Общо 82,95% от административните структури в България са адаптирали информационните си системи за работа с еврото, съобщиха от Министерството на електронното управление (МЕУ). Това показват данните на уeб базирана платформа за проследяване и отчитане на напредъка на държавните структури за въвеждането на единната европейска валута. Общо 516 от 521 административни структури са подали плановете си и са завършили процеса по адаптиране, допълниха от ведомството.
Напредъкът на администрациите към края на март е бил 39,69%, което показва ръст от над 43% само за два месеца, отчетоха от МЕУ. Това означава, че 1709 информационни системи – или 80,12% от всички общо 2133 системи вече успешно са преминали тестове за работа с еврото, което е сериозен индикатор за техническа готовност, добавиха от министерството и поясниха, че малко над 420 системи все още се адаптират за работа с евро, което ще бъде завършено преди указания срок.
От ведомството припомниха, че всички системи, обработващи финансова информация, трябва да бъдат напълно адаптирани най-късно три месеца преди въвеждането на еврото. Затова, считано от 1 октомври, МЕУ ще започне провеждането на задълбочени проверки за спазване на изискванията на Закона за въвеждане на еврото в България.
С цел осигуряване на прозрачност и ефективен контрол, министерството ще осигури публично достъпна онлайн платформа за проследяване на напредъка на всяка административна структура. Всички органи изготвиха собствени планове за адаптация, а напредъкът се отчита на всеки две седмици. От страна на министерството са разработени и конкретни методически указания за безпроблемното и най-икономично адаптиране на системите за работа с евро.
Платформата запазва принципа на пълна прозрачност, публичност и проследимост на процесите. Гражданите могат да проследят напредъка на всеки административен орган по всяка негова информационна система. В системата се публикуват обобщени и детайлни справки, които позволяват проследяване на цялостния напредък по изпълнение на Националния план за въвеждане на еврото в България.
Към днешна дата в обхвата на наблюдение са включени всички административни органи, както и Администрацията на президента, Администрацията на Народното събрание, омбудсманът, Сметната палата, Висшият съдебен съвет и Инспекторатът към ВСС (общо 602 структури). От тях 516 административни структури имат системи, които обработват финансова информация и са предприели действия за адаптирането им за работа с евро. Все още има пет администрации, които не са започнали подготвителните дейности – общините Божурище, Поморие и Панагюрище, както и Район „Северен“ в Пловдив и Район „Нови Искър“ в София.
През май премиерът Росен Желязков обяви, че се изпълняват дейностите, заложени в плана за действие към Националния план за въвеждането на еврото и не са идентифицирани проблеми. Премиерът каза, че законопроектът за държавния бюджет е бил подготвен и приет в кратки срокове и при ясни параметри, отговарящи на Закона за публичните финанси и критериите от Маастрихт, с оглед на основния приоритет на правителството, който по думите на Желязков е влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 г. Той увери, че се изпълняват мерки за повишаване на събираемостта на бюджетните приходи и борбата със сивата икономика.
