Три четвърти от българите смятат насилието между деца за една от основните заплахи пред обществото. Въпреки това, родителите рядко търсят съдействие от институциите – едва 3% се обръщат за помощ, ако детето им проявява агресия, а само 10% подават сигнал, ако то стане жертва на насилие.
Проучване показва, че 59% от родителите споделят, че децата им са били обекти на насилие, докато 63% признават, че техните деца са проявявали агресия спрямо други деца, възрастни или животни. Данните разкриват сериозен парадокс – обществото открито заклеймява насилието между деца, но когато проблемът засяга собственото семейство, темата остава премълчана.
Защо родителите мълчат в такива ситуации и не търсят специализирана помощ? На въпроса отговаря пред БНР Мариета Гечева, програмен директор "Закрила на деца" към фондация "Лъчезар Цоцорков":
"Това е основната тенденция, която и изследването обхваща, а и хората това споделят за себе си, че когато тяхното дете е извършило някакъв акт на насилие или поведение, свързано с агресия към други деца, те мълчат в обществен план, но разговарят се детето си вкъщи. Когато ситуацията е такава, родителите се въздържат от предприемане на друг вид мерки. Никой не иска да каже и да признае, че неговото дете е извършило такова нещо, защото то вкъщи е едно, навън е друго. Първосигналната реакция е да отречем. След това започваме да се питаме, аз ли съм виновен, другите как ще гледат на мен и реакцията всъщност е една реакция на отричане, търсене на друг виновен и в крайна сметка запечатване на тази ситуация вкъщи".
Освен нагласите на родителите, фондация "Лъчезар Цоцорков" проучва и нагласите на самите деца и на институции, в чийто правомощия е противодействието срещу насилието.
Проучването отговаря на обществената нагласа срещу насилието, но целта е да се възпита необходимата емпатия по веригата родител - дете - институции, както и осъзнатост, че проблемът е общ.
