Според ново проучване е широко разпространено заразяването на храните с т. нар. вечни замърсители. Това е установено от групата за екологични кампании "Бъдеще за поколенията" (Generations Futures), цитирана от Франс прес и БТА.
Организацията отчита, че две от всеки три риби, 40 на сто от яйцата и почти 25 на сто от млякото съдържат поне един от четирите категории "вечни замърсители" (пер- и полифлуороалкилирани съединения - PFAS химикали, разпространени в ежедневието, в потребителски продукти, за които се отнася регулаторно ограничение в някои храни. Основни категории сред тях са перфлуорооктансулфонова киселина или перфлуорооктансулфонат - PFOS, ерфлуорирана карбоксилна киселина - PFOA, перхексанова киселина – PFHxS и перифлуорононанова киселина – PFNA).
Неправителствената организация подчертава трудностите, които се срещат при събирането на данни, тъй като само някои от многобройните химикали от групата на пер- и полифлуороалкилите трябва да бъдат контролирани в храните.
Наименованието "вечни замърсители" произтича от способността им да се натрупват във води и почви, тъй като не се разлагат заради изключително силната връзка между въглеродните и флуорни атоми.
"Бъдеще за поколенията" добавя, че "само осем държави са представили данни" на Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) за 2023 г.
В проучването, публикувано днес, неправителствената организация анализира данни от Германия, Дания, Нидерландия и Франция. Париж изостава от първите три държави.
В резултат "69 на сто от рибата, 55 на сто от субпродуктите, 55 на сто от мекотелите, 39 на сто от яйцата, 27 на сто от ракообразните, 23 на сто от млякото и 14 на сто от месото съдържат поне една от четирите категории вечни замърсители", за които ЕС е установил максимални нива в тези продукти.
Неправителствената организация изразява съжаление, че в този списък отсъстват бебешките храни, плодове, зеленчуци, зърнени храни и млечни продукти и би искала да разшири списъка с измерване на замърсяване от пер- и полифлуороалкилирани съединения.
Тя посочва, че вечните замърсители, използвани в промишлеността, особено в хербициди като флуфенацет, широко използвани и наскоро забранени в ЕС, присъстват в опаковки за храни и кухненски прибори. Това поражда опасения от замърсяване на "цялата хранителна верига".
"Храната е определена (от Европейския орган за безопасност на храните) като основен източник на излагане на населението на вечни замърсители", но данните за съдържанието им в хранителните продукти липсват, а регулациите са "остарели и неадекватни за защита на здравето на потребителите", тъй като водят само до "много малко" изтегляния от пазара, отчита групата. Европейският регулатор е установил "допустимия седмичен прием за нивото от четирите регулирани замърсителя на 4,4 нанограма на килограм (ng/kg) седмично", но регулаторните граници "не ни позволяват да останем под това (ниво)", пише в проучването неправителствената организация.
Следователно едно четиригодишно дете, което яде едно яйце "на границата на съответствието", би консумирало "140 на сто от допустимото количество" замърсители за цяла седмица. "Консумацията на 500 г месо на границата на съответствие означава два пъти и половина над допустимото седмично количество за възрастен човек с тегло 60 кг"., отбелязва екологичната група.
