24 279 граждани на държави извън Европейския съюз са влезли в България от началото на годината до края на май, за да работят. Това показват данни от отговор на социалния министър Борислав Гуцанов на парламентарен въпрос, отправен от депутата от ПП–ДБ Любен Иванов.
Цифрите сочат, че настоящата година се очертава като поредна с рекорд по внос на работна ръка – вече е достигнато 70% от броя на допуснатите работници за цялата 2024 г., който възлиза на 34 720 души.
Сериозен дял от чужденците – 11 955 души – са дошли за сезонна заетост до 90 дни, основно за летния туристически сезон.
Най-много работници продължават да идват от Узбекистан – 5696 души, повечето от които са заети в сезонна работа, строителството, преработващата промишленост и търговията.
На второ място е Турция с 4380 души, предимно командировани специалисти – инженери, технически персонал и строителни техници.
Киргизстан заема третата позиция с 3120 души, основно сезонни работници в преработващата индустрия.
Непалците, дошли от началото на годината, са 2272 души, като те работят в туризма, селското стопанство и преработващата промишленост. Следват ги индийците, които са 1508 души. При тях интересното е, че се открояват със заетост в транспорта и ИТ сектора. От Бангладеш имаме 1350 работници, които също работят като сезонни и общи работници. Индонезийците са 895 души, като за тях в справката е посочено, че са сезонни работници.
Руснаците все още използват процедурата за достъп до европейския пазар на труда за високоспециализирани кадри - т.нар. синя карта. Със синя карта има незначителен брой чужденци у нас - 430, като руснаците са 177, турските граждани - 48, украинските - 27. По тази линия у нас работят и 26 граждани на Индия, 21 - от Куба, също 21 от Беларус, 17 души от Египет и 15 от Южна Корея.
Въпреки увеличения брой на разрешенията, броят на работниците, идващи от страни извън ЕС, все още е ограничен и концентриран в няколко икономически сектори - хотелиерство и ресторантьорство, строителство, преработваща промишленост, ИКТ, транспорт, селско стопанство, посочва министър Гуцанов в отговора си. Той отбелязва, че през последните години непрекъснато се правят облекчения в процедурите. Въпреки тези облекчения обаче фирмите, които работят с чуждестранна работна ръка, се оплакват от абсурдно тежка бюрокрация, дори и при най-леката процедура - за сезонна заетост до 90 дни.
Тромави процедури
Сред актуалните проблеми са разминаващи се срокове на визите и разрешенията за работа, стана ясно от репортаж на БНР вчера. Станислав Иванов, собственик на заведение в бургаския кв. "Сарафово" разказа каква бумащина трябва да отметне за своите работници от Узбекистан. Те са дошли преди два месеца и според визите им могат да пребивават в страната до 15 август. Работната им виза обаче, по-известна като виза С4, изтича на 14 юли. Затова месец по-рано работодателят трябва да попълни около 10 документа и да отиде в миграционната служба, за да ги подаде за удължаване на разрешението за пребиваване. Оттам му държат сметка защо кандидатства два месеца преди края на срока, което той трябва да обяснява писмено. Иванов призовава за синхронизация между двата срока, защото стотици работодатели са изправени пред този проблем.
В момента Агенцията по заетостта издава разрешение за 3 месеца. Ние сме длъжни един месец по-рано да подадем документи за удължаване на срока, уточнява адвокат Пламен Дотов, който има частна фирма в помощ на работодателите. "Отиваме един месец преди изтичането на този срок. От "Миграция" изискват обяснение защо по-рано подаваме документи за удължаване. Искат обяснение! Трябва тези срокове да се уеднаквят. Не може всеки да гледа от своята губерния", коментира адвокат Дотов, пише "Сега".
Какъв е регламентът
При сезонната заетост работодателят може да подаде документи за наемане на чужденец до 90 дни или до 9 месеца. След новите законови промени от май 2024 г. чужденец, който има право да работи в България до 90 дни, може да продължи да работи при същия работодател или да го смени за срока на новия трудов договор, но за не повече от 180 последователни дни в рамките на всеки 12 месеца от първоначалната регистрация, обясняват от консултантската компания GMP Consult. Разрешението до 9 месеца се издава за срока на трудовия договор, но не по-малко от 90 дни и не повече от 9 месеца в рамките на всеки 12-месечен период. Този вид разрешение може да бъде удължено еднократно в рамките на 9 месеца, ако трудовият договор продължи при същия работодател или при смяна на работодателя.
Тримесечният престой е възможен е с виза С. Такава виза се издава за транзитно преминаване през територията на България или за краткосрочно пребиваване на нейна територия за срок до 90 дни в рамките на 180 дни (най-често за извършване на сезонна работа след издадено разрешение за сезонна работа от Агенция по заетостта).
