Срещу диск от 7 мегабайта България внася от Съветския съюз лека кола през 80-те години
В Сталиновия период на развитие на социализма, приключил през 1953 г., не се обръща внимание на електронноизчислителната техника. Руснаците я смятат за ненужна западна приумица. По-късно обаче започва промяна на 180 градуса.
И точно в Москва през 1956 г. е организирана първата конференция на страните от наскоро създадения тогавашен Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ) на бившите социалистически страни. Темата е “Развитие на съветското математическо машиностроене”. Руснаците вече са започнали да правят своите електронноизчислителни машини, които се наричат ЕИМ, а ЕИТ е електронноизчислителна техника и
още никой не говори за компютри
През същата година Рачо Денчев е спечелил конкурс в Дубна (на 120 км северно от Москва) по машинна математика. Той участва в конференцията, а след това посреща първата група български математици, заминали на специализация там през 1961 г.
През 1957 г. Министерският съвет възлага на Централното статистическо управление да направи така, че с електронносметачни машини да се пресмятат балансите и сметките на предприятията в района на София. И да се създаде машинносметачна станция. Оказва се, че основанията за това решение са закупени от Съветския съюз електрически сметачни машини, които стоят неразопаковани.
В същото време управлението на статистиката продължава да смята със стари машини. За пръв път електрически сметачни машини са използвани 20 години преди това за железниците, в минното производство, в застрахователните компании и националната статистика за обработване на данни. Тези машини можеха да извършват четирите основни аритметични действия върху лист, като се задаваха числата, натискаше се съответният клавиш и резултатът излизаше върху ролка от бял лист. По-нова, аналогова сметачна машина “Сименс” има в тогавашното Министерство на електрификацията. За работа с нея са ангажирани 6 души, но пък тя контролира електрическата мрежа в цяла България. Тук трябва да обърнем внимание на големината ѝ, която е сходна с тази на “Витоша” (първата българска изчислителна машина) – Сименсът е в стая от 60 кв. м.
В отговор на новите изисквания през 1959 г. в Софийския университет се открива специалността “Изчислителна математика”, като лекциите
чете старши асистент Благовест Сендов
На 7 юли 1964 г. Политбюро на БКП взема решение за развитие на електронноизчислителна техника в България. Започва работата по създаването на първия български електронен калкулатор “Елка 6521”. Той е дело на колектив с ръководител инж. Стефан Ангелов, инж. Любомир Антонов, отговорник по електрониката, Живко Паскалев, сменен от инж. Петър Попов, като двамата се занимават с оперативната ѝ памет.
Стефан Ангелов е командирован през 1961 г. за две години в Дубна, където работи като старши инженер и ръководител смяна в Изчислителния център на Обединения институт за ядрени изследвания (ОИЯИ). Замислен като противовес на ЦЕРН (Женева), този институт още от създаването си през 1956 г. се превръща в един от водещите в целия соцлагер в изучаването на материята. Там Ангелов разработва новаторска за онова време единна система от тестове за ЕИМ “Киев”, която е била внедрена през 1962 г. След това съвместно с колеги от СССР разработва ЕС-1020 за изчислителните центрове на различни научни институти или производства в социалистическия лагер.
В началото на 1966 г. “Елка” започва да се произвежда серийно в завод “Електроника” в София и в “Оргтехника” в Силистра. След това обаче производството на първата “Елка” остава само в София, а в Силистра започва да се прави “Елка 22”. По това време се разработва и “Елка 25”. Първата е с лампова цифрова индикация, а втората – с печатащо устройство. Именно заради него тя впечатлява всички на пролетния Хановерски панаир. Инж. Ангелов замисля и “Елка 99”, която обаче се повявява след две години.
Поради големия успех на “Елка 6521” с решение на Министерския съвет от 1 март 1966 г. се създава Централен институт по изчислителна техника към Министерството на машиностроенето и се отделя от БАН. Задачата му е да изработва и създава сметачни машини. Първият му директор е Борис Боровски. През 1980 г. в него работят около 3000 души. През 1969 г. институтът разработва компютър от трето поколение и изпреварва руснаците. Още в 1966 г. инж. Стефан Ангелов е разговарял с Гъдев - заместника на Иван Попов, тогава председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес, и му казва идеята си да се обединят всички дейности по калкулаторите и електронноизчислителните машини – производство, програмно осигуряване, сервиз, наука, търговия. Гъдев споделя с Попов, той пък – с Тодор Живков. Така се ражда държавното обединение ИЗОТ.
През 70-те години на миналия век България бележи фантастичен компютърен възход. Отчита се, че в тази област сме изпреварили всички социалистически страни, строят се десетки специализирани заводи, ръстът на производството се мери в пъти, а възвръщаемостта е 400 процента, което ще рече, че
на един вложен лев се връщат 4
Стефан Ангелов дава и следния пример - срещу един диск от 7 мегабайта България внася от Съветския съюз лека кола. За всичките години в българската електроника са изразходвани не повече от 500 млн. долара за технологии и елементи. Срещу тях от СССР получаваме нефт и коли.
Ето какви сведения за развитието на българската електроника дава в спомените си създателят на Българската индустриално-стопанска асоциация Огнян Дойнов: България изнася във Франция и Швейцария по 50 000 електронни машини годишно. През 1989 г. в електронната и електротехническата промишленост работят около 214 000 човека. Брутният вътрешен продукт от нея е 90 милиарда лева, като тук са включени радиостанции, автоматични телефонни линии, телефонни апарати.
Ето и още едно сравнение на инж. Никола Монов: “През 1975 г. 4 централни процесора, изнесени зад граница, се равняват на доматите, натоварени в 4 влакови композиции с по 40 вагона от по 20 тона”.
До 1989 г. дори и американците хвалят нивото на българските компютърни разработки, после поставят условие да спрем това производство.
Всички заводи, които са базата на българската електроника, са идея на Иван Попов. Той измисля гениалното за времето си решение, че България няма ресурси, а трябва да плаща вноса си от СССР с електронноизчислителна техника. Дотогава тя прави това с кожи, вино, селскостопанска продукция.
В сведение на западногермански енергийни експерти пише: “През 1978 г. България е внесла 12,6 млн. т. нефт. 90 на сто от СССР, а останалата част от Иран, Ирак и Либия. За един тон нефт тя плаща на СССР 60 рубли. Въпреки че е вносител, България изнася за Турция 20 000 т нефт месечно. За периода 1976-1980 г. СССР ще достави на България 20 млрд. куб. м природен газ. При преговорите за нов договор за доставка на енергия от СССР той не бил съгласен договорите да се сключват за 5 години.”
Това, последното, е резултат от развитието на българската електроника. СИВ пък, за да се застрахова срещу всякакви кризи, приема правилото, че като се сключи договор, цената в него важи за 5 г. Това води до разширяване на мощностите на Нефтохимическия комбинат в Бургас. На база на българската електротехническа промишленост е подписан договорът за разширение на мощностите на комбината от 6 на 9 млн. т през 1968 г., както и 1 млн. т мазут и 200 000 т нискооктанов бензин. На Иван Попов е и проектът ДЗУ в Стара Загора. През 1969 г. започва строителството на заводите за електроника в София, Пловдив, Стара Загора, Пазарджик, Русе, Велико Търново, Благоевград, Разлог и Шумен.
През 1987 г. България изнася произведения на електрониката и електротехниката за близо 3,5 млрд. лв. Две години преди това продава на Запад над 2 пъти повече електронно-изчислителна техника от всички социалистически страни, взети заедно. Българска електронноизчислителна машина е тази, която осигурява за пръв път скачването на два космически спътника, свидетелства Огнян Дойнов.
Тези успехи дават повод на Тодор Живков да се пошегува в неговия си стил пред западна икономическа делегация, че България е станала “велика колониална страна”, защото притежавала най-голямата колония в света – СССР, тъй като търговията между двете страни била износ от България на скъпа съвременна продукция срещу суровини. През 1985 г. именно от изделия на електронната промишленост България стопява външния си дълг с 1 млрд. долара.
Първата българска изчислителна машина е свалена с кран от 4-ия етаж
Задачата за създаването на първата българска изчислителна машина е поставена в началото на 1962 г. и е разработвана до края на декември 1963.
В нея според спомените на Димитър Шишков са вградени 1500 вакуумни лампи, 5000 полупроводникови диода и няколко десетки хиляди радиочасти. Максималната ѝ скорост е от 2000 операции в секунда, но работи с два пъти по-малко. Паметта ѝ е на оперативен барабан с 4096 думи. Входът е на перфолента, а изходът – на електрическа пишеща машина със скорост 10 знака в секунда. Капацитетът ѝ е 25 640 битови клетки, смешно малко за днешно време. За нея се използва опитът на румънеца В. Това и проф. Леман от ГДР, а всички части на “Витоша” са направени в Математическия институт с изчислителен център при Българската академия на науките. Монтажът е завършен за 10 месеца, а останалото време е за програмиране и настройка.
За пръв път машината е показана на техническа изложба на България в СССР още преди окончателното ѝ завършване. Тя е смъкната с кран от 4-ия етаж на изчислителния център, натоварена на тир и откарана в Москва. Там я обслужват 5 души, като Благовест Сендов поддържа програмното осигуряване. Когато машината се връща разглобена поради големия ѝ обем, тя отново е сглобена и възстановена.
Големината ѝ е поредица от шкафове, дълга 5 метра. На нея математиците от Софийския университет решават задачи и се обучават как да използват напълно капацитета ѝ. Тази машина няма име, но след като вече е разглобена, е кръстена “Витоша”. Свалена е в мазето на БАН, за да се освободи място за новата съветска “Минск-2”. До 1970 г. е в склада на Министерството на електрониката.
Японци крадат технология
Най-старият електронен калкулатор в света е английската машина Anita, появила се през 1961 г.
Вторият калкулатор е италианската машина IME-84. Създадена е през 1963 г. от Масимо Риналди в Рим и е първият транзисторен калкулатор. Третият е американският модел Friden, направен по същото време. Четвъртият е българската “Елка” от 1965 г. Едновременно с нея в Москва на изложбата “Инфорга-65” е показан руският калкулатор “Вега”, конструиран от Владимир Мараховски в Ленинградския филиал на Академията на науките.
По това време се появява и един обемист японски калкулатор “Шарп” за 4 действия, който също оперира с 20-разрядни числа. Той не се налага поради ненужния максимализъм при дължината на регистрите и високата цена.
Но сред всичките само нашата “Елка” и съветският “Вега” имат операция “Коренуване”!
Първата “Елка” заема квадрат със страна 1,5 метра и отделен пулт за управление. Компонентите ни не са сред водещите в света и затова са тези размери, които при следващите модели намаляват неимоверно.
При едно от многобройните си пътувания в Япония инж. Стефан Ангелов, докато прави характеристиките на следващия модел “Елка”, вече 12-разряден, вижда реклама на японски калкулатор. Оказва се, че е на прохождащата фирма “Касио”, но по параметри прилича на неговата “Елка”. Решават с търговския ни представител в Токио да купят машината. Пазарлъците тръгват от 2000 долара, докато спрат на 800. Вече в София инж. Ангелов я разглежда внимателно. Оказва се, че при еднакви параметри има почти два пъти повече части от елката.
На едно от последвалите международни изложения Ангелов с учудване констатирал, че малка особеност от неговата разработка се среща и в продукта на главния им тогава конкурент - “Касио”. Тя е грешка в коренуването, при което в един от регистрите оставал неизчистен междинен резултат - сигурно доказателство за кражба на българска интелектуална собственост. Той информирал съответните служби за учудващото “съвпадение” в алгоритмите на двата калкулатора, но реакция не последвала.
