Близо 58 години след създаването си едни умни машини, които промениха банкирането, са на път да отидат в пенсия, отстъпвайки пред дигиталното банкиране и виртуалните валути.
Все повече експерти смятат, че в дигиталния свят, както и да се модернизират банкоматите, са вече остаряла технология. Най-голямата стъпка към пенсионирането им бе направена по време на пандемията, която накара търговците на едро, а и на дребно да преминат към безкасови трансакции.
Първият банкомат в света се е появил на улица в северен Лондон на 27 юни 1967 г. Той е бил поставен пред клон на Barclays в Енфлийлд, северен Лондон.
Банковите офиси тогава са затваряли вратите си в 15,30 ч, а все повече клиенти са имали нужда да теглят от парите си. Точно заради работното време на офисите Джон Шепърд-Барън, британски изобретател и бизнесмен, работещ за печатницата на банкноти De La Rue, създава машинка, която след няколко команди пуска пари в брой.
Медиите от онова време пазят любопитни подробности около това нововъведение. Като например това, че хрумката на Шепърд-Барън за "автоматична каса" отлежавала цели две години в главата му, преди да се реализира. А се родила, след като самият той пристигнал в банката си с една минута закъснение, за да изтегли пари.
"Помислих си, че трябва да има начин да получавам собствените си пари навсякъде в света или във Великобритания. Сетих се за машината за раздаване на шоколад, но замених шоколада с пари", разказва той пред медиите.
Същата година се запознава с генералния мениджър на Barclays, докато той обядва, и споделя идеята си над чаша розов джин. Минават обаче две години, преди първата от шестте машини, които били поръчани, да се появи пред клон на банката.
Банкоматът бързо става хит, но се появяват и първите проблеми. Точно поради огромния интерес машината често оставала без пари през уикенда и банката трябвало да успокоява гневни клиенти в понеделник. По онова време
всичко се
правело ръчно
"Всички чекове и кредити бяха записвани в счетоводните книги, а след това и в индивидуалните сметки на клиентите. Помня, че главният счетоводител пресмяташе лихвата всеки ден на ръка върху огромните листове на счетоводните книги. В края на деня всичко трябваше да излиза", разказват служители в банката.
"Помня, че трябваше да оставам в клона много пъти до 21 ч., дори ако едно пени не излизаше. Всички – от мениджъра до редовите служители, оставаха и помагаха", допълва млада служителка на име Кейти Грейгрууз.
С усъвършенстването на банкоматите, предоставящи пари на клиентите, балансите им и всички останали услуги, както и огромния растеж на интернет банкирането, ролята на касиерите се промени, като акцентът се поставя върху различни банкови услуги, включително ипотеки, спестовни сметки и заеми.
Връзката между банкомата и банката все още го правела зависим от работното време на банката. Дебитни карти тогава нямало и клиентите трябвало да получават специални ваучери от банката, които били обработвани като чековете и теглени от клиентската сметка. Всеки ваучер бил на стойност десет паунда и валиден шест месеца. Ваучерите били издавани само на одобрени клиенти, които получавали шестцифрен код, известен само на тях и на мениджъра на клона. Върху ваучерите бил напечатан неразбиваем код със същите цифри.
Всъщност въпросните ваучери били нещо като първообраз на днешните банкови карти. Притежателят подписвал ваучера и го слагал в отвор на банкомата, той проверявал ивицата въглерод-14 върху ваучера, който бил леко радиоактивен материал. Собственикът пък въвеждал кода си, който трябвало да съвпада с този на ваучера.
Днешните банкомати позволяват много повече операции. От тях вече не само се теглят пари, но и се внасят, а в някои от по-новите може да се нареждат преводи. Според финансови експерти, бъдещето на банкоматите е да се превърнат в консултанти, които да работят с лицево разпознаване и дори да познават персонално клиентите си. Нищо чудно от оцелели машини след време да чуем въпроса: "Какво, пак ли ще теглим, за пети път днес?".
Постепенно заменяни от онлайн и мобилното банкиране обаче, банкоматите започват да отстъпват територия. Банките стимулират този процес, основно от гледна точка на разходите за поддържане. Тенденцията не е само у нас. Докато допреди 2022 г. таксите от банкомати бяха почти символични, днес те непрекъснато се увеличават за сметка на онлайн банкирането.
В скорошно проучване на Gallup 64% от американците заявиха, че вярват, че е вероятно Съединените щати да останат безкасови през живота им.
Въпреки това в САЩ в момента се използват над половин милион банкомати и за много хора те остават спасителен пояс. Според Gallup 22% от американците с годишен доход на домакинството от 40 000 долара или по-малко използват пари в брой за всички или за повечето от покупките си в сравнение с 14% от тези, чийто годишен доход на домакинството е между 40 000 и 99 999 долара, и 5% от тези, чийто доход е 100 000 долара или повече.
За мнозина банкоматите си остават основният начин за достъп до пари в брой. "Банкоматите ще останат известно време, но
броят на трансакциите постоянно намалява
и това всъщност е движеща сила за повишаване на таксите", казва Грег Макбрайд, главен финансов анализатор в Bankrate.
"Банките предоставят безплатен достъп на притежателите на сметки, но хората, които нямат сметки, трябва да плащат разходите, свързани с поддръжката на тези мрежи. Тъй като има по-малко трансакции, тези разходи се увеличават в цялата мрежа и хората, които не са клиенти, понасят основната тежест от тези такси", казва той.
Тъй като банките се изтеглят от селските райони или губят клонове, някои хора са принудени да използват банкомат със съмнителна сигурност или твърде високи такси
България не е изключение от всички тези тенденции. По данни на БНБ общият брой на банкоматите в България намалява. Статистиката сочи спад между 1 и 5% всяка година, като в периода 2019 и 2020 г. бе най-силен.
Общият брой банкомати бавно намалява от пика им през 2016 г., когато има над 5750 такива активни устройства. През последните две години обаче ефектът на пандемията засили процеса на премахване на АТМ машините, както и на банковите клонове и в момента те са с 400 по-малко.
Въпреки ръста на плащанията с карта от началото на пандемията в България все още кешовите плащания са предпочитан метод. Затова е тревожна новината, че приблизително 10% от българските банкомати излизат от употреба през последните 5 години.
По-тревожното тук е, че АТМ се премахват главно от рядко населени места, изолирани локации и трудно достъпни региони, което затруднява ежедневието на много от жителите им. Възрастни и трудноподвижни хора получават трудно достъп до пенсиите си, пътуването им до град или населено място, в което има банкомат, изисква допълнителни пари и време.
Докато ПОС устройствата и онлайн банкирането изтласкват банкоматите, в последните години се появиха компании за финансови услуги, които инсталират банкомати без банкови клонове. Но
все още повечето
банкомати са собственост на банки
От петте най-големи банки в България през последните години три регистрират годишен спад в броя на собствени банкомати и банкови клонове. На тях пък не им е изгодно да поддържат машини с нисък процент на използваемост, на труднодостъпни места, без надзор и технически сертифицирани лица за поддръжка.
Прогнозите на повечето експерти са тази тенденция леко да се забави до приемането на еврото на 1 януари 2026 г. и около две години след въвеждането му, но след това да продължи. Дори се твърди, че има негласно споразумение банките временно да задържат закриването на АТМ-ите, докато основната маса левове бъде заменена с евро. След това обаче с таксите и евтиното онлайн банкиране те ще намаляват отново.
