Мароко е и древният Фез, и пъстрият Маракеш, и курортите на океана, но пустинята е сърцето му
Мароко не може да се поеме на един дъх, най-малкото защото разстоянията са големи. Макар и свързани от пъстрите нишки на традиционните килими и джаляби (роба с качулка, носена и от жени, и от мъже), от ароматите на подправки, лабиринта от улички в медините и най-сладкия пресен сок от портокали, който някога сте пили, всеки от районите му е много различен.
Столицата Рабат - бяла, с широки улици, безкрайна променада, футуристичната опера (от великата арх. Заха Хадид), много паркове, модерни администрации и огромни квартали от луксозни еднофамилни къщи, сякаш е различна държава от прочутия Маракеш и сухите земи на юг.
дал на света арабските цифри, най-стария университет,
най-фините кожи и шапката фес, си е цяла отделна вселена.
По дългото 3000 км океанско крайбрежие на Мароко пък има и места - магнит за сърфисти от цял свят, и скъпи курорти, и скромни хотели като от нашия соц.
Звучи невероятно, но северноафриканската държава си има и зимен ски курорт в алпийски стил, в чието подножие пък атракция са маймуните. А в района на Мекнес се прави изключително добро вино.
Надлъж и нашир пътищата са идеални, асфалтът - като току-що положен, а климатизираните влакове цепят секундата при навлизането си в красивите, чисти и модерни гари. Разстоянието от Рабат до Маракеш с влак е 3 часа и излиза 15-20 евро (приблизително колкото от София до Варна, което у нас се взема за над 8 ч). Вече има и високоскоростен влак, като линията му ще бъде удължена от Казабланка чак до Агадир за
световното по футбол, което Мароко приема през 2030 г.
заедно с Испания и Португалия. Строят се най-модерните стадиони, а фланелката на Хакими може да се купи на всеки ъгъл.
Но както и да сте избрали да откривате сърцето на Магреба, най-истински ще усетите пулса му в пустинята. Традиционният тур по старите имперски столици също очарова. Ако обаче имате възможност за по-волна програма, е лесно, безопасно и евтино да стигнете до Сахара за чудна нощ сред дюните .
Вариантът рент-а-кар не е много добър, тъй като маршрутът е дълъг, уморява и напряга. Може да попитате за включване на пустинята в туристическия ви пакет, но може да си го поръчате и сами, ако имате повече дни в Маракеш - оттам най-масово се потегля към Мерзуга (към 550 км). Това е последното селце на ръба на Сахара, от него се разстила море от дюни, високи като планински хълмове, искрящи, меки.
Десетки местни агенцийки организират спане в Мерзугската Сахара, като не е късно да заявите екскурзията и от предната вечер. Струва от 120 евро на човек докъм 200 за най-луксозния кемп. А срещу цената на семейна вечеря в софийски ресторант получавате много.
Минибус (известна немска марка, със силен климатик и опитен шофьор) ви взема сутринта от хотела и тръгвате да прекосите Атласките планини през най-високия проход - Тишка (2260 м). Спира се в селището Аит Бен Хадду - част от световното културно наследство, защитено от ЮНЕСКО, декор на филми от "Лорънс Арабски" и "Исус от Назарет" до "Игра на тронове" и новия "Градиатор".
На другия ден - наслаждавате още малко на долината на река Дедра и ждрелото Тодра, следват към 200 км през все по-пустинен пейзаж. Редуват се оазиси и жълтеникава, някъде побеляла земя - била е океанско дъно и морската сол още избива. В градче в един от големите оазиси се спира и се посещава работилница за килими. По пътя се продават фосили от големите находища в района, повечето са идеално запазени.
Изчислено е така, че да сте на прага на дюните Ерг Шеби късно следобед - навлизате сред тях точно преди залеза, за да проследите как слънцето поляга в пясъка и да получите най-красивите снимки.
Язденето на камили до лагера
също е в цената - около час с фотопаузата за спиращия дъха залез.
Номерът е какъв лагер сте запазили и в какъв ще ви откарат, защото понякога стават грешки. Най-лошата опция е 6-8 непознати в една шатра и скромна храна. Останалите няколко кемпа предлагат невероятно изживяване - шатри като за Шехерезада, дъхав тажин с пиле за вечеря (може да поръчате и вино), а край огъня туарегите пеят, танцуват и разказват историите си под звездите. Млечният път се вижда ясно, луната е нереално близка. А когато затихне ритъмът на берберските барабани, ви обгръща тишина - безкрайна като морето от пясък, чува се само волният вятър.
В шатрите има дори топла вода и тоалетна, на пода - ръчно тъкан килим, а на леглото - пухени завивки и одеяло от камилска вълна, ако не ви понася студът на пустинната нощ.
През деня жегата е търпима, нужни са ви свободно памучно облекло и шал на главата. Оригиналният е дълъг 3 м и има чалъм за навиване, който с радост местните ви показват. Закуската е богата и много вкусна. Следва дълъг преход обратно до Маракеш - пътят се взема наведнъж. Добра опция е да се договорите (все в онази цена от около 160 евро) да ви откарат направо във Фез, за да продължите обиколката из Мароко. Удивително е как след пустинята край пътя ще се появят снежни върхове.
Пълната програма е обаче да посветите на Сахара още ден, в който да ви заведат с камилите в оазис по-навътре - там спането вече не е за капризни туристи. Един от популярните тотеми на берберите, който много хора си купуват като бижу, всъщност е компас за прекосяването на пустинята. Те не са имали официална писменост, а символи, които малко приличат на глаголицата ни.
Берберските царства са отпреди Христа (по-късно идват римляните). От VII век това автентично население се е научило да живее с арабите, които носят исляма и науката по тези земи, и заедно оформят облика на днешно Мароко.
