Изследване на финансовото министерство сочи паритет между "за" и "против" еврото
Най-масовата заблуда - пенсии и заплати ще се намалят наполовина, цените се удвояват
Всеки втори още не знае или не вярва по какъв курс ще става обмяната
С най-високо доверие е БНБ, има страх, че банките няма да сменят левовете безплатно
Две социологически изследвания, възложени от финансовото министерство показват, че българите са разделени за еврото. Изследването от втората половина на май показва, че 46, 5% от гражданите одобряват приемането му, а 46,8% са заявили, че са против.
Положителната новина е, че в сравнение с месец преди това, подкрепящите смяната на лева в евро са били по-малко, а противниците повече – съответно 45% към 49. За разлика от хората, бизнесът е много по-категоричен привърженик на европейската валута- 66% от предприемачите са "за", а само 27% са против.
За разлика от хората, бизнесът е много по-позитивен в нагласите си за членство в еврозоната - 66% от анкетираните над 500 компании са заявили, че са "за" смяната на лева с единната европейска валута, а само 27% са против.
Резултатите от изследванията бяха представени пред журналисти от финансовия министър Теменужка Петкова и управителят на "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова.
"На 4 юни ЕЦБ и ЕК излязоха с конвергентни доклади. Очакваме на 8 юли съветът да вземе окончателно решение. Всички знаем какви са ефектите от еврозоната и колко важна стратегическа цел е тя. Ще се опитаме да разсеем притесненията на хората, защото ситуацията е нова, свързана е с неизвестност и затова буди тревоги", каза министър Петкова.
Резултатите от изследването показват, че най-много притеснения будят цените на стоките - 65,5% от анкетираните очакват това да се случи. Следващата заплаха, която ги прави скептични са рисковете от измами от некоректни търговци.
Според Боряна Димитрова, повечето страхове са предизвикани и подхранвани от откровени лъжи и манипулации. „Масова заблуда например е, че приемане на еврото заплатите им ще паднат наполовина, а цените ще се вдигнат наполовина".
„Най-големи притеснения имат възрастните и хората от малките населени места и там трябва да бъдат насочени усилията на информационната кампания на правителството", смята Димитрова.
Информационната кампания за еврото е закъсняла. 1/3 от участвалите в допитванията се определят като много добре информирани, 60% обявяват, че имат нужда от важна допълнителна информация. 74% от запитаните споделят, че не знаят докога ще могат да се обменят левове в евро. 7 от 10 души не знаят докога ще може да се плаща и в двете валути. 69% не знаят откога и докога цените в магазините ще се обявяват в левове и евро. Как ще се преизчисляват кредити и лизинги, какви ще са лихвите, дали ще има такси за обмен - това са сред най-често задаваните въпроси. 59% от представителите на бизнеса пък не знаят какви ще бъдат данъчните декларации след въвеждане на еврото. Всеки втори не знае нито при какъв курс ще се обменят двете валути, нито къде, показва проучването. Масово хората не вярват, че в търговските банки ще може да си сменят левовете безплатно, без такси. „С най-високо доверие се ползва БНБ, където много хора ще предпочетат да обменят парите си", обобщи Димитрова. Изследването показва още и че хората ще търсят обменни бюра, но не и пощи за да сменят парите си.
Повече от половината - 51% са използвали разплащания в евро през последната година, а 40% активно пътуват в страни от еврозоната. 69% от тях са посочили, че в страните от еврозоната стандартът на живот е по-добър и очакват това да се случи и у нас, но в дългосрочен хоризонт.
Въпреки оптимизма си, фирмите, особено по-малките имат нужда от повече информация, за да разсеят свои опасения. 38% от анкетираните например смятат, че смяната на валутата ще доведе до ръст на цените на стоките и суровините, както и до по-големи разходи за работна ръка. Те очакват помощ за технически подробности като например счетоводното отчитане при приемането на еврото, задълженията на търговците при ползването на двете валути, как се преизчислява капитала и стойността на активи и пасиви на фирми и др. под.
Разделението на хората се променя рязко при отговор на въпроса "Трябва ли България да продължи интеграцията си в ЕС, или не?" 56% от хората са "за", както и 64% от бизнеса. За три години одобрението има ясно изразена подкрепа, сравнено с проучване от 2022 г., когато над 50% не бяха "за" влизане в еврозоната, обобщи Димитрова.
Къде трябва да се насочи кампанията за еврото, според изследването. Хората в по-млада и средна възраст в градовете, особено големите са „за" и имат нужда само от допълнителна информация. Страховете са съсредоточени при самотните възрастни хора и при тези с увреждания. Страничен извод от изследването показва още, че най-изявени противници на еврото са хора на средна възраст с гимназиално образование, които са активни потребители на социалните мрежи.
