Всяко покачване на инфлацията в България в резултат на приемане на еврото ще е незначително и краткотрайно. Това каза управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев в интервю за специализираната финансова медия MNI, като добави, че лихвените проценти както в България, така и в еврозоната са близки до неутралните. Това съобщават от БНБ.
От Министерството на финансите съобщиха през май във връзка с постъпили запитвания относно публикуваните от Евростат данни за инфлацията в страните от ЕС за април 2025 г., според които референтната стойност на критерия за стабилност на цените се изчислява на 2,8 процента, че стойността на 12-месечната инфлация в България е 2,7 процента, като по този начин България продължава да изпълнява критерия за ценова стабилност.
"Динамиката на инфлацията през останалата част от 2025 г. и през 2026 г. ще се определя главно от външната динамика на цените и вътрешните фактори, влияещи на разходите, като последните отразяват текущия процес на догонване", посочва Радев в интервюто, след като миналата седмица конвергентни доклади на ЕК и ЕЦБ дадоха положителни оценки за присъединяване на България към еврозоната от 1 януари 2026 г.
"Предвид значителната реална конвергенция, която вече е постигната с еврозоната, рискът от силно изразени инфлационни различия с еврозоната остава относително нисък", заявява управителят на БНБ.
Освен това Димитър Радев се съгласява с изявления на служители на ЕЦБ, че макар оценките за неутралния или естествения лихвен процент могат да варират, сегашните краткосрочни лихвени проценти в еврозоната са близки до това ниво - ситуация, която е валидна и за България.
"През последния инфлационен период се наблюдаваше значително разминаване между двата процента, като реалният лихвен процент падна много под естественото си равнище, което е сигнал за облекчаване на паричните условия. Тази разлика обаче постепенно изчезна и от средата на 2024 г. двата лихвени процента се оценяват като съгласувани до голяма степен", отбеляза Радев.
БНБ ще подкрепя усилията на правителството да наблюдава динамиката на цените в периода на двойното обозначаване - в евро и лева, след въвеждането на единната европейска валута. Радев смята, че опитът на други държави от еврозоната, както и оценките на Евростат, показват, че ефектът от приемането на еврото върху инфлацията е "като цяло незначителен и краткотраен".
Хърватия, която въведе еврото през 2023 г., направи това на фона на силен недостиг в предлагането, нарастваща инфлация в световен мащаб и агресивно затягане на паричната политика. България, от друга страна, прави това на фона на повишени геополитически рискове, каза Радев, но добави, че това не трябва да променя основите на прехода.
"Не очакваме съществени разлики от опита на Хърватия по отношение на техническите и институционалните аспекти на приемането на еврото, тъй като процесът е съвсем ясен и България е добре подготвена", коментира Радев.
Високите нива на ликвидност в българската банкова система предполагат, че намаляването на задължителните минимални резерви от 12 процента на 1 процент най-вероятно няма да окаже голямо влияние върху инфлацията, каза Радев. Пълното следване на паричната политика на ЕЦБ също ще засили трансмисията на тази политика към вътрешните условия, уточни той.
При нисък публичен дълг, стабилен банков сектор и икономика, която доказа устойчивостта си при неотдавнашните глобални сътресения, България влиза в еврозоната с "много солидни" макроикономически основи, каза Радев.
"Всяка държава в еврозоната е различна и, разбира се, има специфични особености и разлики в начина, по който икономическите и финансови условия във всяка държава биха се променили в отговор на сътресения. Но не виждам области, в които вътрешните политики на България са недостатъчни за справяне с потенциални проблеми, и не виждам причина да разчитаме на действията на ЕЦБ за разрешаване на такива потенциални проблеми", каза още управителят на БНБ.
"Както в много други държави, обществените тревоги, свързани с приемането на еврото, често се засилват и използват от някои политически участници за краткосрочни ползи. Тези гласове обаче далеч не са мнозинство в парламента", заключи Димитър Радев.
