Ако искаме да имаме т.нар. оценка на добавената стойност в образованието, за която говорим от много години, но не можем да я направим, трябва пак да имаме външно оценяване. Тази оценка означава да съпоставяме резултатите на училищата въз основа на разлика между резултатите на изхода и резултатите на входа на един етап, или доколко училището е допринесло за развитието на учениците, или колко е добавената стойност на училището. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в отговор на актуални въпроси, зададени му от депутати от Комисията по образованието и науката в Народното събрание.
Срещаме редица методологически трудности и към днешна дата не можем да твърдим, че можем да представим такава справедлива оценка. Ако нямаме външно оценяване в четвърти клас, ние трябва да забравим за такава оценка на добавената стойност от първи до седми клас и за основно образование въобще няма да имаме възможност за такава оценка, тъй като на входа на първи клас нямаме оценка. И ние разчитаме на оценката от външното оценяване в четвърти и в седми клас. За мен концептуалният въпрос е, че фокусираме много усилия върху външното оценяване, а в същото време малко го използваме, не сме развили тази култура за самооценка, каза министър Вълчев.
Той отбеляза, че е много важна реформата в оценяването, да фокусираме по-голямата част от оценяването към умения, но да не говорим толкова за начален етап, защото там се дават повече базови знания. Това правим с външното оценяване в седми клас, в десети клас и в 12-и клас с държавните зрелостни изпити, като по-голямата част от въпросите да са насочени към меренето на умения, както и да съхраним мотивацията за учене у учениците.
В отговор на друг въпрос дали ще има промени в завършването на основно образование, което сега става в края на седми клас, министър Красимир Вълчев каза, че това е един от най-важните въпроси и решението за образователната структура трябва да бъде предхождано от значително и продължително обсъждане. Ще има отворена дискусия, защото тази тема е важна и тя кореспондира с учебните планове, и с учебните програми, добави министърът.
Той говори и за планирани промени в учебните програми. Още от февруари имаме публикувана концепция за промяна в учебните програми, а сега започнаха първите заседания на работните групи по отделните предмети. Като идеята е да имаме кратки документи, визии или концепции, които най-общо да очертаят посоката на промяната, да засегнат основните дискусионни теми във всяка една програма. Например, по литература - какво да бъде съотношението между класическа и нова литература. Общата концепция е учебните програми да бъдат по-рамкови, или да бъдат облекчени, да има повече време за затвърждаване на умения, да има по-малко фактология, обясни министър Красимир Вълчев.
Ще направим и по-бърза промяна, свързана с рамковите учебни планове за гимназиален етап, за която също ще публикуваме виждането си за часовете в гимназиален етап, съобщи министърът.
