Това животно не атакува за удоволствие, след упойката ще потъне вдън земя, няма да нападне ловците, казва писателят Михаил Михайлов, който е с дълъг стаж на ловец в Африка
Изключено е да броди из планините от април, не би понесло студа
Защо да изминава по 60 км в час, като плячката е около него, по тази логика вдругиден ще е в Белград
Ловът на Звяра от Шумен за кратко се превърна в сензация номер едно, която с лекота изместваше дори новините за бушуващия конфликт между САЩ, Израел и Иран. Затова се обърнахме към Михаил Михайлов - един от хората с богат стаж и познавач на особеностите на лова в Африка. Той е почетен консул на Намибия у нас, бивш почетен консул на България в Намибия и носител на званието „Писателят на Африка" за новелата си „Бушменска прокоба". Зад гърба си има много книги, в които прозира страстта му към лова и риболова, част от които са отличени с престижни награди.
- Г-н Михайлов, все още се спори какъв е черният „звяр" от Шумен, но от анализа на следите надделява тезата, че става дума за рядка мутация на леопард, чиято окраска леко прозира под черната козина.
- Това е и моето предположение, но този специално е от Южна Америка.
- От предишните ни разговори знам, че имате богат опит с цялото семейство „Котки" в Африка и не би трябвало разликите да са кой знае колко големи. Какво трябва да се направи, за да се залови един техен представител по-лесно?
- Да му се осигури спокойствие, да му се поднесе храната, с която е свикнал, защото това животно е на някого. То е изпуснато от колекционер, който го е внесъл нелегално. У нас е забранено да се отглежда, но доста хора притежават лъвове, гепарди. От тази гледна точка няма как да не се разплете този случай.
- Само че собственикът му никога няма да си признае, след като се изразходва такъв ресурс за залавянето на животното му. Още повече, според някои то може би е избягало още през април и досега броди из планините.
- Не мисля, че би могло да оцелее от април досега и да издържи на такъв студ. Семейство „Котки" търсят топлина, определено не са животни за зимни условия и тази информация трябва добре да се провери.
- От предишни наши разговори помня, че казвахте, че леопард се лови най-трудно.
- Необходими са специални засади, храна, наблюдава се с няколко инфрачервени камери дали ще дойде и откъде. Човек трябва да се крие в короната на някое дърво точно срещу захранката – примерно на стотина метра от парчето месо. Може да е на седалка, в някакъв заслон, палатка, целта е да прикрие миризмата си и тя да не достигне до леопарда. Изобщо това е много сложен лов и на мен лично не ми харесва, защото е нечовечен – използват се прийоми, които не би трябвало да се прилагат.
- Защо?
-Защото условията не са равни.
- Какви грешки се допускат при сегашния опит „звярът" да бъде заловен?
- Самото наблюдение се прави по погрешен начин. Проследяването би трябвало да е с дронове с инфрачервени камери, каквито има на границата, за да се следи през нощта. Като начало трябва да се установят координатите на районите, в които се храни. При всички случаи то ще убива, ще оставя следи, след което лешояди, гарвани, чакали ще доизяждат остатъците от убитите от него животни.
- Залавянето изглежда се протака и заради паниката, непрекъснато се обяснява, че то убива за удоволствие, че напада внезапно. Че са необходими високозащитени автомобили.
- Не мисля, че има опасност за хората. Не, този вид не убива за удоволствие. Това го правят само мечките и понякога вълците, когато влязат в кошара, но всички останали убиват само за храна. Не разбирам защо се всява паника.
Освен това то ловува и се храни само нощно време, не вярвам, че може лесно да се види през деня, затова при наблюдението са необходими инфрачервени камери. През деня „котките" не могат да се забележат, защото се крият, дали ще е в хралупа, на някое дърво, там стоят, не мърдат...
- С какво се хранят?
-Най-често с малки животни, със зайци, със сърни - което е най-лесно да улови. Възможно е да ловува и птици, на практика се храни с всичко, което се движи. От друга страна, то няма да нападне крава или кон, защото те са твърде големи, а и не му се налага да влиза в такива тежки битки. В общи линии гледа да се нахрани по най-лесния начин – при всички случаи с гризачи, диви прасета.
- Простете за лаишкия въпрос, но в новините бе съобщено, че упойката също е опасна, защото нашите били слаби и в тези 5 минути докато подейства, животното може да убие стрелеца и спътниците му.
- След упойката? Моля ви, животното ще се скрие вдън земя. Ако е ранено в битка, тогава ще напада, но с упойката ще се скрие някъде. Учудвам се на тези коментари.
- В момента се следи огромен периметър, но има ли смисъл?
- Не, не е необходимо, трябва да се върви по следите, оставени от плячките му. Животното няма как да изчезне.
- Казват, че може да изминава по 60 км в час и може вече да е в Стара планина?
-Защо да го прави? То търси среда, в която да се установи, където ще намери храна, вода, защо му е да бяга надалеч? По тази логика вдругиден ще е в Белград. Ако нищо друго не проработи, възможно решение е да го оставят, то ще си умре някъде.
- Казват, че е много опасно.
- Не е опасно, излишно се създава паника.
- Не мога да не ви попитам, ако ви помолят да оглавите ловната група, бихте ли приели?
- Да, макар че има и други ловци на пуми. Аз познавам нравите на животните и мога да поема този ангажимент, стига ловните дружинки да направят оглед всяка в своята зона за останки от изядени животни. Това е първото. Ловът се открива през август и всяка може да прегледа за следи от нападнати животни. Този вид не може да гладува. След което ще се направи фокусирано търсене с дронове, с инфрачервени камери и ще се локализира. Тогава лесно ще бъде упоено, лично аз съм привърженик на идеята да се вкара в зоопарк, а не да се разстреля.
