- С иновации превземат туристическия пазар. Белият муж и мамалигата са новите козове
Не само големите градове, но дори най-малките села в България вече знаят, че туризмът носи приходи. Знаят обаче и че е необходимо да се предложи нещо наистина иновативно, за да дойдат хора и да похарчат пари. И тъй като не всеки има късмета археолози да открият в покрайнините му античен град като Хераклея Синтика, заради който за година Петрич е посетен от 60 000 души, села и градчета правят чудеса, за да изпъкнат на туристическата карта.
Какъв по-лесен начин да изкушиш българина да запали колата и да те посети от това да обещаеш, че ще го нагостиш вкусно. Кулинарните фестивали, заедно с музикалните, видимо са в разцвет, а фантазията на организаторите все повече се развихря. Скоро в софийското село Чеканчево ще се проведе първото издание на празника "Деликатесите на свинската глава". "Обичате ли деликатесите на свинската глава - бузи, уши, гуша, език, мозък, зурла? - питат от организационния комитет. - В България имаме чудни рецепти и традиция в приготвянето на вкусни гозби от свинска глава".
Почти всички части на прасето вече са резервирани от фестивали, като учудващото е, че все още няма национален форум на шкембе чорбата. През февруари в Стара Загора се проведе първият празник на свинските уши. Авторите му съобщиха, че освен в общоградски фест на "старозагорските калмари", събитието вече има и научна добавена стойност. В рамките му се състоя кръгла маса "Състояние и перспективи пред свиневъдния бранш в България".
Пак през февруари в Априлци е празникът на сланината и греяната ракия, а през март русенското село Голямо Враново кани на пръжки и пача. През есента община Елена и местният съвет по туризъм организират тържествата на еленския бут, който също се прави от свинско место. През юни в Горна Оряховица пък традиционно се провежда празникът на местния суджук. За тази проява тамошните казват, че е най-старият кулинарен фестивал в България. Горнооряховският суджук се произвежда от говеждо месо.
Както е редно, след фестивалите на месните изделия идват тези на рибните деликатеси. В Балчик почитат цацата, а през есента в Ахтопол канят на паламуд. Малко изненадващо между тях се вклинява фестивалът на рибената чорба, който се провежда не на морето, а в град Бяла черква в Северна България. Рибен фестивал има и в Козлодуй, а през декември Созопол е столицата на осолената риба. В Тетевен се провежда фестивал на саламурата, както местните наричат рибената чорба, сготвена от речен улов. А в село Радуил от дълги години правят фестивал на боба.
За пръв път тази година търговишкото село Здравец организира национален фестивал на мамалигата и на характерни ястия за различните етноси. Инициативата е на местното читалище. Организаторите поясняват, че фестивалът ще бъде с конкурсен характер, на национално ниво и с международно участие. Всички състезатели ще имат равни права – любители-готвачи от етнически малцинства, местни и преселници, живеещи в България, или хора извън границите на страната, обещават от читалището. За желаещите да се включат няма възрастови или териториални ограничения. Не се дължи и такса за участие.
Организаторът на фестивали Стоян Стоянов коментира за "24 часа-168 истории", че на него са му известни поне 120 действащи фестивали за храна и готвене. Според Стоянов след като през пандемията от COVID-19 този вид събития са замряли, сега се наблюдава почти пълно възстановяване на традиционни кулинарни прояви, като и появата на нови.
Места, които не желаят да се позиционират като кулинарни дестинации, изкушават туристите с други изживявания. Камен бряг вече няма да е запазеното място за посрещане на изгрева на 1 юли под звуците на "Джулай морнинг". На 21 юни в село Праужда, община Белоградчик, ще се проведе първият фестивал на изгряващото слънце. "Село Праужда е едно място, забулено в мистика и тайни: енергиен център или древно светилище? Своеобразен портал към непознато за нас измерение? Мистика, легенди и тайни се крият в прегърнатата от митичния планински рид Ведерник Праужда", с такъв анонс местната управа кани на събитието.
В Кюстендил скоро ще се появи най-дългата в България легална стена за графити изкуство. По този повод след дни в града ще се проведе фестивалът Colors of Kyustendil. Целта е да бъдат привлечени артисти от цял свят, които да оставят своя творчески отпечатък, поясняват от общината. В Благоевград вече приключи първия форум „Благоевград плете - занаят на минало и бъдеще" с работилници за плетене, рисуване, игри и четене под открито небе.
Община Белоградчик видимо е в креативен подем по отношение на фестивалите, като друго нейно ново предложение отново е кулинарно. По време на традиционния панаир на града навръх Петровден ще се проведе първият фестивал на Белия муж. Става дума за едно от най-популярните турлашки ястия. Според легендата в най-горещото време Свети Петър слязъл при косачите, за да им помогне да приберат реколтата. Когато седнали да обядват, те установили, че сиренето се е разтопило от жегата.
Тогава Св. Петър стрил няколко житни класа и поръсил с брашното разтопеното сирене. Така се получил Белия муж. „Идеята ни за организирането на този фестивал по време на празниците на Белоградчик е да привлечем посетители от цяла България и съседните страни - пишат от община Белоградчик .- Погледнато дългосрочно, да добавим класа на традиционния белоградчишки панаир, да възвърнем старата му слава. Да го превърнем в едно наистина културно събитие, единствено по рода си в България, подобаващо на марката Белоградчик!".
Освен с фестивали, малки населени места впечатляват с мащаб и при създаването на музеи. Следващият музей на Васил Левски вероятно ще е в село Батулци, съобщи кметът на Ябланица инж. Найден Найденов пред БТА. По данни от 2024 г. в Батулци живеят 161 души. В момента там се търсят пари за възстановяването на стара къща, в която местните твърдят, че Апостолът на свободата е основал таен комитет. Както е известно, останалите музеи на Левски са в родния му град Карлово, в Ловеч, в софийския кв. "Бенковски", бивше село Биримирци, където също е създал комитет. Последният засега музей за Левски е на 25 км. от Батулци - в село Голям извор.
И други села опитват и успяват да се прочуят с необичайни музеи. Без съмнение един от най-иновативните е Плиоценският парк в село Дорково, работещ от 2013 г. Става дума за палеонтологичен музей, събрал находки от плиоцена. Обектът е най-голямото познато на палеонтолозите струпване на кости от над 30 вида животни на едно място. Скулптурата на мастодонта заема централно място в музея, като чрез нея посетителите добиват представа за големината на праисторическите животни. Изработена е от стиропор, гипс и пластмаса.
Село Гурково също вече стана доста известно с Музея на магарето, открит през 2013 г. В трънското село Студен извор пък от близо 20 г. има Музей на киселото мляко. А в Белослав - на стъклото.
