералните жертви, създаването на нови сценарии на база “разкритията”, контраатаката на потърпевшите и прочее повтарящи се сюжетни линии - те подменят нормалния политически дебат, който и без това вече е така оскъден.
Зад всичко това ясно прозира и фактът, че у нас преходът така и не приключи.
Не можем да затворим вратата, подпират я толкова много задкулисие и зависимости.
От килера постоянно изпадат компромати. Доказателствата в тях, че и “тия” като “ония” са лоши, целят просто отстраняване, не правосъдие. И само потвърждават, че контролът над службите и боравенето с чувствителна информация са част от политическата игра.
Да не говорим колко лесен е вече достъпът до нови технологии и средства за подслушване, как може да се използват всеки смартфон или платформа за онлайн разговори, а съществуват и комерсиални шпионски софтуери. Изкуственият интелект пък предоставя нови неподозирани възможности за манипулации на звук и образ. Всеки може да заповяда в играта.
Кой кого записва и с каква цел, участват ли официални и неофициални звена за сигурност в този паралелен политически процес,
кой решава кога да се извадят файловете и кой държи ключа от архива с компромати -
все въпроси, на които, ако някога открием отговора, може би ще затворим и вратата на прехода.
Засега Кирил Петков е единственият от замесените, който сам затвори врата. Тръгва си от кабинета на партиен председател. Каквото и да натвори през петте си години в политиката, става първият лидер, който поема отговорност с оставка. И враговете му не го очакваха и доволни останаха.
А кои скандали със записи отекнаха най-силно през последните десетителия - виж в следващите материали от съботния очерк.
